Дейр ел-Балах и Фухари, Ивицата Газа — След повече от

Дейр ел-Балах и Фухари, Ивицата Газа — След повече от шест седмици война Халед Лоз знае какво желае да направи, когато примирието, оповестено в сряда от Израел и Хамас, най-сетне влезе в действие.

Той желае да спи.

„ Това е първото нещо, което желая да направя. Уморен съм от непрекъснатите бомбардировки “, споделя той.

След офанзивата на бойците на Хамас против Южен Израел на 7 октомври, при която те убиха 1200 души, израелските въздушни бомбардировки и артилерийски обстрел са умъртвили повече от 14 000 палестинци в Газа, в това число повече от 5600 деца. Приблизително 1,7 милиона души от популацията на Газа от 2,3 милиона са били разселени, като доста от тях са се преместили от северната част на линията Газа на юг след предизвестия от израелската войска.

Но бомбардировките на Израел се разшириха и в централната и южната част на Газа, като не оставиха никоя част от анклава безвредна, като също бяха атакувани бежански лагери, учебни заведения и лечебни заведения.

Сега оповестяването на четиридневно помирение, което може да влезе в действие скоро, дава обещание първата вяра за известна отмора за народа на Газа.

„ Можем малко да си възвърнем душата “, споделя Лоз. „ Искаме да осигурим вода за домовете си, желаеме да влизат артикули вместо празни магазини, където не можем да намерим това, от което се нуждаем. “

Но това е и първата опция за хиляди фамилии най-сетне да наскърбят околните си, изгубени при бомбардировките. Други се надяват, че паузата в борбите им разрешава да търсят изчезнали родственици и другари.

Лоз споделя, че домът на фамилията на майка му в град Газа е бил бомбардиран. „ Не знам кой е останал от тях и не знам кой е умрял. Искам да ревизира по какъв начин е чичо ми “, споделя той. „ Къде са, къде са избягали? “

„ Искаме да скърбим за тези, които загубихме. Те [Израел] не ни дадоха късмет да изразим възприятията си, даже да плачем за приятелите си. ”

Според Хамас примирието ще разреши свободното придвижване на хора от северната част на Газа на юг по пътя Салах ал-Дин, основната автомагистрала на територията. Но няма такава гаранция за напредване на север, където се намира град Газа, тъй че не е ясно дали тези като Лоз, които желаят да търсят изчезнали родственици на север, ще съумеят да си проправят път там.

Етаф Хюсиен Мусатаф ал Джамалан, татко на пет деца, беше изселен от Шейх Радуан, квартал на град Газа, и се надяваше да се върне, с цел да ревизира къщата си по време на паузата в боевете. Той споделя, че има „ смесени усеща “ по отношение на примирието.

„ Искахме да проверим къщите си. Може би вземете някои доставки или нещо сходно “, споделя той, добавяйки, че е „ печален “, че изискванията на примирието може да не разрешават това. Той не знае дали къщата му към момента стои - Организацията на обединените народи пресмята, че половината от домовете в Северна Газа са били развалени или унищожени при бомбардировките - само че споделя, че би предпочел да „ живее на палатка в нашия квартал “, в сравнение с като разселено лице.

Enas al-Jamalah, 12, също е от шейх Radwan. Разселен в Дейр ел-Балах, той и хиляди други спят навън, до момента в който зимата се прокрадва в Газа, като температурите през нощта падат до 15 градуса по Целзий (59 градуса по Фаренхайт). Причината му да се върне вкъщи - в случай че към момента стои - е елементарна. „ Просто желаеме да ни е топло “, споделя той.

Този блян за дома притегля и Фатима Кудай. 37-годишният мъж от град Хузаа избяга в близкия Хан Юнис в южната част на Газа два дни след началото на войната.

Домът й в Хузаа беше развален по време на войната през 2021 година, само че тя и фамилията й с обич го възвърнаха. Сега тя не знае дали към момента е добре, развалена или унищожена. Тя се надява да посети, откакто примирието влезе в действие.

Нейните шест деца съвсем не спят от началото на войната, споделя тя. „ Всяка вечер има бомбардировки на всички места. Всеки ден ме питат за къщата. Добре ли е? Техните играчки и стаите им добре ли са? “

„ Казвам им, че се апелирам те да са добре, само че че най-важното е ти да си добре. “