Дете почина след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу
ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ УМИРАТ И БЕЗ ВОЙНА Уважаеми, съграждани! Не намирам думи да напиша по-меко долните редове. Днес умря едно дете след безразсъден случай с колело. Почина, тъй като страната ни е блъснала дъното и копае мощно надолу.
Почина от безхаберието на политиците и от техните обири. От неналичието на съответни и навременни дейности. И не приказвам единствено за новото държавно управление, което отпусна 50 милиона за Украйна, а български деца чакат по лечебните заведения за животоспасяващи интервенции и разчитат на доброволни помощи. Говоря и за предното държавно управление, което купи военни самолети, само че не купи медицински хеликоптери. Не купи и съвременни коли за спешна помощ, а си купи служебни коли. Това дете е съученик на сина ми в Електрониката. След рухване от колело си чупи прешлен и се нуждае от незабавна интервенция. В Пирогов му вършат 2 интервенции, само че без триумф. След хиляди молби към болница в Турция се съгласяват да извършат нова интервенция, само че би трябвало да дойде до там. В 21 век се оказва, че нямаме подобаваща кола за спешна помощ да го закара до там и се постанова да пристигна кола за спешна помощ от Турция, което коства доста пари. Неговите съученици стартират да събират пари между тях да оказват помощ на своя другар, тъй като страната липсва. По забавно е да вървят да се ръкостискат в Македония и да назначават наши и ваши, а народът да се оправя. Въпреки, че са обезпечени парите и момчето е пристигнало в болничното заведение, то през днешния ден губи борбата с живота. Може би тези часове до момента в който е чакал и е бил превозен са били от извънредно значение. Може би в случай че имахме медицински хеликоптер и беше закаран незабавно да имаше късмет. Може би и кола за спешна помощ в случай че имахме да тръгне на секундата, а да не идва от Турция отново можеше да са наред нещата. Но не. Ние нямаме нищо. Нямаме съзнание. Нямаме съответно държавно управление. Нямаме възприятие за виновност. Нивото ни на толерантност е толкоз притъпено, че каквото и да се случи никой нищо няма да направи. Единствено можем да се разделяме и да се противопоставяме. Един млад живот завърши без време. Срам ме е и ми е болно, че сме докарани до тук.
Мир на душата му и най-искрени съболезнования на родителите на това ангелче.
Почина от безхаберието на политиците и от техните обири. От неналичието на съответни и навременни дейности. И не приказвам единствено за новото държавно управление, което отпусна 50 милиона за Украйна, а български деца чакат по лечебните заведения за животоспасяващи интервенции и разчитат на доброволни помощи. Говоря и за предното държавно управление, което купи военни самолети, само че не купи медицински хеликоптери. Не купи и съвременни коли за спешна помощ, а си купи служебни коли. Това дете е съученик на сина ми в Електрониката. След рухване от колело си чупи прешлен и се нуждае от незабавна интервенция. В Пирогов му вършат 2 интервенции, само че без триумф. След хиляди молби към болница в Турция се съгласяват да извършат нова интервенция, само че би трябвало да дойде до там. В 21 век се оказва, че нямаме подобаваща кола за спешна помощ да го закара до там и се постанова да пристигна кола за спешна помощ от Турция, което коства доста пари. Неговите съученици стартират да събират пари между тях да оказват помощ на своя другар, тъй като страната липсва. По забавно е да вървят да се ръкостискат в Македония и да назначават наши и ваши, а народът да се оправя. Въпреки, че са обезпечени парите и момчето е пристигнало в болничното заведение, то през днешния ден губи борбата с живота. Може би тези часове до момента в който е чакал и е бил превозен са били от извънредно значение. Може би в случай че имахме медицински хеликоптер и беше закаран незабавно да имаше късмет. Може би и кола за спешна помощ в случай че имахме да тръгне на секундата, а да не идва от Турция отново можеше да са наред нещата. Но не. Ние нямаме нищо. Нямаме съзнание. Нямаме съответно държавно управление. Нямаме възприятие за виновност. Нивото ни на толерантност е толкоз притъпено, че каквото и да се случи никой нищо няма да направи. Единствено можем да се разделяме и да се противопоставяме. Един млад живот завърши без време. Срам ме е и ми е болно, че сме докарани до тук.
Мир на душата му и най-искрени съболезнования на родителите на това ангелче.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ