Димитър НИКОЛОВОще от Адам и Ева човечеството има проблеми с

Димитър НИКОЛОВ

Още от Адам и Ева човечеството има проблеми с проблема добро-зло. Днес в България доминира злото, откакто 12 години ръководи партията на злото - ГЕРБ. Страната е в морална рецесия. За да бъде преодолян всеобщият крах, не са задоволителни единствено политически, стопански и обществени ограничения - нужно е и морално възобновление. Без него няма да може да се пребори мафията. Наистина е рационално да се реши деликатно дали не би трябвало по подобаващ метод въпросът за висок морал в българското общество да откри място и в програмата за ръководство на бъдещото държавно управление. Не може корумпирани и порочни хора да построяват процъфтяваща стопанска система и благоденстващо общество. Не може.

Има ли в действителност морална рецесия в България? безспорен белег за това е застрашителното повишаване на престъпността. Побоите, изнудването, убийствата, изнасилванията, палежите, обирите на банки, обирите по домовете, телефонните измами станаха ежедневие. Кражбите по селата съставляват същински гнет върху популацията. Разпространението на опиати е застрашително - 40-50% от младежите в доста селища стават наркомани. Шири се проституцията в другите й форми. Много закононарушения се правят с потребление на държавната власт. Непрекъснато се разгласяват случаи на корупция при възлагането на публични поръчки; на размени на държавни и общински парцели при ниски оценки на имотите; на умишлени банкрути на банки, в които са вложени държавни пари; на контрабанда, в която вземат участие митнически чиновници; на служители на реда, които покровителствуват наркопласьори. Много показателно е

равнището на телевизионните излъчвания

Основно вървят " трилъри " и " екшъни ". Носителите на корупция, наркотрафикантите, убийците, наркопласьорите, елитните проститутки участват в медиите. Насажда се фетиш към престъпника-супермен, към насилието. Любовта се свежда до перверзен секс. Информационните излъчвания постоянно са обикновени престъпни летописи. Най-страшното е, че като резултат от всичко това стартира разлагане на фамилиите. Половината от подписаните нови бракове завършват с бракоразвод в период от три години. Настъпва отчуждение сред родители и деца, които елементарно се поддават на нездравословни външни операции. Сексът се практикува от детски години. Употребата на алкохол и опиати става норма. Младежите нямат предпочитание и блян към познания - знанията не са полезност, не са цел. Младите от ден на ден се трансформират в обикновени консуматори.

Ролята на морала в едно общество е огромна. Всяко общество има свои правила за държание на неговите членове. Постъпките на хората се съизмерват с тези възприети и одобрени правила. " Добра " е постъпка, която не нарушава откритите морални правила. " Лоша " е тази, която нарушава тези правила. Моралните правила съставляват честен кодекс, без значение в каква форма са предписани. В предишното (а и сега) религиите са били на първо място честен заповедник. Християнските морални правила са дефинирани малко и ясно: не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжесвидетелствай, не пожелавай дома на близък си, не пожелавай дамата на близък си, не пожелавай нищо, което е на близък. Моралните правила на мохамеданите са аналогични. Религиозните морални правила обаче се внушават като " божи " заповеди и това прави атеистите (каквито са множеството модерни хора) скептични към тях. Може да се мисли обаче за по-съвременни формулировки на разпоредбите за държание, които да подхождат на актуалния метод на живот и които да се одобряват умишлено от всички. Едни такива правила е подходящо да се нарекат цивилен морал.

Например. По никакъв мотив и по никакъв метод не би трябвало:

- Да се протяга ръка на живота и здравето на другите;

- Да се протяга ръка на собствеността на другите;

- Да се засягат правата, свободите, достолепието, достойнството на другите;

- Да се основават на другите проблеми, неудобства, дискомфорт - душевен, физически, финансов и прочие

Всеки актуален човек е задължен:

- Да възпитава у себе си усърдие, почтеност, правдивост, откровеност, любезност и др.;

- Да управлява страстите си (гняв, боязън, упоритости, ревнивост, злоба и пр.) и да не позволява недомислени постъпки; да бъде уравновесен;

- Да поддържа добра персонална хигиена;

- Да не злоупотребява с алкохол и наркотици;

- Да умее да води учтив разговор;

- Да има добра обща просвета.

В рамките на

гражданските морални правила

би трябвало да бъдат включени и конституционните отговорности на жителите. Всеки човек е свободен да одобри или да не одобри открития морал. Всеки може да има свои възгледи за положителното и неприятното. Но всеки носи и би трябвало да носи отговорност за своите действия и държание.

В течение на съвсем цялата си нова история българският народ, българското общество е живяло с един, да го назовем, здрав морал. Достатъчно е да се огледа в " Рибния буквар ", с цел да се види на какъв морал са били възпитавани в тези далечни времена дребните българчета. Подемът на нацията след Освобождението е бил сбъднат от хора с висок морал. По времето на царска България добродетелният морал е фетиш. По времето на социализма плакати с " Моралния кодекс на строителя на социализма " имаше във всеки завод, канцелария и учебна стая. Днес обаче сме в цялостна морална рецесия.

Характерно за моралната рецесия е отхвърлянето на исторически одобрените морални полезности, което става не без помощта на външен напън. Базовите морални полезности се изместват от техните антиподи посредством масирано влияние от медиите, посредством замяна на историята, компрометиране на почтени хора, възвеличаване на нови герои, основаване на замайващ безпорядък във всички сфери и прочие Хората са податливи на внушения и операции. Усилията да се наложат други правила на държание стартират да дават резултат - насажда се мафиотски морал.

Сега нещата са преобърнати

" Добро " е, в случай че лъжеш, в случай че крадеш, в случай че си блудник. " Лошо " е, в случай че си почтен, в случай че си работлив, в случай че държиш на фамилията си. Сигурно е, че за предпочитане е живот в страна с висок морал на жителите, с обезпечена сигурност, без закононарушения, благоденстваща от честния труд и старания на хората. И все пак злото надвива. Защо става по този начин?

Проблемът е психически. Банално пояснение е, само че повода са парите - отношението към парите. Обикновените хора се задоволяват с малко пари, задоволителни за удовлетворителен живот и не ламтят за огромно благосъстояние. Има обаче алчни, доста алчни хора, които ламтят за пари, за благосъстояние, за лукс. Пари се печелят по два метода - по почтен метод и по непочтен метод. Алчните желаят да имат всичко и не се стопират пред нищо. Признават единствено едно - парите. Успехът в живота се прави оценка съгласно това кой какъв брой има. Основен аршин за оценка на държанието стават облагата и загубата. Така се доближава и до застъпничество на алчните от страна на държавното правораздаване. Алчните са недосегаеми от закона. Подкупват се служители на реда, следователи, прокурори, съдии. Заражда се и се популяризира корупция по всички етажи на властта.

Това обаче не е задоволително. Трябва да се превземе цялата власт в страната. Постигането на тази цел има двоен резултат. От една страна се обезпечава недостижимост от закона, само че от друга - неизчерпаеми източници на пари посредством държавните поръчки, свободната контрабанда, неплащане на налози и прочие Властта на алчните се постанова като форма на държавно ръководство. Обществото изпада в тежка морална рецесия.

В края на едно такова развиване ситуацията става нетърпимо - обществото не може да понася повече да бъде ръководено от нарушители, които се грижат единствено за личното си замогване и изобщо не се занимават с проблемите на жителите и тяхното благополучие. Проблемът става политически и се търси политическо решение - промяна на ръководещата клика посредством избори. Политическото решение обаче не може да реши моралния проблем. Необходимо е морално възобновление на нацията и основаване на конюнктура на непоносимост към аморалните видове.

Моралното възобновление стартира с говорене

В обществото би трябвало да се повдигне този въпрос. Трябва да се написа. Трябва да се ангажират имена. Трябва да се разисква. Трябва гражданското общество да подема начинания, до момента в който се сътвори атмосфера за осъзнаване на нуждата от морално филтриране. Тогава се формулира актуалния Граждански честен кодекс и се провежда неговото всеобщо разискване. Целесъобразно би било даже провеждането на референдум за неговото публично одобряване или най-малкото би могло Народното събрание да излезе с декларация за морала на българското общество. Всичко това, несъмнено, би се осъществило, в случай че бъде подкрепено от общонародно придвижване за морално възобновление. Най-важният миг по-нататък за одобряване на възприетите морални правила в съзнанието на хората е въвеждането в учебните заведения на образователен предмет нравственос. В " ония " времена подобен предмет се учеше в гимназиите.

Необходимо е надълбоко оживление на обществото. Не става въпрос да вършим от хората ангели. Сигурно няма да успеем в сходно начинание. Става въпрос всичко - от помислите до държанието - да бъде в допустимите граници на порядъчността. Само държавно управление не стига, би трябвало ни атмосфера, в която мафията не може да вирее.