ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА - liulina е родена на 16.09.1978 г. в

ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА - liulina е родена на 16.09.1978 година в Сандански, икономист по обучение и по специалност. Живее в София. Пише от дете, само че стартира да разгласява за първи път в интернет пространството през 2004 година Има награди от няколко литературни състезанието за свои разкази. Често написа под псевдонима liulina. Автор е на сборника с разкази със заглавие " Теоретична мултивселена " и на романа " Обикновен живот ". Участва в голям брой сборници, алманаси, списания и вестници. Член е на Конфедерацията на българските писатели - Бургас, Враца.

/> Ръцете на измяната

Ръцете на измяната са криви,
пречупени през мрак - виновност,
продажни като жилки сиви,
подмамили деня.

Ръцете на измяната са черни,
поели своя дял циничен,
живеят във времена съвременни,
където праведникът е умишлен.

Ръцете на измяната се почтени.
Нима, само че по какъв начин по този начин, дребосъче?
Щом са в кръг делата неверни,
светилник стават блазнещ към този момент.

Ръцете на измяната нашепват,
ела, дръж се с нас на тази пранга
и няма към този момент истина да ти лепват,
хорото дълго ще ти постави ранга.

Ръцете на измяната се безконечни,
те в своята заедност се израждат,
от всички краища далечни,
характера на грешника построяват.

Ръцете на измяната са страшни,
рисуват дух затворен във кутия,
потопен в свят от прахове домашни,
в който демоните свои крият. />
Хора от тиня

Под гръдта натежала от мляко на майката,
е земята пропита с кръвта на предци,
а в сърцето на скитника такава е драмата,
че е отскубнат от корен и няма следи.

Вярата в пламък от свещ се побира,
а в детството връщат се мъртви души,
безпътните бързо гибелта ги прибира
и илюзии въздушни с косата разрушава!

Под койката остаряла душата трепери,
а демони облачни идват отвсякъде,
часовник парчето живот щом отмери
и танцът завършва и без пирует!

С достолепие шампионата живот се печели,
със храброст и с намерено лице,
само че единствено малко на брой да устоят са съумели
и да излязат от Ада с чисто сърце!

Днес

Днес е за плюсове и минуси,
Времето е преходно, дали?
Нали земята има полюси,
за това индивида го боли.
Гласът ми е диря маркирана,
от вразумие клеймо и номера,
а ориста ми е избрана отново
и от делата си плода бера.
Днес съм друга,
а всеки ден е нова песента,
съблича минутата - неприлична,
истината за човешките неща.
Днес осейва се и пътят с бъдеще,
единствено би трябвало да го избера,
без Божията воля аз не ще
мога да се сътворя...
Днес всички наслади и разочарования,
се сбират неми в кръстопътища,
а всички мечти и упования,
са ветрове по определените пътища...
Днес стремежите и границите,
имат своите лица,
а който раздава частите от баниците,
да ги даде на нашите деца!

Огледален лик

Огледалният лик на водата,
абсорбирам в клетките свои,
тя се свива кристално самата,
в тишината след някой прибой...
Погалена дума разтваря,
всяко остаряло и ново разпятие
и от кръста окови събаря,
в твоето топло обятие.
Знам, че моите рани убиват
и не носят в очите покой,
само че за тебе душата разкриват,
ти пред голата нея постой!