Дейвид Реймър е интересно име в модерната история, което поставя

Дейвид Реймър е забавно име в модерната история, което слага под доста сериозен въпрос отношението сред половете. Неговият живот се обръща с краката нагоре, когато обичайното обрязване през 1965 година се обърква и той самият остава без сексуален орган. Щетите върху дребното момче са толкоз тежки, че през целия си живот ще бъде сред двата бряга.

Родителите му се свързват с известния сексолог Джон Мъни, откакто виждат реклама по малкия екран. Експертът счита, че най-хубавият вид е да се насрочи интервенция за промяна на пола и момчето да бъде отгледано като момиче. Дейвид за малко е с променено рождено име – от Брус става Бренда. Решено е, че ще бъде отгледан като момиче, а ученият съумява да се радва на славата, най-малко до момента в който има вяра, че полът е нещо, което може да бъде научено посредством държание вместо да бъде наследено от природата. И по този начин стартират огромните кошмари и търсенето на еднаквост. Веднъж щом разкрива истината – събитието настава някъде след тийнейджърските години – стартира огромното странствуване в смяната и завръщането към биологичния пол.

И макар опитите да се върне в правата линия, през 2004 година младият мъж ще извърши самоубийство, наблягайки, че никой и при никакви условия не би трябвало да си играе с природата, провеждайки сходни опити. Всичко стартира през 1965 година и същинското име на пациента е Брус Реймър. Роденият в Канада мъж има и брат близнак на име Браян. Това са двете деца на младата тийнейджърска двойка Джанет и Рон. Момчетата се раждат здрави и наподобяват добре, само че на 8-месечна възраст демонстрират първите проблеми с уринирането.

Диагностицирани със заболяване, в което кожичката на пениса не може да се отдели, лекарите предлагат обрязване. В болничното заведение докторът прави съдбовната неточност и вместо да употребява острие, се доверява на електрическа игла, причинявайки положението на дребното дете, което по-късно ще коства и живота му. Родителите търсят решение, тъй като осъзнават, че неналичието на здравословен сексуален живот може да бележи вечно държанието и положението на сина им, търсят решението от по-високо равнище.

По това време господин Мъни се счита за един от най-хубавите сексолози в Съединени американски щати и към този момент е следил половите промени и желанието за промяна на пола при деца, които съгласно ОН и Комисията за Човешки права, не се вписвали в дефиницията за мъжко и женско тяло. След няколко връзки с писма, канадското семейство пътува до болница Джон Хопкинс в Балтимор. Мъни бил безапелационен, че полът може да се оформи с помощта на обществената среда и отношението, което ще пристигна още в най-ранна възраст. Ето за какво счита, че в случай че се смени пола на новороденото, в никакъв случай няма да има проблеми. В главата на учения, всяко дете е полово-неутрално, до момента в който не стартира да осъзнава какво в действителност се случва.

Едва след 3-4 година може да се следи държание и родителите да насочат детето в вярната посока с тяхното държание като възрастни. Предложението на лекарите е да кастрират дребното момче и по-късно да слагат изкуствена вагина. Следва развъждането като момиче и никой няма да споделя какъв е бил същинският му пол. През 1967 година родителите се съгласяват и синът им трансформира пола си. Доктор Мъни обаче се радва на щастливата опция да следи този опит, откакто от дълго време мечтаел да има по-сериозен взор от първа ръка. Именно неговите препоръки по-късно ще доведат до идващите проблеми.

Брус става Бренда и за малко време всички одобряват този проект и работят върху него. Дадени са огромни количества естроген, които да оказват помощ на тялото да одобри женствените форми. Всяка година момчето се връща в офиса на доктора, с цел да може да се следи държанието сред близнаците. Изследването по-късно ще се назова Джон/Джоан. Интересното е, че още тогава се следи по-чистото и прилежно държание на момичето, само че също по този начин тази цена идва с доста по-сериозна доминантност и дебелоглав, за който мнозина не са подозирали. Когато близнаците стават на 9 години, Мъни разгласява своята книга „ Сексуални белези “ и споделя за случая, в който дребното момче е насила да смени пола си.

„ Момичето към този момент избира рокли и ѝ харесва да ги носи, както и да си слага най-различни панделки и пухкави блузи, обича своя татко и се надява да бъде неговата принцеса. През детството, нейната непримиримост и високи равнища на сила, я трансформират в доста по-мъжко момиче, само че въпреки всичко е момиче. “

Истината обаче е доста надалеч, прочее доста по-далече, в сравнение с си мислим. Самият Дейвид доста по-късно ще признае, че в никакъв случай не се е чувствал по-неприятно и не можел да се впише в фамилията си. Пред Опра ще разкрие един живот с доста обрати. Той постоянно е обичал да строи замъци, да влиза в битки с другите момчета, да се катери по дърветата, само че това не било вярното поведени за момиче, затова тъкмо тези наслади били неразрешени. Дори визитите при доктора се оказват жестоки и травматизиращи.

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=59121770

Мъни показвал фотоси на голи възрастни хора, пробвайки се да подчертае още по-сериозно идентичността на младежа. Предписват се даже още интервенции, които да оказват помощ за феминизирането на пациента. В един миг и двамата близнаци ще стартират да го упрекват, че в някои опити ги е карал да вършат разнообразни полови пози, в които да се упражни полово държание. Първият път, когато майката слага рокля на момичето/момчето, Бренда я къса незабавно и стартира да недоволства. Целият преход към женското я трансформира в още по-тежък случай, който няма по какъв начин да се поправи и на практика нанася повече вреди. Доверието в лекарите не разрешава на никого да се усъмни в крайния резултат, а още по-лошото е, че всички беди от вкъщи ще продължат и в учебно заведение.

Мнозина назовават Бренда „ мъжкарана “, както и фактът, че пишка изправен в женската тоалетна. Понякога се оплаква, че се усеща в действителност като момче, само че всички повтарят, че това е фаза, която ще премине. Още тогава съпротивата е доста съществено подчертана. Лошото е, че в никакъв случай не минава, в това време бащата стартира да се чуди дали всичко това е вярно, отдава се на алкохолизъм, а скоро майката се пробва да се самоубие. Близнакът на Бренда се отдава на опиати и всичко това, с цел да може един лекар да удостовери доктрина, която на практика се оказва неверна. Едва в тийнейджърските години лекарите ще признаят, че е редно да се каже истината. Веднага след среща с психолог, бащата кара и двете деца за сладолед и там им разкрива истината. Събитието се случва някъде през 80-те години на предишния век. Най-накрая истината е пусната от клетката и отговорите идват един след различен.

Момчето/момиче осъзнава, че не е подлудял, не е неточност – грешката идва от родителите. Веднага след този миг, изборът за пол е явен – момче. Необходимо е и ново име – Дейвид. Преминава голям брой интервенции, с цел да възвърне пола си, в това число и две интервенции за премахването на гърдите, които са растели с помощта на естрогенната терапия, прибавен е и неестествен пенис, с който би трябвало да се удостовери идентичността.

Следва и тестостеронова терапия. Физическият стрес на тялото взима своето над психическото здраве и можем да забележим идващите събития. До своята 20-годишнина, Дейвид публично прави два опита за самоубийство. Депресията по-късно взима своето. Въпреки проблемите, младежът съумява да се ожени и през идващите 14 години да бъдат дружно. Дейвид е доведен татко на трите деца и стартира да се занимава с тях. Ходят на лагери, лов на риба и други забавни занимания. В следствие стартира и работа с втори сексолог на име Милтън Даймънд. Надеждата е, че този път ще има вярна посока и причина за самоуверено продължение напред.

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=64317655

Освен това Даймънд доста очевидно подлага на критика своя сътрудник, най-много заради обстоятелството, че е пренебрегнал всички в манията си да потвърди една неуместна доктрина, погазвайки доста съществено човешките права. Именно този сексолог ще разбие теорията на Мъни на пух и прахуляк и ще потвърди, че полът не е нещо, което може да се изучи и наследи с държание. Скоро тъкмо това проучване потвърждава, че промяната на пола постоянно няма да реши нищо и дори в противен случай – ще аргументи повече вреди върху пациента. Не съществува „ корекция “ на половото държание и откакто към този момент има една жертва на неверните показа, мнозина би трябвало да потърсят отговор в това отношение. Признанието обаче не оказва помощ на Дейвид да продължи напред.

През 2002 година брат му взима свръхдоза и умира, а две години по-късно и Дейвид се самоубива. И това е цялостната покруса на едно момче, което се трансформира в поле за толкоз научни опити и в никакъв случай не получава правото да бъде себе си. Именно той потвърждава, че биологичният пол може да се разминава доста съществено от тяхната еднаквост. Ето за какво и доста постоянно транссексуалните хора изпитват полова дисфория още в ранните си години. Мнозина по-късно осъзнават, че природата мъчно приема държанието и общественото удостоверение, изключително откакто ясно е отредила половата роля на даден субект.