Кучетата - пазители на децата
Децата имат специфични взаимоотношения с кучетата – когато не дърпат опашките им, разрошват козината им с концепцията за прическа или сядат да си починат върху гърба им. Повечето кучета страдалчески търпят издевателството и все пак търсят компанията на детето още веднъж. Това държание внезапно би се трансформирало, в случай че получават сходно отношение от възрастен човек или от себеподобни. Какво кара кучето да остане по този начин умерено в компанията на досадните малчугани?
Социалната конструкция на канидите в дивата природа може да ни даде потребна информация по тематиката. Всеки член на обществената група има място в йерархията – на водач или на зависещ. И при домашните кучета е нещата са сходни – водачът е този, който ги храни. Те могат да разграничат обособените членове на фамилията и ги пазят, без значение дали тъкмо те ги хранят.
Кучето няма да се поколебае да жертва себе си в отбрана на обичано създание. Някои четириноги имат подобен мощен грижлив инстинкт, че никаква социализация не трансформира метода им на държание в рискова обстановка. Това постоянно се свързва с нежелани прояви на експанзия към хора отвън фамилната среда. Пазителският инстинкт би трябвало да бъде обработен и пригладен, до момента в който животното още е малко посредством честа социализация и постоянни тренировки.
Някои породи кучета са по-добри пазачи от други. Мързеливите и другарски ориентираните породи нямат по този начин мощен отговор в рискова обстановка, както тези с нараснало внимание. Породите Бернско планинско куче и Нюфаундленд са търпеливи по отношение на децата и имат засилен пазачески инстинкт, което ги прави идеални за ролята на избавителни кучета.
Някои породи са били основани с концепцията да имат пазачески характерности – овчарските кучета да вземем за пример вършат всичко допустимо, с цел да запазят цялостта на стадото. Такива животни не разрешават детето да се отдели от фамилния кръг и да отпраши нанякъде. От друга страна, чисто компанийните кучета, направени само за гушкане, нямат силата и склонността да се намесват в сходни рискови обстановки.
Породата не е от такова значение, когато търсите идеалния четириног другар за децата си. Добре е да се концентрирате върху кучета, които не демонстрират боязън и експанзия, с цел да не се случат възможни произшествия. Лошите подготовка и развъждане трансформират и най-прекрасната порода в неуместно за компания животно, защото темперамента му се променя неимоверно.
Независимите породи като Акита нямат търпението и сдържаността да бъдат положителни пазачи, защото вие търсите относително чинно куче, което да отговорно за сигурността на детето ви. Ключът към намирането на куче-пазач за дребосъците е ранна и честа социализация. Тренировките не се разграничават с нищо особено с изключение на нормалните окуражаващи награди за положително държание – останалото оставете на вътрешния инстинкт на животното.
