Десет бивши европейски външни министри зоват ЕС да интегрира Западните Балкани.
Десет европейски някогашни външни министри са изпратили писмо до Европейския съюз, в което го приканват да преодолее вътрешните несъгласия по въпроса за разширението си със страните от Западните Балкани, оповестява гръцкият вестник "Ефимерида звук синдактон ". Писмото е било формирано по самодейност на някогашния министър на външните работи на Гърция Никос Кодзиас.
В писмото си някогашните министри акцентират, че "упоритото опълчване на започването на присъединителни договаряния с Албания и Северна Македония макар рекомендациите на Европейската комисия и волята на огромното болшинство от страните-членки на Европейски Съюз и на Европейския парламент слага под опасност останалото въздействие на Европейски Съюз в непосредственото му обграждане, като слага под подозрение и способността му да влияе върху стратегическите процеси и стабилността в Югоизточна Европа ".
Според подписалите писмото Европейски Съюз би трябвало "да преразгледа креативен ролята си в новата интернационална среда и да й придаде вероятност за (да може) да работи независимо в тази среда и да укрепи външната си политика и отбранителните си качества ".
Отказът от започване на присъединителни договаряния съставлява предвестител на вътрешни проблеми в Северна Македония и Албания, страни, които в доста огромна степен се уповаваха на вероятността от поддръжка от страна на Европейски Съюз, написа в писмото. Отказът подкопава договарянията сред Сърбия и Косово и ускорява центробежните сили в Босна и Херцеговина, допълват някогашните външни министри.
Процесът на присъединение ще продължи доста години, по време на които ще има задоволително време, през което да бъде съчетана нуждата от по-голяма кохезия в Европейски Съюз с потребността от опазване на европейската вероятност на страните от Западните Балкани жива, се споделя в обръщението.
Писмото е подписано от някогашните министри на външните работи Никос Кодзиас (Гърция), Игор Лукшич (Черна гора), Зигмар Габриел (Германия), Весна Пусич (Хърватия), Никола Попоски (Северна Македония), Карин Кнайсъл (Австрия), Йоанис Касулидис (Кипър), Дитмир Бушати (Албания), Кристиан Вигенин (България), Горан Свиланович (Югославия).
"Мини Шенген е потребен, само че единствено като встъпление към Европейски Съюз ", написа в заглавие македонският "Слободен щемпел ", като отбелязва, че сръбският президент Александър Вучич ще желае поддръжката на Макрон за тази самодейност. Според Вучич през последните 30 години за Балканите не е измислено нищо по-добро от мини Шенген.
Македонският анализатор Петър Арсовски споделя за "Слободен щемпел ", че към този момент е рано да се проучва дали тази самодейност е подмяна за участие в Европейски Съюз.
"Има такива хрумвания и опасения, че един подобен мини съюз може да задоволи аспирациите и на страните в него, и в самия Европейски Съюз, и това да бъде подмяна за пълноправното участие. Трябва обаче да се има поради, че мини Шенген ще бъде заобиколен от всички страни от страни членки на НАТО и Европейски Съюз и дълготрайно не може да остане отвън тях, тъй че в дълготраен проект тези страни в действителност нямат опция на НАТО и Европейски Съюз. Второто нещо е, че позициите на страните от Европейски Съюз ще станат по-ясни на идната среща на високо ниво. Смятам, че Европейски Съюз ще се съобрази с настояванията на Франция, само че въпреки това Макрон не очакваше толкоз отрицателни реакции на неговото "не " на разширението и може да има обособяване на Македония и Албания ", сподели Арсовски за "Слободен щемпел ".
В изявление за Дойче веле анализаторът Димитър Бечев показва, че е значимо да се развива районното съдействие, само че по-тясна интеграция като Шенген в границите на Европейски Съюз не е изпълнима концепция. Той се надява, че претекстовете за тази самодейност са единствено стопански, само че избрани изказвания на Макрон и други политици в Европейски Съюз демонстрират, че в Европа се търсят други възможности за Западните Балкани, което значи, че самодейностите от стопански темперамент може да се употребяват политически.
В писмото си някогашните министри акцентират, че "упоритото опълчване на започването на присъединителни договаряния с Албания и Северна Македония макар рекомендациите на Европейската комисия и волята на огромното болшинство от страните-членки на Европейски Съюз и на Европейския парламент слага под опасност останалото въздействие на Европейски Съюз в непосредственото му обграждане, като слага под подозрение и способността му да влияе върху стратегическите процеси и стабилността в Югоизточна Европа ".
Според подписалите писмото Европейски Съюз би трябвало "да преразгледа креативен ролята си в новата интернационална среда и да й придаде вероятност за (да може) да работи независимо в тази среда и да укрепи външната си политика и отбранителните си качества ".
Отказът от започване на присъединителни договаряния съставлява предвестител на вътрешни проблеми в Северна Македония и Албания, страни, които в доста огромна степен се уповаваха на вероятността от поддръжка от страна на Европейски Съюз, написа в писмото. Отказът подкопава договарянията сред Сърбия и Косово и ускорява центробежните сили в Босна и Херцеговина, допълват някогашните външни министри.
Процесът на присъединение ще продължи доста години, по време на които ще има задоволително време, през което да бъде съчетана нуждата от по-голяма кохезия в Европейски Съюз с потребността от опазване на европейската вероятност на страните от Западните Балкани жива, се споделя в обръщението.
Писмото е подписано от някогашните министри на външните работи Никос Кодзиас (Гърция), Игор Лукшич (Черна гора), Зигмар Габриел (Германия), Весна Пусич (Хърватия), Никола Попоски (Северна Македония), Карин Кнайсъл (Австрия), Йоанис Касулидис (Кипър), Дитмир Бушати (Албания), Кристиан Вигенин (България), Горан Свиланович (Югославия).
"Мини Шенген е потребен, само че единствено като встъпление към Европейски Съюз ", написа в заглавие македонският "Слободен щемпел ", като отбелязва, че сръбският президент Александър Вучич ще желае поддръжката на Макрон за тази самодейност. Според Вучич през последните 30 години за Балканите не е измислено нищо по-добро от мини Шенген.
Македонският анализатор Петър Арсовски споделя за "Слободен щемпел ", че към този момент е рано да се проучва дали тази самодейност е подмяна за участие в Европейски Съюз.
"Има такива хрумвания и опасения, че един подобен мини съюз може да задоволи аспирациите и на страните в него, и в самия Европейски Съюз, и това да бъде подмяна за пълноправното участие. Трябва обаче да се има поради, че мини Шенген ще бъде заобиколен от всички страни от страни членки на НАТО и Европейски Съюз и дълготрайно не може да остане отвън тях, тъй че в дълготраен проект тези страни в действителност нямат опция на НАТО и Европейски Съюз. Второто нещо е, че позициите на страните от Европейски Съюз ще станат по-ясни на идната среща на високо ниво. Смятам, че Европейски Съюз ще се съобрази с настояванията на Франция, само че въпреки това Макрон не очакваше толкоз отрицателни реакции на неговото "не " на разширението и може да има обособяване на Македония и Албания ", сподели Арсовски за "Слободен щемпел ".
В изявление за Дойче веле анализаторът Димитър Бечев показва, че е значимо да се развива районното съдействие, само че по-тясна интеграция като Шенген в границите на Европейски Съюз не е изпълнима концепция. Той се надява, че претекстовете за тази самодейност са единствено стопански, само че избрани изказвания на Макрон и други политици в Европейски Съюз демонстрират, че в Европа се търсят други възможности за Западните Балкани, което значи, че самодейностите от стопански темперамент може да се употребяват политически.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ