Елена Гунчева: Вярвахме, че ще има банани не само по Коледа, но...
Десети ноември 1989 година. Дата, която смятахме за деня на освобождението ни от диктатурата, а в действителност датата, на която стартира нашето заличаване. Ние – наивните деца на прохождащата народна власт, ВЯРВАХМЕ. Че бъдещето към този момент е наше. Но най-много всички вярвахме в това, че ще има банани освен по Коледа, че ще можем да си купим готини дънки, че ще пътуваме.
Мечти. Това беше времето на фантазиите. Погледнете в този момент лицата и очите на тогавашните мечтатели. Живите мъртви. Живеещи в непрекъснат стрес. С умрели очи. И примирие. Примирението на провалените генерации.
Тогава не се организира гражданска война. Проведе се прелом, част от един международен проект. Каквото и да приказват, Горбачов и неговата перестройка бяха по-разрушителни и от атомна бомба. Като тънка нишка се вижда дългата ръка на тези, които ръководят света. Защото няма революции, които да са спонтанни, неорганизирани и не в сходство с проектите на международните водачи.
Не вярвахме, като чухме за Тодор Живков. Ходихме при съседите и безшумно питахме: „ Ти чу ли? Наистина ли се случи? “. А по-късно ни понесе шеметът на фантазиите. В които се виждахме свободни, инициативни, милионери и най-много – банани за Коледа и дънки „ Ливайс “ като подарък. Толкова доста си вярвахме…..
Тогава нещо ме подразни. Изкуственият възторг на новите демократи. Имаше нещо неправилно. Особено неправилно. Когато седнаха дружно на някаква кръгла маса, вместо да потърсят отговорност. Когато на мрачно и под масата продадоха нашето бъдеще против власт и пари за тяхното бъдеще. Или в действителност те си бяха отгледани за опозицията…
Тогава се кълняхме, че няма да допуснем елементарен водач да ни ръководи. Защото се срамувахме от националното говорене на Тодор Живков. А през днешния ден Борисов ни приказва на „ бе “, споделя ни, че сме „ матриял “. Презира ни и ни смята за врагове. Ходи с развлечени облекла и от километр си личат неналичията – на разсъдък и образование. А нас ни е позор. Не тъкмо от Борисов, а от грешката, че за 30 години освен допуснахме да се унищожи всичко, което към този момент имахме, освен че лишихме децата си от бъдеще в България, само че допуснахме да ни ръководи човек, който даже Тодор Живков приемаше единствено като обслужващ личен състав.
Сега мечтаем за сигурността на това време. Не за независимост, тъй като видяхме, че в клопката на свободата попадна цялостен един народ. И се оказа, че илюзорната независимост е сиренето в клопката. А той щракна и се оказахме пандизчии на личния си избор! Мечтаем за изцяло безплатното и доста качествено опазване на здравето, на грижата за всеки един човек. Мечтаем за образованието, което тогава получавахме, а нашите деца учат, че Баташкото кръвопролитие е съветска хибридна офанзива в учебниците, а турците са просто представтели. Мечтаем за оня, същински усет на българската луканка, кисело мляко и топлият апетитен самун заран. Загубихме ги окончателно, до момента в който напускахме оазиса и тичахме в пустинята, увлечени от миражи….
Българи…..минута безмълвие! В памет на убитите фантазии. В памет на изгубените генерации! В памет на бъдещето на децата ни, което с нашите избори убихме! Да помълчим…..
Елена Гунчева
Мечти. Това беше времето на фантазиите. Погледнете в този момент лицата и очите на тогавашните мечтатели. Живите мъртви. Живеещи в непрекъснат стрес. С умрели очи. И примирие. Примирението на провалените генерации.
Тогава не се организира гражданска война. Проведе се прелом, част от един международен проект. Каквото и да приказват, Горбачов и неговата перестройка бяха по-разрушителни и от атомна бомба. Като тънка нишка се вижда дългата ръка на тези, които ръководят света. Защото няма революции, които да са спонтанни, неорганизирани и не в сходство с проектите на международните водачи.
Не вярвахме, като чухме за Тодор Живков. Ходихме при съседите и безшумно питахме: „ Ти чу ли? Наистина ли се случи? “. А по-късно ни понесе шеметът на фантазиите. В които се виждахме свободни, инициативни, милионери и най-много – банани за Коледа и дънки „ Ливайс “ като подарък. Толкова доста си вярвахме…..
Тогава нещо ме подразни. Изкуственият възторг на новите демократи. Имаше нещо неправилно. Особено неправилно. Когато седнаха дружно на някаква кръгла маса, вместо да потърсят отговорност. Когато на мрачно и под масата продадоха нашето бъдеще против власт и пари за тяхното бъдеще. Или в действителност те си бяха отгледани за опозицията…
Тогава се кълняхме, че няма да допуснем елементарен водач да ни ръководи. Защото се срамувахме от националното говорене на Тодор Живков. А през днешния ден Борисов ни приказва на „ бе “, споделя ни, че сме „ матриял “. Презира ни и ни смята за врагове. Ходи с развлечени облекла и от километр си личат неналичията – на разсъдък и образование. А нас ни е позор. Не тъкмо от Борисов, а от грешката, че за 30 години освен допуснахме да се унищожи всичко, което към този момент имахме, освен че лишихме децата си от бъдеще в България, само че допуснахме да ни ръководи човек, който даже Тодор Живков приемаше единствено като обслужващ личен състав.
Сега мечтаем за сигурността на това време. Не за независимост, тъй като видяхме, че в клопката на свободата попадна цялостен един народ. И се оказа, че илюзорната независимост е сиренето в клопката. А той щракна и се оказахме пандизчии на личния си избор! Мечтаем за изцяло безплатното и доста качествено опазване на здравето, на грижата за всеки един човек. Мечтаем за образованието, което тогава получавахме, а нашите деца учат, че Баташкото кръвопролитие е съветска хибридна офанзива в учебниците, а турците са просто представтели. Мечтаем за оня, същински усет на българската луканка, кисело мляко и топлият апетитен самун заран. Загубихме ги окончателно, до момента в който напускахме оазиса и тичахме в пустинята, увлечени от миражи….
Българи…..минута безмълвие! В памет на убитите фантазии. В памет на изгубените генерации! В памет на бъдещето на децата ни, което с нашите избори убихме! Да помълчим…..
Елена Гунчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ