Екзарх Стефан се изправи срещу Хитлер и нацизма, а Неофит и владиците се оказаха путинисти - служат на Бога на смъртта и мрака
Димитър Иванов
„ Специална-та военна акция” на Русия закупи измеренията на кървава и мръсна война, геноцид против православния украински народ. А българският патриарх и митрополитите заеха
„ пасивна молитвена позиция”
Така в действителност поддържат Путин и безгласно утвърждават ужасите, които правят съветските войски и то по време на Великите пости. На висшите български духовници сигурно им е ясно, че тъкмо в този момент празните им молебствия им няма да оказват помощ, тъй като в това време ще бъдат избити безчет почтени украинци, а милиони ще бъдат принудени да изоставен отечеството си. Митрополитите би трябвало най-малко да са научили, че „ религия без каузи е мъртва” (Яков 2:26). Не осъждайки Путин и Кремъл за това, което правят съветските войски в Украйна, а единствено заемайки доста комфортната „ пасивна молитвена позиция” те се трансформират в съдружници на режима в Москва и действително утвърждават геноцида против православния украински народ, осъществяван по време на Великия пост.
Нека патриарх Неофит и владиците му не се прикриват зад русофилството, т.е. любовта към достиженията на съветската просвета и просвета, към съветския народ и сякаш необятната му душа!
Едно е русофилството, напълно друго е путинизмът!
Никой не може да бъде съдник на другите, само че нашата Църква има достойния образец на екзарх Стефан (1878-1957) и тогавашните митрополити, членове на Светият Синод. Те нямаха боязън да спрат една друга „ специфична военна акция” през 1943: депортацията на български евреи и изпращането им към лагерите на гибелта. Времената са били по-различни от в този момент - България тогава е била съдружник на Германия и в действителност Екзархът и тогавашният Синод на БПЦ правят закононарушение, тъй като се опълчват на „ Закона за отбрана на нацията” от 1941 година и несъмнено на осъществяването на една от главните хрумвания от политиката на Хитлер: светът да бъде прочистен и в него да съществува единствено една чиста арийска раса.
Сега България не е съдружник на Русия, само че патриархът и митрополитите ги е
боязън да осъдят Русия и Путин за експанзията,
да призоват Руската черква да спре да бъде съдружник в това закононарушение, а безшумно и безмълвно се крият зад благовидният нравствен престиж на молитвата. Екзархът и клирът можеше също да се прикрият и снишат единствено с сходна на днешната „ молитва за мир”, само че тях не ги беше боязън да се опълчат на заповедите на Хитлер, а нашата Църква е вцепенена и не може да произнесе и една думичка срещу Путин и войната, която води.
Неофит и митрополитите не осъдиха и църковната инвазия на Московската патриаршия на територията на Александрийската патриаршия почнала единствено един месец преди експанзията в Украйна, а това затвърждава мнението за БПЦ, че е Задунайска митрополия и Подворие на Московската патриаршия на територията на България. Вярващите ги е позор от нашите духовници като гледат по какъв начин Румънската православна черква поставя грижи и дава църковни средства за украинските бежанци, отваря за тях парцелите си, а нашите единствено се кичат с корони, злата и ролекси.
Чрез демонстрирания църковен путинизъм, клирът и патриархът се трансформират в рискови за националната сигурност на България. Дават ли си сметка, че с импотентната си позиция дават съображение на Путин и обкръжението му да реши да ни „ освободи” от НАТО и Европейски Съюз? Заради не прикривания даже църковен путинизъм главата на БПЦ към този момент го назовават „ Българския Патриарх – „ Патриарх на Инвазията” (https://www.doxologiainfonews.com/2022/), а това е показателно, че е компрометирано пред интернационалната общественост положителното име на БПЦ, като институция, избавила българските евреи и опълчила се на заповед на Хитлер, а точно поради това тя бе номинирана за „ Нобелова премия за мир”.
Изходът от този капан, в който БПЦ влезе сама е Неофит и митрополитите Йоаникий Сливенски, Йосиф Американски, Григорий Търновски, Гавраил Ловчански, Николай Пловдивски, Антоний Западноевропейски, Йоан Варненски, Наум Русенски, Серафим Неврокопски, Данаил Видински, Киприан Старозагорски, Григорий Врачански, Яков Доростолски и Мелнишки свещеник Герасим да се отдръпват от заеманите постове, тъй като в сериозно за вярата време се демонстрираха НЕДОСТОЙНИ – путинисти, а не национални пастири.
Не щем путиниските молебствия,
не щем путиниските неделни послания, посредством които не осъждате Кремъл, не щем и „ Пасхалното обръщение, тъй като сигурно отново ще говорите за „ мир”, само че до тогава ще бъдат избити хиляди почтени украинци и съветски бойци.
Местата на недостойните би трябвало да бъдат заети от ДОСТОЙНИ духовници като Екзарха, които най-сетне да проведат Църковен събор, тъй като сме съборна православна черква, а напълно умишлено в нарушаване на Устава на БПЦ (чл. 18), Църковен събор не е свикван от 2008 година
Подкрепяйки Путин и войната нашата Църква служи на бога на гибелта и мрака, а не светлината и доброто
„ Специална-та военна акция” на Русия закупи измеренията на кървава и мръсна война, геноцид против православния украински народ. А българският патриарх и митрополитите заеха
„ пасивна молитвена позиция”
Така в действителност поддържат Путин и безгласно утвърждават ужасите, които правят съветските войски и то по време на Великите пости. На висшите български духовници сигурно им е ясно, че тъкмо в този момент празните им молебствия им няма да оказват помощ, тъй като в това време ще бъдат избити безчет почтени украинци, а милиони ще бъдат принудени да изоставен отечеството си. Митрополитите би трябвало най-малко да са научили, че „ религия без каузи е мъртва” (Яков 2:26). Не осъждайки Путин и Кремъл за това, което правят съветските войски в Украйна, а единствено заемайки доста комфортната „ пасивна молитвена позиция” те се трансформират в съдружници на режима в Москва и действително утвърждават геноцида против православния украински народ, осъществяван по време на Великия пост.
Нека патриарх Неофит и владиците му не се прикриват зад русофилството, т.е. любовта към достиженията на съветската просвета и просвета, към съветския народ и сякаш необятната му душа!
Едно е русофилството, напълно друго е путинизмът!
Никой не може да бъде съдник на другите, само че нашата Църква има достойния образец на екзарх Стефан (1878-1957) и тогавашните митрополити, членове на Светият Синод. Те нямаха боязън да спрат една друга „ специфична военна акция” през 1943: депортацията на български евреи и изпращането им към лагерите на гибелта. Времената са били по-различни от в този момент - България тогава е била съдружник на Германия и в действителност Екзархът и тогавашният Синод на БПЦ правят закононарушение, тъй като се опълчват на „ Закона за отбрана на нацията” от 1941 година и несъмнено на осъществяването на една от главните хрумвания от политиката на Хитлер: светът да бъде прочистен и в него да съществува единствено една чиста арийска раса.
Сега България не е съдружник на Русия, само че патриархът и митрополитите ги е
боязън да осъдят Русия и Путин за експанзията,
да призоват Руската черква да спре да бъде съдружник в това закононарушение, а безшумно и безмълвно се крият зад благовидният нравствен престиж на молитвата. Екзархът и клирът можеше също да се прикрият и снишат единствено с сходна на днешната „ молитва за мир”, само че тях не ги беше боязън да се опълчат на заповедите на Хитлер, а нашата Църква е вцепенена и не може да произнесе и една думичка срещу Путин и войната, която води.
Неофит и митрополитите не осъдиха и църковната инвазия на Московската патриаршия на територията на Александрийската патриаршия почнала единствено един месец преди експанзията в Украйна, а това затвърждава мнението за БПЦ, че е Задунайска митрополия и Подворие на Московската патриаршия на територията на България. Вярващите ги е позор от нашите духовници като гледат по какъв начин Румънската православна черква поставя грижи и дава църковни средства за украинските бежанци, отваря за тях парцелите си, а нашите единствено се кичат с корони, злата и ролекси.
Чрез демонстрирания църковен путинизъм, клирът и патриархът се трансформират в рискови за националната сигурност на България. Дават ли си сметка, че с импотентната си позиция дават съображение на Путин и обкръжението му да реши да ни „ освободи” от НАТО и Европейски Съюз? Заради не прикривания даже църковен путинизъм главата на БПЦ към този момент го назовават „ Българския Патриарх – „ Патриарх на Инвазията” (https://www.doxologiainfonews.com/2022/), а това е показателно, че е компрометирано пред интернационалната общественост положителното име на БПЦ, като институция, избавила българските евреи и опълчила се на заповед на Хитлер, а точно поради това тя бе номинирана за „ Нобелова премия за мир”.
Изходът от този капан, в който БПЦ влезе сама е Неофит и митрополитите Йоаникий Сливенски, Йосиф Американски, Григорий Търновски, Гавраил Ловчански, Николай Пловдивски, Антоний Западноевропейски, Йоан Варненски, Наум Русенски, Серафим Неврокопски, Данаил Видински, Киприан Старозагорски, Григорий Врачански, Яков Доростолски и Мелнишки свещеник Герасим да се отдръпват от заеманите постове, тъй като в сериозно за вярата време се демонстрираха НЕДОСТОЙНИ – путинисти, а не национални пастири.
Не щем путиниските молебствия,
не щем путиниските неделни послания, посредством които не осъждате Кремъл, не щем и „ Пасхалното обръщение, тъй като сигурно отново ще говорите за „ мир”, само че до тогава ще бъдат избити хиляди почтени украинци и съветски бойци.
Местата на недостойните би трябвало да бъдат заети от ДОСТОЙНИ духовници като Екзарха, които най-сетне да проведат Църковен събор, тъй като сме съборна православна черква, а напълно умишлено в нарушаване на Устава на БПЦ (чл. 18), Църковен събор не е свикван от 2008 година
Подкрепяйки Путин и войната нашата Църква служи на бога на гибелта и мрака, а не светлината и доброто
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ