Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и

Димитър Бечев е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ) и учител в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по стопанска система в Лондон и в университета " Харвард ", Съединени американски щати. Работил е като шеф на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет " Хитоцубаши " и учител в " Оксфорд ". Анализът му е от " Свободна Европа ".

Посещението във Вашингтон и срещата с Доналд Тръмп евентуално ще се запомнят като едно от по-значителните външнополитически достижения на Бойко Борисов. За премиера, а и за страна като България, по никакъв начин не е маловажно да попаднат в полезрението на Белия дом.

Едва ли има водач в днешна Европа, който да не е наясно с действителностите що се отнася до трансатлантическите връзки. Ангажиментът на актуалната администрация в Съединени американски щати по отношение на презокеанските съдружници не е категоричен. Самият Тръмп наричаше НАТО " отживялост " по време на акцията преди изборите през 2016 година След това неведнъж призоваваше – с корав звук - европейците да спазят уговорката си за военни разноски в размер на 2% от Брутният вътрешен продукт. Междувременно е в ход и комерсиална война с Европейски Съюз. Американският президент не крие поддръжката си за Брекзит. Обтегнатите му връзки с немския канцлер Ангела Меркел контрастират с демонстративната непосредственост с политици като Найджъл Фараж или унгарския министър председател Виктор Орбан – лице на националпопулизма в Европа.

Време за непосредствено договаряне с Америка

На този декор изборът на ред европейски страни е явен – целенасочени старания за задълбочаване на двустранните връзки със Съединени американски щати. След като многостранните институции като НАТО и Световната комерсиална организация (СТО) не са в положение да подсигуряват напълно съюза с Америка, директното договаряне чертае някаква опция. При това тя е в унисон с разбирането на самия Тръмп за американската външна политика – междудържавните връзки са поле на пазарлъци и краткотрайни покупко-продажби, а не на дълготрайни и обвързващи задължения.

Европейците бързо усвоиха играта. Примери колкото щеш – от радушния банкет на американския президент в Париж от страна на новоизбрания му френски сътрудник Еманюел Макрон през юли 2017 година до договореността за разполагане на американски боен контингент в Полша, реализирана през лятото на тази година. Дори и върл левичар като някогашния към този момент министър председател на прилежаща Гърция Алексис Ципрас пое сходен курс. Преди малко повече от две години той бе признат с почести в Белия дом. Последваха договорката за рационализация на гръцките изтребители F-16 на стойност 1,2 милиарда евро и невиждано стопляне на връзките сред Вашингтон и Атина, което продължава и при сегашния министър-председател Кириакос Мицотакис.

Случаят на Борисов

" Щом Ципрас съумя да влезе под кожата на Тръмп, за какво и аз да не мога? " Така евентуално разсъждава Борисов, на който не може да се отхвърли гений в връзката с задгранични водачи. Договорът с " Локхийд Мартин " за закупуване на F-16 за българските военновъздушни сили дава на България прочут задатък. С тази покупка отбранителният бюджет на страната надвишава прага от 2% от Брутният вътрешен продукт. С други думи Тръмп, който обича да се бие в гърдите по какъв начин пази американските стопански ползи на открито, може да уточни България и персонално Борисов като позитивен образец. Одобрението от Вашингтон ще донесе дивиденти за българския министър председател. Предвид славата на България като страна, просмукана от съветско въздействие и обвързана с планове като газопровода " Балкански поток " и АЕЦ " Белене ", Борисов има избран интерес да получи и потупване по рамото от Тръмп.

Американската страна има и съответни стопански претенции по отношение на София. За тях загатна и дипломат Херо Мустафа в речта си пред Американската комерсиална камара в България. Борисов има желание да построи в България разпределителен център (хъб) за природен газ? Тогава би трябвало да се ангажира да купува по-големи размери американски полутечен газ. При неотдавнашното си посещаване в Солун и диалозите с американския дипломат в Гърция Джефри Пиат Борисов удостовери, че България ще взе участие с 20% в капитала на плановата компания за строителство на терминал за регазификация наоколо до Александруполис (Дедеагач). Напредъкът по строителството на интерконектор с Гърция дава опция за импорт. Появата на нов източник на газ дава обещание да понижи зависимостта от " Газпром " и надлежно да докара до намаление на цените на вътрешния пазар. Геополитически и стопански пробив за Съединени американски щати, търговски изгоди за България и не на последно място дипломатически коз в връзките ни с Русия.

Дотук добре, само че както се споделя – дяволът е в детайлите. По всичко проличава, че американската страна упорства за дълготрайни контракти с уговорка за пазаруване на избрани размери. Това не е преференциално за България, която има интерес от еластичност при доставките. На второ място, към днешна дата цените на втечнения газ са конкурентни по отношение на съветския газ. Но в бъдеще може да се окаже иначе. Преди да поема каквито и да е било задължения пред Тръмп, Борисов би трябвало да е наясно и с резултатите от пазарния тест, който би трябвало да организира " Булгаргаз ". Същото важи и за декларирания интерес от американската корпорация " Уестингхаус " да продава нуклеарно гориво за АЕЦ " Козлодуй ". Без софтуерен разбор дали реакторите руско произвеждане могат да действат безпроблемно, не би трябвало да се вземат решения.

Разбира се, българският министър председател не може да си разреши да каже " не ". Но нищо не пречи да отговори " да, по принцип, само че дано да забележим по какъв начин стои въпросът с А, Б, В. " Тръмп, прочут около всичко и като създател на бестселъра " Изкуството на договорката ", би трябвало да разбере.