Децата се изграждат като личности най-вече благодарение на родителите си.

Децата се построяват като персони най-много с помощта на родителите си. През техните очи опознават света, научават се на вярно и неверно, основават си полезности, ползи, позиция. Много е значимо родителите да възпитават, да бъдат до децата си, само че и да не ги задушават. Най-важното, което родителите на положителните деца вършат, е:

1. Изслушват. Не заповядват . В ролята си на родители прекарваме прекалено много време в директиви, каране, хокане… Понякога нямаме сили даже да обясняваме за какво нещо не е разрешено или за какво сме недоволни от държанието на детето. Според психолозите е значимо да прекарваме най-малко по един час на седмица, правейки нещо позитивно с детето си, без да го подлагаме на критика, да споделяме с него нашата позиция, причини и препоръки. Вместо това просто слушайте, наблюдавайте и давайте положителна противоположна връзка. Това оказва помощ за развиването на мозъка на детето и най-много на онази част, която дава отговор за дълготрайната памет.
2. Съпричастни са . Старайте са да не поставяте възприятията на своето дете преди всичко непременно и при всяка обстановка. Умението да му се скарате, когато е наранил различен човек е доста значимо и е конструктивен фактор в израстването на детето и образуването на ценностната му система. Съпричастността и благото отношение би трябвало да бъдат първи приоритет в дома. Напомняйте на детето си да показва почитание и да се грижи за възрастните, да бъде деликатно към хората.
3. Правят наказванията ефикасни – би трябвало да бъдат къси и незабавни, с цел да има изгода от тях. Разбира се, не наказвайте детето си, тъй като е счупило някоя чаша, без да желае да вземем за пример. И под наказване разбираме да го лишите от обичаното му занятие, да му откажете лакомство, да му отнемете някоя играчка – всичко това, което ще го накара да запомни случката и да внимава отсега нататък. В никакъв случай не прибягвайте до физически санкции или душевен унижения.
4. Показват нещата през огромната картина . Важно е децата да схващат, че са част от едно световно общество, в което дейностите имат последици. Още от ранна възраст децата би трябвало да са наясно, че има хора с друг живот и просвета. Окуражавайте детето си да показва признателност към всеки в живота си – в това число към хората, които събират боклука или пък към сервитьора в ресторанта. Внимателно ги насочвайте към това да извърнат внимание на новия възпитаник, който всички изолират, или към детето, което се е блъснало на площадката, обяснявайки по какъв начин това благо отношение може да помогне на някого да се почувства по-добре.
5. Не хвалят положителното държание всякога . Няма потребност при всяка добра постъпка или няколко часа смирение детето да получава похвали или премия за това. Подобна реакция би го предиздвикало да се държи добре не тъй като осъзнава, че е вярно, а единствено с цел да получи нещо в подмяна. Помогнете му да разбере, че благодарността е задоволителна хвалба за положителното дело. Затова, когато оказват помощ вкъщи, без да ги помолите, едно топло „ благодаря “ може да окуражи децата да продължат да го вършат и да им доставя наслаждение. Възнаграждавайте единствено в действителност огромните дейности.