Как да превърнем виковете в усмивка
Децата не умеят да се оправят със напрежението, гнева и обидата, с яростта и подозренията си. А родителите даже не им демонстрират по какъв начин да разпознават тези усеща, още по-малко ги учат по какъв начин да ги одобряват или побеждават, пише letidor.ru.
Юлия Ахонина, майка на 2 деца – Ева на 3,5 месеца и Кирюша – на 3 години разказва в Instagram за своите безредици като родител и дава скъпи препоръки.
Когато детето плаче, най-често се опитваме да го разсеем, не да го успокоим. Предлагаме му да вземем за пример бонбони. И хлапето привиква, когато е тъжно, да ги яде.
Какво обаче се случва в бъдеще, когато вместо да го научим по какъв начин да преживее страстта, към този момент сме засадили корените на един погрешен метод?
Задача на родителите е да научат хлапето, да му подскажат път, по който да тръгне, с цел да се оправи. Именно тава е ключът към реализиране на вътрешна естетика.
Около вас има спокойни и щастливи хора. Те са такива, не тъй като в живота не им се случва нищо неприятно, а тъй като съумяват да работят с възприятията си и да ги ръководят.
Докато нестабилният човек, чийто вътрешен баланс е нарушен, проличава от надалеч. Той е нервозен, яростен, раздразним и обидчив. И никой не желае да поддържа връзка с него.
Едва ли желаете да му наподобявате, още по-малко вашият син/дъщеря да станат такива.
Затова и деца, и родители е добре дружно да работят и да „ възпитават “ страстите си.
За децата: работа с страстите
- Винаги изяснявам с разнообразни образци на моята 3-годишна щерка, че всичко положително, както и всичко неприятно ни се връща.
И, когато това се случи, постоянно е изненада.
- Сълзите и истеричните прояви успокояваме в скута на мама. Ева сяда на колене ми и вършим анализ на обстановката. Паднала е неприятно, боли я, по тази причина и плаче. Момчетата са я блъснали, афектирана е, по тази причина плаче.
- Да плаче е позволено. Това е единственият метод тя да изрази страстите.
Както девойките, по този начин и момчетата не трябва да се тормозят от сълзите си. Въпреки, че на детската площадка се чува тъкмо противоположното.
„ Мъж си, хвани се като огромен “ – и ми е жалост за тези момченца, на които им не разрешават да показват страстите си.
А е толкоз просто – би трябвало да съчувстваш и пожалиш личния си наследник. Все отново той не живее в антична Спарта.
- Ако Ева ми каже, че брат ѝ е неприятен, пробвам да ѝ обясня, че неприятни хора няма. Казвам ѝ: „ Просто в дадена обстановка не сте на едно мнение, желаете да вършиме разнообразни неща, по тази причина евентуално сте се скарали. “
- А, когато се опасява, без значение дали има съображение или не, не бързам да кажа: „ Не се пердах, няма нищо ужасно! “, тъй като по този начин като че ли подценявам и не приписвам нужното внимание на това възприятие, което очевидно я тревожи.
Затова диря да намеря метод дружно да се преборим с този боязън. Например двете се мушкаме под одеялото или пеем високо, с цел да прогоним страха.
Продължава на страницата на
