Децата обичат да се цапат.Те са привлечени от локвите като

...
Децата обичат да се цапат.Те са привлечени от локвите като
Коментари Харесай

Как калта укрепва имунната ни система?

Децата обичат да се цапат.Те са привлечени от локвите като магнити, без да обръщат внимание на обувките или облеклата си.Калта обаче можеда има мощен резултат и върху тяхното богатство, написа Би Би Си.

" Не се цапай! " в миналото беше непрекъснат фамилен рефрен, защото родителите обезверено гледаха по какъв начин децата им унищожават най-хубавите си облекла.Независимо дали тичаха през полетата, катереха се по дърветата, или хващаха попови лъжички, беше неизбежно бялото на децата да стане кафяво преди деня да свърши.

Днес доста родители скрито мечтаятдецата им да се поизцапат малко.С възхода на урбанизма и привлекателността на видеоигрите и обществените медии, контактът с природата е доста по-рядък, в сравнение с в предишното.

Според скорошни проучвания калта съдържа другарски настроени микроорганизми, които могат да упражняват имунната система и да изградят резистентност против редица болести, в това число алергии, астма и даже меланхолия и тревога.

Тези констатации демонстрират, че игритена намерено са потребни освен заради опцията да се разхождате свободно, само че и че някои естествени материали като почва и тиня също съдържат изненадващо мощни микроорганизми, чието позитивно влияние върху здравето на децата едвам разбираме изцяло.

Психично възобновяване

Много от психическите изгоди от играта навън към този момент са добре открити.Нашите мозъци са еволюирали в естествени пейзажи и нашите системи за усещане са изключително подобаващи за диви външни пространства.

Това значи, че естествената среда осигуряваперфектното равнище на стимулация, за което се счита, че оказва помощ запрезареждане на мозъка, когато е изтощен и елементарно се разсейва.В поддръжка на тази теорияедно изследване от 2009 г.установи, че децата с хиперактивно разстройство с недостиг на вниманието (ADHD) са по-способни да се концентрират след 20-минутна разходка в парка, спрямо 20-минутна разходка по улиците на добре поддържана градска зона.Близостта до трева и дървета наподобява е ималаблаготворен резултат върху мозъците им.Авторите предлагат потреблението на такива „ дози от природата “ като безвреден и наличен метод за подкрепяне на деца с ADHD, дружно с други средства.

Освен тези възстановяващи резултати, играта навън може да предложи скъпи образователни прекарвания.Например, актът на оформянена материали от тиня може да помогне на децата да развият метода, по който техните сетива и придвижване взаимодействат, известно като сензомоторно развиване, съгласно Франческо Витрано, детски невропсихиатър, психотерапевт и учител в университета в Палермо, Италия, който има дълготраен опит в използването на тези лечения.Това разрешава на детето последователно да разбере своите телесни сигнали.

Такива действия – надалеч от къщата или класната стая,могат да оказват помощ на децата да намерят способи да се оправят с страстите, които може да са сложни за проучване в друга среда.Така наречената „ терапия с пясъчни подноси “, която включва потреблението на пясък и дребни фигурки за изложение на мислите и възприятията, е призната форма на терапияза деца, които се борят да изразят словесно прочувственото си положение.

Що се отнася до физическото здраве на детето, най-очевидното преимущество на играта навън може да са упражненията.Игрите навънводятдо понижен риск от затлъстяване, съгласно едно изследване, ръководено от Елизабет Гершоф, професор по човешко развиване и фамилни науки в Тексаския университет в Остин, Съединени американски щати.

Последните открития обаче допускат, че може да има голям брой други преимущества от играта в естествена среда. Тайната може би е жива и се движи в самата тиня.

Стари другари

Ключови са неинфекциозните организми, а не тези, които в действителност разболяват нашите деца.Тези „ остарели другари “ са били в близост през огромна част от нашата еволюционна история.Те са най-вече безвредни и образоват имунната система дадейства умерено, вместо да реагира прекалено на всеки евентуален завоевател.

Важно е, че телата ни се срещат с тези остарели другари постоянно, когато прекарваме време измежду природата.С нарасналата урбанизация и понижената игра навън, доста деца в този момент нямат това излагане,което значи, че имунната им система е по-чувствителна към всяка опасност и е по-вероятно да изпадне в претоварване.

Приятелските микроби в червата могат да подобрят здравето ни и могат да работят и през кожата ни

Различни изследвания поддържат тази концепция.Хората, които порастват въвферми, нормално са по-малко склонни да развият астма, алергииили автоимунни болести катоболестта на Крон – явно с помощта на излагането им в детството на по-разнообразен набор от организми в селската среда, което е насърчило по-ефективно контролиране на имунната система.

Смята се, че огромна част от здравословната стимулация, обезпечена от тези бактерии, идва през храносмилателната система – към този момент е добре известно, че другарските микроби в червата могат да подобрят здравето ни по доста способи. Те обаче могат да работят и върху и през нашата кожа, съгласно Микеле Антонели, доктор от Реджо Емилия, Италия, който еизследвал методите каккалните лечения могат да повлияят на здравето.

Външният пласт на нашето тяло е хазаин на доста типове микроби, споделя той, и хората с разстройства като атопичен дерматит (често срещана форма на екзема) и псориазис са небогати на тези организми.Микробното многообразие даже наподобява е обвързвано със положения като артрит.

„ Тези микроорганизми могат да играят съществена роля в доста огромни хронични болести “, споделя той.

Здрав дух, крепко тяло

Най-изненадващо, другарските инсекти от природата могат даже да смекчат реакцията на тялото към напрежението.

Когато се усещаме уязвими и застрашени, имунната система стартира да провокира телесни възпаления.Тъй като възпалението е една от първите отбрани против зараза, този отговор се развива като метод за подготовка на тялото за евентуално физическо пострадване от опасността, пред която сме изправени,но е по-малко потребно за типовете стрес, пред които са изправени множеството хора през днешния ден.

Забележително е, че хората, които са прекарали по-голямата част от детството си в селска среда, са склонни да демонстрират по-приглушен отговор на стресови събития като обществено говорене, с понижена експресия на възпалителни молекули като интерлевкин 6, спрямо тези, които са израснали в градовете.Това остава правилно даже когато учените управляват други фактори - като техния социално-икономически статус.

Това може да има съществени последствия за дълготрайното здраве, защото хроничното инфектиране на тялото може да способства за редица положения.Изглежда, че покачва риска от меланхолия, да вземем за пример.

„ Хората, израснали в градовете, са нещо като ходещи бомби със закъснител “, споделя Лоури, който е съавтор на публикацията.

Драматични резултати

Тъй като резултатите в поддръжка на „ хипотезата за остарели другари “ не престават да играят роля, някои откриватели са почнали да разпознават съответните организми, които може да са виновни за тези изгоди, и методите, по които те провокират тези промени.

Лоури се интересува изключително отMycobacterium vaccae, който постоянно може да се откри в почвата.Когато мишките са били изложени наM. vaccae,те демонстрират нараснала интензивност на регулаторните Т-клетки – които, както подсказва името, оказват помощ заовладяване на имунната интензивност, в това число възпалителни реакции.Тогава наподобява, че това ги правипо-устойчиви на стресови събития като евентуална борба с друга, по-агресивна мишка.

„ Виждаме доста трагични резултати върху устойчивостта на стрес, даже месец след последната инжекция “, споделя Лоури.

Разбира се, мишките не са същите като човешките деца, само че оферират някои улики за ролята, която някои микроорганизми могат да играят.

Някои учени също изразихазначително неспокойствие по отношение на ролята на „ хелминтите “– обитаващи почвата паразити като кръгли червеи -до огромна степен заради умерения имунен отговор, който те провокират в своите гостоприемници.Хората, които са били инфектирани с хелминти, наподобява имат по-нисък риск от възпалителни болести на червата като заболяването на Крон.

Горска терапия

Като се има поради смисъла на ранното излагане на другарски бактерии, доста учени изследват изгодите от интервенции, които предизвикват по-голям контакт с природата в детството.Антонели споделя,че действието на „ горска терапия “ -леки медитативни разходки из гората,е потвърдено, че усъвършенства признаците на деца и младежи с атопичен дерматит, да вземем за пример.Докосвайки листата и почвата, те може да са хванали другарски организми, които обогатяват микробиомите на кожата им, споделя той.

Амбициозенпроект във Финландиямеждувременно се опита да донесе природата на децата.В четири дневни центъра откривателите замениха асфалта и чакъла на учебния двор с „ трансплантирана “ почва и растителност, взети от бореална горска основа.Раздадени са им и сандъчета за разсаждане за растения.„ Това насърчи по-нататъшния контакт “, споделя Аки Синконен от университета в Хелзинки, съавтор на публикацията, който специализира в микробиома на калта.

Един месец по-късно децата демонстрираха признаци на нараснало микробно многообразие по кожата и в червата си, както и усъвършенствана имунна функционалност.Те имаха по-голям брой от тези регулаторни Т-клетки, които оказват помощ за намаляване на реакциите на тялото към безобидни нашественици, да вземем за пример.Увеличава се и делът на противовъзпалителните молекули в кръвната плазма – което още веднъж демонстрира по-добре контролирана имунна система.

Кухни от тиня

Предвид известните психически изгоди, доста дневни центрове и учебни заведения към този момент предизвикват по-голям контакт с природата -с уроци навън, постоянни разходки измежду природата и построяването на кални кухни, които предизвикват децата да играят в мръсотията.

„ В доста детски ясли и учебни заведения има възходящо осъзнаване, че децата имат по-малко свободни пространства за игра иние търсим способи да въведем още веднъж тези действия, които допреди към 50 години са били нормални прекарвания за децата “, споделя Марилиса Модена, проектант, експерт в дизайна на учебни заведения и създател на Zeroseiplanet, италиански проучвателен и обучителен център, фокусиран върху преимуществата на играта навън.По-големият интерес към игрите навън стартира в Северна Европа, споделя Модена, само че в този момент се популяризира в многострани.

С бъдещи проучвания може да е допустимо да се обогати почвата в домашните градини и учебните дворове с най-полезните организми.Засега може да се наложи родителите и учителите да работят с това, което имат.Калните кухни, по-специално, могат да бъдат рентабилни и да заемат малко място.Всичко, от което се нуждаете, е остаряла маса и няколко тенджери итигани, напълнени със примес от пръст и вода.По-сложните структури могат да бъдат оборудвани с шкафове и чекмеджета, цялостни с камъни,пясък и растителност.

Докато дребните готвачи на тиня се цапат с новите си мислени творения, те може би култивират мозъците си и усъвършенстват имунната си система, с евентуални изгоди за месеци или даже години напред.

Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР