Над 60% от българите не са участвали в нито една културна дейност през 2023 г.
Повече от 60% от българските жители не са взели участие нито един път в нито една културна активност през 2023 г. Това разгласи пред БНР Диана Андреева, шеф на Обсерваторията по стопанска система на културата. Това е една от организациите, които стоят зад показателя " Достъп до просвета за 2023 година ", който ще бъде показан през днешния ден.
" За втора поредна година бихме желали да подчертаваме върху това, че при увеличаващите се обществени финанси в държавния бюджет, всичко, което се основава в границите на културните действия, цялостната културна политика би трябвало да се връща назад към българските жители. Резултатите са предстоящи. Те повтарят миналогодишните, в които можем да кажем систематизирани данни – повече от 60% от българските жители не вземат участие и не са взели участие нито един път в нито една културна активност ", уточни тя.
По думите ѝ това значи, че има съществуване на изчезнали политики и инструментариум. Когато се приема държавният бюджет, водещо за народните представители и изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата следва да бъде българската Конституция, а там има един член, който беше променен и културата и образованието бяха издигнати като общонационални полезности, означи Андреева в изявление за предаването " Преди всички ". Тя подсети и различен текст от Основния закон, който споделя, че всеки български жител има правото да се употребява от културните полезности и действия. Това явно не се случва, безапелационна бе Диана Андреева.
Като позитив в систематизираните данни тя уточни, че за част от културните действия, каквото е киното, има спад на неучастието с към 6% на годишна база. По думите ѝ това е най-високият % от всички културни действия на присъединяване и активизиране на българските жители.
За надълбоко субсидираните действия с обществени финанси, като спектакъл, класическа музика, опера, балет – сред 60 и 80% е неучастието на българските жители, за киното е към 55%.
Като причина за безучастие българите показват високите цени, неналичието на достъп в обитаемоте места и неналичието на свободно време, което се явява най-увеличаващият се проблем, посочи още Андреева:
" Българските пенсионери остават оттатък културните действия. /…/ Има цели области без съществуване на част от културните действия или на всички в най-малките обитаеми места ".
Тя е безапелационна, че публичните финанси в страната не са задоволителни за културните действия.
Според Янина Танева от Фабрика за идеи малко от читалищата в страната съумяват да се приспособяват бързо и съответно към новите потребности:
" Културата има мощ и акупунктурна точка, в която могат, пресичайки се доста от актуалните проблеми – обществена изолираност, психологично здраве, културата е една обществена инвестиция, която може да развърже ужасно доста възли на напълно други полета ".
Работим с извънредно забавни актьори и общности, които са доста щастливи от тази среща сред генерации, сред града и селото, сред култури, тъй като напряко са си разнообразни култури, разяснява още Танева. По думите ѝ обаче без национална политика, 1-2 или 3 организации доста мъчно може да трансформират сериозните трендове, като да вземем за пример:
" 72% не са посетили библиотека. 62% не са били нито един път на спектакъл. 82% не са били на концерт на класическа музика, опера или балет ".
За да се промени това, би трябвало да имаме друг метод към вложенията в просвета, безапелационна бе Янина Танева и добави:
" Мечтая си политиките да бъдат правени по този начин – когато за същинските проблеми на хората бъдат търсени същински решения ".
" Има общонационални цели и те не могат да бъдат подчинени на политическо дребнотемие, на честа промяна на политическа власт или на партийни игри. Това са политики, които касаят българските жители и са свързани с слагането на социокултурните действия – образование, опазване на здравето и просвета, като безспорен приоритет, а те не са сега. Те претендират, че са, само че има доста работа, която следва да се свърши ", заключи в умозаключение Диана Андреева.
" За втора поредна година бихме желали да подчертаваме върху това, че при увеличаващите се обществени финанси в държавния бюджет, всичко, което се основава в границите на културните действия, цялостната културна политика би трябвало да се връща назад към българските жители. Резултатите са предстоящи. Те повтарят миналогодишните, в които можем да кажем систематизирани данни – повече от 60% от българските жители не вземат участие и не са взели участие нито един път в нито една културна активност ", уточни тя.
По думите ѝ това значи, че има съществуване на изчезнали политики и инструментариум. Когато се приема държавният бюджет, водещо за народните представители и изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата следва да бъде българската Конституция, а там има един член, който беше променен и културата и образованието бяха издигнати като общонационални полезности, означи Андреева в изявление за предаването " Преди всички ". Тя подсети и различен текст от Основния закон, който споделя, че всеки български жител има правото да се употребява от културните полезности и действия. Това явно не се случва, безапелационна бе Диана Андреева.
Като позитив в систематизираните данни тя уточни, че за част от културните действия, каквото е киното, има спад на неучастието с към 6% на годишна база. По думите ѝ това е най-високият % от всички културни действия на присъединяване и активизиране на българските жители.
За надълбоко субсидираните действия с обществени финанси, като спектакъл, класическа музика, опера, балет – сред 60 и 80% е неучастието на българските жители, за киното е към 55%.
Като причина за безучастие българите показват високите цени, неналичието на достъп в обитаемоте места и неналичието на свободно време, което се явява най-увеличаващият се проблем, посочи още Андреева:
" Българските пенсионери остават оттатък културните действия. /…/ Има цели области без съществуване на част от културните действия или на всички в най-малките обитаеми места ".
Тя е безапелационна, че публичните финанси в страната не са задоволителни за културните действия.
Според Янина Танева от Фабрика за идеи малко от читалищата в страната съумяват да се приспособяват бързо и съответно към новите потребности:
" Културата има мощ и акупунктурна точка, в която могат, пресичайки се доста от актуалните проблеми – обществена изолираност, психологично здраве, културата е една обществена инвестиция, която може да развърже ужасно доста възли на напълно други полета ".
Работим с извънредно забавни актьори и общности, които са доста щастливи от тази среща сред генерации, сред града и селото, сред култури, тъй като напряко са си разнообразни култури, разяснява още Танева. По думите ѝ обаче без национална политика, 1-2 или 3 организации доста мъчно може да трансформират сериозните трендове, като да вземем за пример:
" 72% не са посетили библиотека. 62% не са били нито един път на спектакъл. 82% не са били на концерт на класическа музика, опера или балет ".
За да се промени това, би трябвало да имаме друг метод към вложенията в просвета, безапелационна бе Янина Танева и добави:
" Мечтая си политиките да бъдат правени по този начин – когато за същинските проблеми на хората бъдат търсени същински решения ".
" Има общонационални цели и те не могат да бъдат подчинени на политическо дребнотемие, на честа промяна на политическа власт или на партийни игри. Това са политики, които касаят българските жители и са свързани с слагането на социокултурните действия – образование, опазване на здравето и просвета, като безспорен приоритет, а те не са сега. Те претендират, че са, само че има доста работа, която следва да се свърши ", заключи в умозаключение Диана Андреева.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ