депресия, които не се чувстват щастливи, показва слабост в почти

меланхолия, които не се усещат щастливи, демонстрира уязвимост в съвсем всички мускули в тялото, изключително в миг, в който те мислят за персоналните си проблеми. Тяхната незадоволеност оказва въздействие и върху действието на сърдечния мускул. Ако човек остане дълго в това положение, заболяването е неизбежна – и тя обгръща онази част от тялото му, която е най-слаба и в която силата е в застой.

Оказва се, че точно неналичието на благополучие кара човек да се усеща уплашен, да прекалява с алкохола, кафето и цигарите, да се трансформира в работохолик или пък да намрази себе си и работата си. Неудовлетвореността от живота е като палитра от страсти и положения в разнообразни цветове – празнина, беззащитност, равнодушие, болежка, горест, виновност, самосъжаление, злоба, яд, ненавист… Най-вероятно можете да си визиите и цветовете… с тях творите вътре в себе си – рисувате самоуверено и наслагвате, допускам всички вероятни тъмни тонове. Дори и единствено един-два тона да употребявате от цялата палитра, рисунките в съзнанието ви сигурно ще тежат на сърцето ви и в директен и в метафоричен смисъл. Колкото по-наситена е отрицателната страст, толкоз по-голяма е тежестта, която ще усетите, толкоз по-голяма е и вероятността да потърсите елементарно избавление посредством някой нездравословен табиет.

Понякога не ви ли се коства, че сте влезнали в ролята на смешник и забавлявате живота, без да можете ВИЕ да се забавлявате в него? Въпреки, че този сюжет е постоянно срещан, положителната вест е, че даже и наново да ви се случи, множеството от вас надали ще си разрешат лукса да изиграят още един път същата роля. Или най-малко не с това изражение на лицето. Би трябвало да има смяна, и то позитивна, това най-малко поучава здравият разсъдък.

Ако ние сме изцяло удовлетворени от това, което се случва в живота ни, щяхме ли да прекаляваме с храната, да се напиваме без причина или да водим застоял метод на живот? Едва ли! А дали тогава би имало задоволително значими фактори, които да дестабилизират кръвното ни налягане? Дори и генетичната предразположеност към избрани болести е напълно допустимо да бъде приспана и да не се прояви, в случай, че живеем един в действителност благополучен живот. Ще попитате, допускам, до каква степен е допустимо това. Възможно е. Що се отнася до външните събития в живота ни – не трябва да се заблуждаваме, надали всичко ще бъде постоянно по този начин, както го желаем. Това, което в действителност е от голяма важност, е по какъв начин ние възприемаме външните събития – в какъв цвят ги виждаме и какви облици и функции им даваме в нашето схващане.

Или с други думи, мислите и страстите ни, когато са отрицателни, са тези, които ни подтикват към всички нездравословни държания. Затова, по-добре да стоим настрани от негативните страсти, и когато сме „ пред тв приемника “, постоянно да имаме на разположение отдалечено, с което можем да сменим канала, в случай че предаването прекомерно ни разстройва.

Лаура Кубзански, професор към катедра Социални и поведенчески науки във Факултета по публично здраве към Харвардския университет, счита, че психическите положения като тревога и меланхолия или благополучие и оптимизъм по едно и също време се унаследяват и възпитават. Това значи, че може да имаме генетична предразположеност към меланхолия да вземем за пример, само че по едно и също време с това имаме и шанса да маневрираме. Даже и в преклонна възраст не е прекомерно късно да се култивират позитивните положения, които да заменят негативните. Как? Като работим целеустремено върху себе си и като получаваме съответна външна поддръжка за смяната, която целим.

Тук обаче не би трябвало да подценяваме и ролята на социокултурните фактори. Не всеки има шанса да живее в среда, в която да изключи изцяло паниките и напрежението. Което значи, че част от хората биха могли да получат съответна поддръжка и позитивната смяна при тях да е трайна, до момента в който друга част от хората няма да имат такава действителна опция. Но методите за битка с възприятието на незадоволеност не се изчерпват, в случай че не стопираме да ги търсим.

Независимо от тежестта на социокултурните фактори, ето един в действителност ефикасен метод да се преборим с възприятието на незадоволеност – ДА съдебна експертиза ПОТОПИМ ИЗЦЯЛО В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ. Това значи да се научим вниманието ни да бъде погълнато единствено от една единствена активност, която сега правим, без да мислим по едно и също време с нея за проблемите си. Вие по този начин ли вършиме? И вие ли сте привикнали да съжителствате с няколко мисли по едно и също време? Попълвайки следващата фактура да вземем за пример, обмисляте отмъщението си към сътрудника, който обществено ви е обидил, гневни сте на съседката, която сутринта ви е одрала колата, изпитвате виновност за това, че в последно време нямате никакво време за детето си и по едно и също време с всичко това изпадате в смут, единствено като си помислите за следващото досадно събиране в дома на роднините ви, което следва през уикенда. И други сходни мисли несъмнено минават през главата ви и не ви оставят да се насладите на момента, в който вие попълвате фактура № ХХХ … Не е нужно да загатвам, че това основава огромен безпорядък в съзнанието ви, а резултата е СТРЕС, освен това с всички разрушителни последствия от него.

ЕНТУСИАЗЪМ, ОПТИМИЗЪМ, СПОСОБНОСТ ЗА САМОРЕГУЛИРАНЕ – това са три изключителни личностни характерности, които може да са ни вродени, може да са образувани при положителни житейски условия, може и да са култивирани в нас с доста старания и неизменност. Без значение какъв е произходът им – те ни оказват помощ да избегнем или да се оправим сполучливо със сърдечно-съдовите, както и с редица други болести.

Ако в никакъв случай не губим вяра, в случай че чакаме постоянно най-хубавото, в случай че се борим за него с възторг и отдаденост, в случай че направляваме здравословно страстите и държанието си – това ще ни разреши да се радваме дълго на ЗДРАВО И ЩАСТЛИВО СЪРЦЕ.

Инфо: http://psiholozi.com