Папата до украинския народ: вашата болка е моя болка
Девет месеца след съветската експанзия в Киев, папа Франциск изпрати писмо до популацията, което дефинира като „ благородно и мъченическо “, като твърди в своята непосредственост.
Римският свещеник показва тъгата си за всички убити деца: „ Във всяко от тях цялото човечество е победено “. Папата се обръща към дами, вдовици и жертви на принуждение, бойци, младежи, доброволци, свещеници: „. В кръста на Исус през днешния ден виждам вас, които страдате от ужаса от тази експанзия “.
Пълният текст на папското писмо, публикуван от Ватикан нюз:
Скъпи братя и сестри украинци!
На вашата земя, в продължение на девет месеца, се отприщи неуместното безумство на войната. Във вашето небе кънти безспирно злокобният плач на детонации и притеснителният тон на сирените. Вашите градове са обсипвани с бомби, до момента в който дъжд от ракети предизвиква гибел, опустошение и болежка, апетит, жадност и мраз. Много хора трябваше да избягат от вашите улици, напускайки домовете и околните си. Покрай вашите огромни реки всеки ден текат реки от кръв и сълзи.
Искам да обединя сълзите си с вашите и да ви кажа, че няма ден, в който да не съм покрай вас и да не ви нося в сърцето и в молитвите си. Вашата болежка е моя болежка. В кръста на Исус през днешния ден виждам вас, които страдате от ужаса от тази експанзия. Да, кръстът, който измъчваше Господа, живее в мъченията, открити върху труповете, в всеобщите гробове открити в разнообразни градове, в тези и в доста други кървави облици, които са навлезли в душите ни, които надигат зов: за какво? Как могат хора да се отнасят по този начин с други хора?
В съзнанието ми се връщат доста трагични истории за които узнавам. Преди всичко на дребните: какъв брой деца са убити, ранени или осиротели, откъснати от майките си! Плача с вас за всяко дете, изгубило живота си заради тази война, като Кира в Одеса, като Лиза във Виница и като стотици други деца: във всяко от тях цялото човечество е победено. Сега те са в прегръдката на Бог, виждат вашите проблеми и се молят те да свършат. Но по какъв начин да не изпитваме тъга за тях и за всички тези, млади и остарели, които са били депортирани? Болката на украинските майки е неизмерима.
Мисля за вас, младежи, които, с цел да отбраните самоуверено родината си, трябваше да вземете оръжие, а не фантазиите, които сте хранили за бъдещето; Мисля за вас, съпруги, които сте изгубили съпрузите си и с прехапени устни продължавате безмълвно, с достолепие и увереност да се жертвате за децата си; за вас, възрастните, които по всевъзможен метод се пробвате да отбраните околните си; за вас баби и дядовци, които вместо кротичък залез бяхте хвърлени в тъмната нощ на войната; за вас, дами, претърпели принуждение и носещи тежък товар в сърцата си; за всички вас, засегнати тялом и духом. Мисля за вас и съм покрай вас с любов и удивление за това по какъв начин се изправяте пред такива сложни тествания.
Мисля за вас, доброволци, които отделяте всеки ден за хората; за вас, пастири на Божиите свети хора, които - постоянно изложени на огромен риск за вашата сигурност - сте останали покрай хората, носейки Божията разтуха и солидарността на братята, трансформирайки креативен общински места и манастири в места за банкет, облекчение и храна за хората в сложни условия. Мисля също за бежанците и вътрешно разселените хора, които се оказват надалеч от домовете си, доста от които са разрушени; мисля и се апелирам за управляващите: те имат задължението да ръководят страната в трагични времена и да вземат далновидни решения за мир и развиване на стопанската система по време на унищожаването на толкоз доста жизненоважни инфраструктури, в града и в провинцията.
Скъпи братя и сестри, в цялото това море от зло и болежка – деветдесет години след ужасния геноцид на Гладомора – изпитвам страхопочитание пред вашия жар. Въпреки голямата покруса, която претърпява, украинският народ в никакъв случай не е бил обезкуражен или зарязан на съжалението. Светът разпозна самоуверен и мощен народ, който страда и се моли, плаче и се бори, съпротивлява се и се надява: доблестен и страдалчески народ. Продължавам да съм покрай вас, със сърцето и с молитвите си, с човешка угриженост, с цел да се чувствате съпроводени, с цел да не свикнете с войната, с цел да не останете сами през днешния ден и най-много на следващия ден, когато може би ще пристигна изкушението да се не помнят вашите премеждия.
В тези месеци, в които суровият климат прави това, което преживявате, още по-драматично, бих желал обичта на Църквата, силата на молитвата, положителното, което толкоз доста братя и сестри от всички географски ширини ви желаят, да погалят лицата ви. След няколко седмици ще бъде Рождество Христово и страданието ще се усеща още повече. Но бих желал да се върна с вас във Витлеем, към тестването пред което Светото семейство трябваше да се изправи през онази нощ, която изглеждаше единствено студена и мрачна. Но светлината пристигна: не от хората, а от Бога; не от земята, а от небето.
Нека Неговата и наша майка Дева Мария бди над вас. На Нейното Непорочно Сърце, в единение с Епископите по света, посветих Църквата и човечеството, изключително вашата страна и Русия. На Нейното майчинско сърце представям вашите премеждия и вашите сълзи. На Нея, която „ донесе Бог в нашия свят “, както писа един популярен наследник на вашата земя, дано неуморно да се молим за по този начин жадувания подарък на мира, с увереността, че „ нищо не е невероятно за Бог “ (Лука 1:37). Нека Той извърши справедливите упования на сърцата ви, да излекува раните ви и да ви даде своята разтуха. Аз съм с вас, апелирам се за вас и ви апелирам да се молите за мен.
Господ да ви благослови и Богородица да ви пази. /БГНЕС
Римският свещеник показва тъгата си за всички убити деца: „ Във всяко от тях цялото човечество е победено “. Папата се обръща към дами, вдовици и жертви на принуждение, бойци, младежи, доброволци, свещеници: „. В кръста на Исус през днешния ден виждам вас, които страдате от ужаса от тази експанзия “.
Пълният текст на папското писмо, публикуван от Ватикан нюз:
Скъпи братя и сестри украинци!
На вашата земя, в продължение на девет месеца, се отприщи неуместното безумство на войната. Във вашето небе кънти безспирно злокобният плач на детонации и притеснителният тон на сирените. Вашите градове са обсипвани с бомби, до момента в който дъжд от ракети предизвиква гибел, опустошение и болежка, апетит, жадност и мраз. Много хора трябваше да избягат от вашите улици, напускайки домовете и околните си. Покрай вашите огромни реки всеки ден текат реки от кръв и сълзи.
Искам да обединя сълзите си с вашите и да ви кажа, че няма ден, в който да не съм покрай вас и да не ви нося в сърцето и в молитвите си. Вашата болежка е моя болежка. В кръста на Исус през днешния ден виждам вас, които страдате от ужаса от тази експанзия. Да, кръстът, който измъчваше Господа, живее в мъченията, открити върху труповете, в всеобщите гробове открити в разнообразни градове, в тези и в доста други кървави облици, които са навлезли в душите ни, които надигат зов: за какво? Как могат хора да се отнасят по този начин с други хора?
В съзнанието ми се връщат доста трагични истории за които узнавам. Преди всичко на дребните: какъв брой деца са убити, ранени или осиротели, откъснати от майките си! Плача с вас за всяко дете, изгубило живота си заради тази война, като Кира в Одеса, като Лиза във Виница и като стотици други деца: във всяко от тях цялото човечество е победено. Сега те са в прегръдката на Бог, виждат вашите проблеми и се молят те да свършат. Но по какъв начин да не изпитваме тъга за тях и за всички тези, млади и остарели, които са били депортирани? Болката на украинските майки е неизмерима.
Мисля за вас, младежи, които, с цел да отбраните самоуверено родината си, трябваше да вземете оръжие, а не фантазиите, които сте хранили за бъдещето; Мисля за вас, съпруги, които сте изгубили съпрузите си и с прехапени устни продължавате безмълвно, с достолепие и увереност да се жертвате за децата си; за вас, възрастните, които по всевъзможен метод се пробвате да отбраните околните си; за вас баби и дядовци, които вместо кротичък залез бяхте хвърлени в тъмната нощ на войната; за вас, дами, претърпели принуждение и носещи тежък товар в сърцата си; за всички вас, засегнати тялом и духом. Мисля за вас и съм покрай вас с любов и удивление за това по какъв начин се изправяте пред такива сложни тествания.
Мисля за вас, доброволци, които отделяте всеки ден за хората; за вас, пастири на Божиите свети хора, които - постоянно изложени на огромен риск за вашата сигурност - сте останали покрай хората, носейки Божията разтуха и солидарността на братята, трансформирайки креативен общински места и манастири в места за банкет, облекчение и храна за хората в сложни условия. Мисля също за бежанците и вътрешно разселените хора, които се оказват надалеч от домовете си, доста от които са разрушени; мисля и се апелирам за управляващите: те имат задължението да ръководят страната в трагични времена и да вземат далновидни решения за мир и развиване на стопанската система по време на унищожаването на толкоз доста жизненоважни инфраструктури, в града и в провинцията.
Скъпи братя и сестри, в цялото това море от зло и болежка – деветдесет години след ужасния геноцид на Гладомора – изпитвам страхопочитание пред вашия жар. Въпреки голямата покруса, която претърпява, украинският народ в никакъв случай не е бил обезкуражен или зарязан на съжалението. Светът разпозна самоуверен и мощен народ, който страда и се моли, плаче и се бори, съпротивлява се и се надява: доблестен и страдалчески народ. Продължавам да съм покрай вас, със сърцето и с молитвите си, с човешка угриженост, с цел да се чувствате съпроводени, с цел да не свикнете с войната, с цел да не останете сами през днешния ден и най-много на следващия ден, когато може би ще пристигна изкушението да се не помнят вашите премеждия.
В тези месеци, в които суровият климат прави това, което преживявате, още по-драматично, бих желал обичта на Църквата, силата на молитвата, положителното, което толкоз доста братя и сестри от всички географски ширини ви желаят, да погалят лицата ви. След няколко седмици ще бъде Рождество Христово и страданието ще се усеща още повече. Но бих желал да се върна с вас във Витлеем, към тестването пред което Светото семейство трябваше да се изправи през онази нощ, която изглеждаше единствено студена и мрачна. Но светлината пристигна: не от хората, а от Бога; не от земята, а от небето.
Нека Неговата и наша майка Дева Мария бди над вас. На Нейното Непорочно Сърце, в единение с Епископите по света, посветих Църквата и човечеството, изключително вашата страна и Русия. На Нейното майчинско сърце представям вашите премеждия и вашите сълзи. На Нея, която „ донесе Бог в нашия свят “, както писа един популярен наследник на вашата земя, дано неуморно да се молим за по този начин жадувания подарък на мира, с увереността, че „ нищо не е невероятно за Бог “ (Лука 1:37). Нека Той извърши справедливите упования на сърцата ви, да излекува раните ви и да ви даде своята разтуха. Аз съм с вас, апелирам се за вас и ви апелирам да се молите за мен.
Господ да ви благослови и Богородица да ви пази. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ