Диалектите са едно безспорно богатство на езика ни и те

Диалектите са едно несъмнено благосъстояние на езика ни и те не го скапват. Това сподели в изявление за БГНЕС доцент Илияна Гаравалова от секция "Българска диалектология и лингвистична география" в Института по български език на Българска академия на науките.

В такава, относително дребна по територия страна, каквато е България, има доста повече диалекти, в сравнение с в едни обширни територии като Германия и Русия. Съществуват две огромни наречия - източно и западно. Всяко от тях се разделя на голям брой съществени групи диалекти, а към този момент всяко село може да има особености, които го разграничават от прилежащите и които го трансформират в обособен акцент в границите на по общия акцент на района и към този момент на наречието.

Всички знаем, че българският литературен език е на диалектна основа. В нея значително залягат балканските приказва, само че това не значи, че те са най-правилни. В балканските диалекти има редица особености, които не са книжовни и, които много нервират ухото на западния българин като мекостта на съгласните да вземем за пример.

Традиционно софиянци споделят, че в Бургас се приказва извънредно меко. Също по този начин редукцията на думите - водътъ, орътъ, която е доста присъща за балканските диалекти и надалеч не е книжовна. Това обаче се оказва огромен проблем за човек, който би трябвало да се отучи да приказва по този начин, когато излезе отвън рамките на обитаемото място, в което е живял.

Независимо от това и по какъв начин звучат за някого, диалектите са изобилен извор на лексика. Не инцидентно най-големите нашите класици в литературата пишат на акцент като Елин Пелин, Йордан Йовков, Иван Вазов. И това е по този начин, тъй като в случай че примерно в книжовния език имаме една дума за бунар, то в лексиката има 12 лексеми – кладенец, въбел, извор и други, което е несъмнено благосъстояние за езика ни, тъй че никога не трябва да бъдат принизявания и никой не трябва да се майтапи с тях.

Интересен факт е, че във времето на осведомителните технологии сякаш диалектите търпят подем. В интернет има страница на западно-българското произношение, където, в случай че не знаеш врачанския акцент, не биваш признат в групата. И това е една много прогресивна форма за запазването на този акцент.

Хората правят оценка значимостта на остарелия си диалект, на традицията и се пробват да я запазят благодарение на средствата на осведомителния век.
Хората би трябвало да опознаят диалектите, а не да се афишират против тях / БГНЕС
Някои диалекти дори звучат извънредно настоящо през днешния ден - да вземем за пример „ баба ти клика ”. Кликам, действието, което правим с мишката в западно-българските приказва значи крещя или карам се, което преведено на некнижовен език значи, че баба ти те вика или ти се кара. Освен това „ клик “ е едно от диалектните названия на щъркел, което може да докара до доста комични обстановки, в случай че си при баба на село и би трябвало да се разберете.

По-скоро хората би трябвало да опознаят диалектите, а не да се афишират против тях.

За благополучие доста са тези, които ги пазят и съхраняват. Именно по тази причина диалектите не се губят. Нещо повече те са изключително живи и отвън границата на българската територия.

Диалектният атлас, който Българска академия на науките издаде провокира не малко звук и дискусия поради това, че той включва освен държавните граници на България, само че и така наречен „ българска езикова територия “, т.е. всички тези територии, които в един или различен интервал от нашата история са били в границите на България, по-късно в следствие от воини и политически решения огромна група българи остават по родните си места, които обаче остават отвън границите на България. Тези хора още по-ревностно пазят езика си като идентификатор, като метод да се разграничат от останалите. Там диалектите са изключително значими и живи тъй като те са крепители на етноса. /БГНЕС