Деян Иванов даде интервю за предаването Код Спорт по ТВ+.

Деян Иванов даде изявление за предаването " Код Спорт " по ТВ+. Ето какво сподели той:

- Деяне, следва ти сезон №13 в чужбина, новият ти клуб е Самсун. Защо одобри поканата на този тим?

- Приех я, тъй като е доста покрай мястото, на което играх до момента. Треньорът е извънредно удовлетворен, а когато разглеждаш офертите, най-важното е при кой треньор отиваш. Този човек извънредно доста искаше да ме притегли. За първи път иска ми се наложи да играя във Втора лига, само че тимът е с упоритости да се качи в Първа. Плюс това брат ми към този момент има една купа от Втора лига с Тофаш, ще би трябвало и аз да взема една и да се изравним по купи, в кръга на шегата. Офертата беше извънредно добра. Доста по-добра от тези на някои тимове, които играят в Първа лига.

- Как би определил турското състезание?

- В момента турското състезание е с най-големите финанси в Европа. Където са парите, там е и спортът. Това е доста значимо за едно мощно състезание, в което продукцията на локални играчи не е чак толкоз огромна. Турция беше доста добре преди 7-8 години като произвеждане на баскетболисти. Сега започнаха да вкарват извънредно доста пари и могат да си разрешат да купуват най-качествените играчи. Това е равнището на турския баскетбол - най-качественото и най-скъпото.

- Не те ли тормози политическата конюнктура в страната?

- Не знам по какъв начин да отговоря на този въпрос, тъй като нашият живот като спортисти е отвън всекидневието на един елементарен турчин. Естествено, че ме тормози това, което чета, виждам и се приказва. Но ние не усещаме нещата, които усещат естествените турци. Има неща, които не поддържам. Не е това, което би трябвало да бъде в една демократична страна, само че въпреки това, когато погледнеш по какъв метод живеят турците, по какъв начин се строи, какъв брой са урбанизирани градовете, не можеш да кажеш, че Турция запада. Не желая да встъпвам в тематиката за християнство и ислям. Не бих коментирал тази тематика.


Национал си потегли от Левски

Станимир Маринов получи преференциална оферта от Черкаски Мавпий

- Кой е най-успешният ти сезон до момента?

- На прима виста се сещам за един, който не е сполучлив. Освен него, всички сезони са били много положителни. Фактът, че 13 години не сме се прибрали в България, приказва задоволително. Имали сме задоволително положителни сезони, с цел да продължим. Много е мъчно за българин, когато излезе на открито. Трябва наложително да си на равнище, с цел да можеш да подпишеш с различен тим в чужбина. Но сезонът, който най-вече ми е на сърце е първият ми със Сплит, когато направихме един извънредно млад тим. Всички бяхме на по 20 години, играхме в Адриатическа лига и там се виждаше напредък. Всъщност отидох в тима на Сплит, който предната година беше с две победи от 24 мача, а двата триумфа бяха в първите две срещи. Това значи 22 следващи загуби. Отборът беше доста зле, само че съумяха да създадат организация и да съберат единствено млади играчи. В следствие всички отидохме да играем на доста по-високо равнище, даже има състезатели в НБА. Този сезон беше извънредно достижение за самия тим. Представихме се доста добре в Адриатическата лига, влязохме в първите 10. Това в действителност бе доста положително достижение на фона на миналата година. Градацията беше постепенна. След като приключи Адриатическата лига, отидохме да играем в хърватското състезание. Хегемон там беше Цибона. Никога в историята на хърватското състезание не се е случвало Цибона да не е на край. А със Сплит успяхме да ги отстраним на полуфинал. За първи път се игра край Задар - Сплит. Около шест пъти си зареждах колата, тъй като си мислех, че ще си вървя и си слагах по 10 евро бензин - да не е доста, с цел да не се набутам. (смее се) Много бяха дребни заплатите тогава. Играехме с Цибона. Мислех, че в два мача ще свършим и ще си вървим. Бихме ги в първата среща у дома. Викам си - добре, значи три мача ще са. Във втория мач ни биха като посетител, само че в третия отново победихме. Отиваме на край, а се играе три триумфа от пет мача. Първата среща в Задар падаме, идната също. Викам си - подготвени сме, няма да пълня повече бензин. Тогава пристигна брат ми, наля ми догоре. Викам - какво правиш бе човек? Ние отпътуваме на другия ден... Но ги бихме два пъти там и играхме пет пъти. От тим, който не трябваше да се класира даже за полуфинал, ние стигнахме край и играхме пет мача. Чак в петата среща загубихме от Задар и не можахме да станем първенци. Наистина най-вече страст съм вложил в този сезон. Също по този начин той беше повратен за моята кариера. Тогава подписах извънредно късно, до преди този момент нямах тим. Оттам потегли развиването в кариерата ми.

- Къде сме ние в един от най-актуалните спортове - баскетболът?

- Като държавно състезание на никое място ни няма. Не може да се каже, че е едно от европейските топ шампионати или даже че е на приблизително равнище. Мога да ви кажа къде би трябвало да бъдем. Трябва да поемем веднъж на произвеждане. Българското състезание не ти дава безусловно нищо. Това съм го коментирал доста пъти. Даже от предходната година в родния шампионат има девет тима, тъй че един не играе плейоф. Изключително " тежко " е да не се класираш за плейоф - осем тима от девет вероятни. И като се класираш за плейоф какво става? Играеш и ставаш втори, тъй като никой не може да се мери с бюджета на Лукойл или ставаш първи и тимът ти банкрутира на идната година, тъй като няма спонсор. Както Левски направи извънреден сезон и на идната година тимът банкрутира. Дори и да станеш първи - какво ти дава това? В испанското, в италианското състезание, в Адриатическата лига когато станеш първи, получаваш право да отидеш да играеш на някакво по-високо равнище - в Евролига или Еврокъп. Когато твоят тим идната година няма бюджет, на теб тези шампионати ти стават безсмислени, тъй като би трябвало да харчиш още повече пари, с цел да играеш в тях. Затова би трябвало да погледнем по този метод - българското състезание би трябвало да е за българските играчи до 20-21 години. След това тези момчета би трябвало да отпътуват към по-сериозно състезание. Трябва да създадем тъй че ние да произвеждаме, както го вършат сърбите. Те нямат доста мощно вътрешно състезание, да не кажа никакво вътрешно състезание, само че създават играчи и ги продават.

- Твърдиш, че баскетболът ни банкрутира.

- Така е.

- Защо се стигна до тази обстановка?

- Стигна се, тъй като всички в баскетбола не обръщаме внимание на детско-юношеските школи. Колкото и грозно да звучи, опира до финанси. На националната фланелка написа България, а не имената на спонсорите. Не написа Валентин Златев или Павлин Николов, или Асен Христов. Няма по какъв начин един спонсор, който си популяризира бизнеса, да е безрезервен за баскетбола, а и не е негова обвързване да дава пари, с цел да може да се развива школата. Държавата би трябвало да помогне, с цел да се развиват школите в България и развиването да бъде по верен метод. А не да се основават школи, в които единствената цел е събирането на такси.

- Кое накара теб и брат ти да извършите школа?

- Ние не сме създали школа. Това е съществуващата школа на Черно море. Нашият основен спонсор Павлин Николов беше задоволително рационален да ни повика и да беседваме. Той е човек, който знае, че не схваща от всичко. Когато разговаряхме, той сподели, че е извънредно впечатлен и желае да му кажем какво може да се направи. Такива хора би трябвало да се търсят в баскетбола - които желаят да чуят мнение.


Любо Минчев за жребия: Групата ни не е лесна

" За " шанс " и дума не може да става "

- Има ли интерес от страна на българските деца да играят баскетбол?

- Това е артикул, който би трябвало да се популяризира. Тогава ще пристигна ползата. Но ползата не идва при децата, а при родителите, тъй като родителите взимат решение за своите 10-12-годишни деца. Много рядко едно дете ще надделее над родителите си. Родителите би трябвало да схванат, че баскетболът не е единствено за здраве да отидеш да потренираш малко, а може да се трансформира в твоя кариера и работа. Дори и да не станеш баскетболист, може да ти даде развиване в други сфери. В школата сме създали нещата по следния метод - когато завършиш школата и си играл до 18-годишна възраст, само че ние не можем да ти предложим професионален контракт и не можеш да започнеш да играеш професионално баскетбол в Черно море, имаш преференция да влезеш в едни от топ университетите в България - имаме сделка с Морското учебно заведение, Бургаският университет " Асен Златаров ", Икономическият университет, чакаме да подпишем съглашение с Медицинския университет.

- Следиш ли изявите на националния ни тим и има ли мотив за оптимизъм?

- Следя изявите на националния тим. Нивото, на което играят в квалификациите, не е от най-високото. Но съм извънредно удовлетворен, че показахме, че с 20 точки можем да бием и Португалия, и Беларус. Реално ние, когато играехме в националния тим, Португалия и Беларус бяха доста положителни тимове. Имаха извънредно положителни състезатели. На фона на Португалия и Беларус, ние сме напред.

- Не ти ли липсва националният тим?

- Разбира се, че ми липсва националният тим. Бяха лета с доста положителна сила. Правиш нещото, което обичаш. Но не ми липсват проблемите в националния тим.

- Когато тръгнахте с брат ти в баскетбола, имахте ли идоли? Искахте ли да наподобявате на някого от тези, с които тренирахте? Как се чувствахте, когато влязохте за първи път в мъжката съблекалня на Черно море?

- В интерес на истината идолите след това си ги създавахме. В началото отидохме просто, с цел да упражняваме баскетбол. Родителите ни споделиха, че би трябвало да спортуваме и ние отидохме да го вършим. В началото щеше да бъде волейбол, само че когато ни видя Христо Борисов, ни вкара в баскетболната зала. Най-силните идоли са тези, които са най-близо. Когато имаш една школа, е наложително да имаш мъжки тим, тъй като това са хората, които децата виждат всеки ден и към които се стремят. За мен бяха Иван Друмев, Спас Натов, Тодор Стойков. Тези хора ми бяха идоли. Когато паркираха колите си, ние излизахме единствено да им кажем " здрасти ". Никога не съм имал идоли като Майкъл Джордън, Коби Брайънт или други НБА звезди, тъй като съм знаел, че доста мъчно ще стигна до такава степен. С времето разбрах, че в никакъв случай няма да се стигне и в никакъв случай не съм ги имал като идоли. Никога не са ми били близки хора, които да ми кажат две приказки, с цел да ми покажат верния път, до момента в който Иван Друмев, Тодор Стойков и Спас Натов са били до нас и са ни помагали.

- Кое най-вече те радва в живота?

- Банално, само че фамилията. Успехите също, няма по какъв начин да си състезател и да не те радват триумфите. Като човек, който обича да печели, с каквото и да се захванеш, всеки един триумф те радва. Но в случай че би трябвало да бъда прецизен, е фамилията.

- Кой е най-тежкият миг в живота ти до момента?

- Предполагам, че приказваш за гибелта на брат ми.


Баскетболните ни национали с четвърта поредна победа в Китай

Тимът на Любомир Минчев завоюваха своята група на предварителните международни квалификации

- Да, тъй като го познавах. Той беше на всеки мач.

- Да, фактически това е най-тежкият миг. Няма по-тежък миг. Следващата година умря и татко ми, само че когато знаеш, че индивидът си отива и е болен, по различен метод възприемаш нещата. Но когато ти звъннат по телефона и ти кажат: " Няма го, няма го... " и ти затворят, не знаеш защо става въпрос. Това нещо е доста мъчно за прекарване.

- Завършваме изявлението с блиц въпроси. Любим град?

- Нямам обичан град. Мога да кажа Варна, само че има неща, които не ми харесват. Мадрид - там живях известно време и в действителност е извънреден град.

- На кой тим си последовател?

- Черно море.

- Имаш ли занимание?

- Не.

- Каква музика слушаш?

- Абсолютно всякаква.

- Любим реализатор?

- Ози.

- Без какво не можеш?

- Без фамилията ми.

- На масата не сядаш без...

- Без фамилията. Трябва да сме всички на масата. Задължително, когато се приберем, в 20:00 или 20:30 часа би трябвало всички да седнем да вечеряме. След това всеки може да прави каквото желае, само че би трябвало да сме дружно на вечеря. Може през целия ден да не сме се виждали, само че в 20:00 часа наложително сядаме да вечеряме дружно.

- Идол в спорта?

- Нямам идоли. На разнообразни хора се удивлявам за разнообразни неща, в това число и на Валери Божинов, който хората плюят. Момчето продължава да играе футбол, макар че направи двете най-тежки травми. След първата един състезател може и да не се върне в никакъв случай. Колкото и да го плюят, това момче имаше темперамент да се върне и да играе футбол на високо равнище. Не може след две поредни най-тежки травми да се върнеш и хората да не го правят оценка. Не го схващат, само че е извънредно тежко и мъчно да имаш волята да се върнеш.

- Мислили ли сте в миналото с брат ти да оглавите федерацията по баскетбол, с цел да измененията нещо?

- Не, не сме мислили. Не знам по какъв метод действа федерацията, кой взема решенията, каква е структурата. Доколкото знам всичко се взема решение на Управителен съвет, тъй че една птичка пролет не прави. Трябва да бъдат уверени извънредно доста хора, с цел да може да се вземат генерални решения и промени. Но доколко зависят от федерацията измененията, не мога да кажа. За мен най-важни са детско-юношеските школи.

- Нещо за край на нашия диалог...

- Бих си поискал да създадем по подобен метод нещата в България, че родителите да не се плашат от това, че децата им ще спортуват. Родителите би трябвало да виждат вероятност в спорта. Ако можем да работим в тази тенденция като страна, както е в Америка - спортът е една от дребното други възможности на бедността. Когато си безпаричен и нямаш опция - отиваш или в казармата, или в спорта. Нека да работим в тази тенденция.