Димитър Петров, коментар за Tribune.bg Годината е 2016. Христо Иванов

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg Годината е 2016. Христо Иванов ще прави нова партия. 95% от актива на ДСБ го приветства, някои дори стават учредители. През цялото време Христо Иванов си приказва своите неща и изобщо не отвръща на десебарската обич. В последна сметка новата партия се явява сама на изборите, което се оказва съдбовно и за нея, и за ДСБ. Годината е 2021. Кирил Петков и Асен Василев ще вършат нов план. 95% от актива на „ демократичната общественост “ ги приветства. През цялото време Кирил Петков и Асен Василев си приказват своите неща и изобщо не отвръщат на „ демократичната “ обич. Все още не е дефинитивно ясно в какъв формат планът ще взе участие на изборите, само че явно няма да е в коалиция с „ Демократична България “. Е, този път сигурно финалът няма да е като през 2017 година. Сега политическите настройки, а и електоралните действителности са напълно други. И „ Демократична България “, и планът „ Петков-Василев “ се водят „ партии на смяната “ (при вторите даже в името участва думата „ смяна “), а както показах преди време, сега българският политически вятър надува платната точно на подобен вид партии и обединения. Новоучредената партия „ Промяната продължава “ евентуално ще бъде (сериозен) фактор в идващия парламент. Проектът на Петков и Василев ще „ дръпне “ по малко от разнообразни места (от Има Такъв Народ, от ИБГНИ, може би от Българска социалистическа партия, даже конформистки избор от ГЕРБ, който в този момент се нагажда към „ мощните на деня “), само че като че ли най-вече от „ Демократична България “. Което прави обстановката по едно и също време плашеща за водачите на Демократична България и комична в очите на публиката. Политици от Демократична България към този момент одобряват, че отлив от тяхната групировка към „ Промяната продължава “ ще има. Просто се надяват вредите да са търпими. А дали ще бъде по този начин? Нека да създадем прорез на главните групи гласоподаватели, дали своят вот за Демократична България на 11 юли – до каква степен те биха се изкушили от „ Петков-Василев “. „ Твърдото ядро “ на ДСБ сигурно ще остане съвсем непокътнато (евентуално някои дами биха „ изневерили “ поради чара на Кирил Петков, само че защото в общия случай става дума за хора с доста здрава общностна връзка, те ще са пренебрежимо малко). Десебарите преглътнаха какво ли не, сътворено от тяхната партия, и все пак не престават да бъдат лоялни, някои от тях даже на пук на политическата логичност, гласувайки за противоположното на персоналните си убеждения. Които не одобриха идейната замяна от последните години, към този момент „ мигрираха “ към групировката на Петър Москов или другаде, само че ядрото на процедура се запази. Едва ли ще се случи нещо друго и на 14 ноември. Традиционно гласуващите за „ Зелено придвижване “ също не са на прицел. Тези хора имат характерни политически цели (основно в екологията), които само тази партия задоволява. Ако Кирил Петков и Асен Василев държат да ги привлекат, ще би трябвало да положат пъклен доста старания в „ ухажването “ на към 1% от всички гласуващи. Докато другаде има доста повече „ лесни “ гласоподаватели. Личният избор на претендентите от „ гражданската квота “ също си върви пакетно със самите тях. Лошата вест за Демократична България е че сборът от тези три сегмента е едвам половината и даже по-малко от общо гласувалите за тях на 11 юли. Останалите са последователите на „ Да, България “ и периферията (която е привлечена съвсем напълно от „ Да, България “). А там пробивът може да е доста сериозен. „ Да, България “ е една от дребното партии сега с доста явен идеологически образ. Избирателите ѝ са привлечени от съответни хрумвания, които могат да се обобщят като „ желаеме България да стане като страните в Западна Европа и Северна Америка “ (не единствено като стандарт, само че и като работа на институциите, публични връзки, метод на живот и даже на мислене). Те симпатизират на партията (а оттова и на обединението „ Демократична България “) не поради водачите, а постоянно макар тях. Ако друга партия, с други лица им предложи същите хрумвания, какво им пречи да я последват? А когато на лидерско равнище изборът е сред харизматичен мъж с визията на Джон Траволта, приключил в Харвард и разрастващ сполучлив бизнес, от една страна, и шкембелия с неугледна брада, спрени адвокатски права, изхранващ се единствено от грантове, от друга, забавно накъде ли ще наклонят везните? Особено за женската част от гласоподавателите имам една сериозна увереност… Петков и Василев могат да нанесат големи вреди на „ Демократична България “. Чак до изпадане под ватерлинията* на политическия живот надали ще се стигне, само че сюжет, при който съответно „ Да, България “ е на практика анихилирана от политиката и електоралният ѝ принос в обединението се свежда до персоналните семейно-приятелски кръгове на Христо Иванов, Ивайло Мирчев, Антоанета Цонева и останалите партийци в листите (плюс почитателите на Елисавета Белобрадова, в случай че приемем, че тя е от „ Да, България “, а не гражданска квота, нещо на което Google не дава безапелационен отговор), не трябва да бъде изключван. Затова тези деятели на Демократична България, които „ бабуваха “ на плана „ Петков-Василев “, в изборната вечер може да останат доста разочаровани. За следващ път. И не, това не е доверчивост. Наивност е първия, втория, най-вече третия път. След това е мазохизъм. П.П. В сегашния материал изяснявам електорални трендове, а не се пробвам да върша прогнози. При предстоящо покачване на заболеваемостта (и не дай боже, смъртността) от ковид, при голям брой карантинирани и уплашени гласоподаватели, резултатите стават доста мъчно прогнозируеми. *ватерлиния – линията на плавателния съд, която разделя корпуса на забележима и подводна част. В предишното, в случай че изстрелян към кораба снаряд попадне под нея, следва несъмнено потапяне. При удар над нея, вредите са поправими. *** Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България