Децата трудно оцеляват в света на възрастните. Така искам да

Децата мъчно оцеляват в света на възрастните. Така желая да стартира този текст. Посвещавам го на всички младежи, които ще го прочетат. Посвещавам го на всички, които им идва да избягат от домовете си в три през нощта и повече да не се върнат. Понякога точно това е свободата, за която си коства да се пребориш.

Като дете на разведени родители, бях заставен да стана бунтовник. Не ми бе оставен различен избор. Докато родителите ми се караха, аз надувах Джими Хендрикс в слушалките си и оглушавах. Не желаех да слушам какъв брой са се намразили. Усещах го. Разбира се, че го усещах. Но замълчавах. Правех най-голямата неточност. Траех си и играех тяхната игра. Следвах техните упоритости, не своите. Свръхамбициозните хора постоянно са ме ужасявали. Особено майките.
Thinkstock
Какво ли е да си майка? Не мога да си показва. Навярно е съществено тестване. Навярно е голяма болежка. Навярно е и двете. Само една майка знае какво е да майка. Създаваш живот и след това цялата отговорност пада върху плещите ти. Поемаш цялата тежест. Понякога тя става непостижима за изхабяване.

Има обаче една детайлност – създаваш обособен субект. Различен от теб. Понякога стават конфликти на визии. Понякога стават цели дребни войни. Понякога майките не намират път към дъщерите си. Понякога дъщерите не търсят път към майките си. Става неточност в системата. Син екран. Error 404.

Чувал съм какво ли не истории от мои познати. Истории, в чиято основа стоят всевъзможни типове комплекси и всевъзможни типове преразсъдъци. Чувал съм за семейство, което се срами от сина си, тъй като е гей. Години наред момчето живя в безмълвие и когато реши да бъде откровен – те се отхвърлиха от него. Защото трепереха какво ще кажат съседите. Срам и срам!
Thinkstock
Чувал съм за девойки, които бягат от домовете си, тъй като майките им не утвърждават гаджетата им. Поради какви ли не аргументи. Уж желаят най-хубавото за тях. Уж желаят те да не вършат техните неточности. Те сякаш са не запомнили. че са били на тяхно място и също са се влюбвали в несъответствуващите мъже. Те също са били разочаровани и са плакали за някакви възлюбени. Майките също като дъщерите си са били за малко нещастни и за малко щастливи.

Майки! Майки, които обичат да се намесват в живота на своите наследници, като че ли са способни да трансформират ориста им. Но не са. Наскоро гледах един филм по тематиката. Дават го по кината. Нарича се „ Всичко, всичко “ Няма да ви го описвам. Не искам да умъртвявам изненадата. С две думи – това е филм за свободата да не живееш под капак, за свободата да вдишваш с цялостни дробове правото си да те има на този свят. Всеки има това право. Независимо на какъв брой години е. Независимо дали желае да учи във Франкфурт или в Павликени.
Thinkstock
Човек може да се случи на всички места. Стигат му две ръце. И кураж. Всичко останало е цялостен дрън. Така споделяше татко ми. Сега той е там горе – на небето. Аз съм тук долу, с цел да го продължа. За да бъда негова вяра и негово очакване. Думи на Тарковски са това.

И се възнамерявам – бях ли аз задоволително добър наследник? Успях ли да не отчайвам родителите си. Може би съм съумял. Може би не. Рано ми е още да схвана. Имам още доста да ходя. Пътят на всички ни е дълъг. Там е работата. Изразът „ Животът е къс “ е едно погрешно факсимиле. Животът е толкоз дълъг, че по някое време губим визия какво да вършим с него. Насладата и умората ни принадлежат, така както ни принадлежат насъщните минути.

Всъщност съществува единствено една истина: Родени сме да обичаме. Родени сме да бягаме.

Прочетете още от Росен Карамфилов:

Три неизбежни български романа

"Тайната съставна част на секса е любовта! "

Поезията и дамата са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш изцяло - гориш

Сексът движи света, а любовта забавя придвижването

Един аналогов човек в цифровия свят...

За четенето като митинг против глупостта