Денят се отбелязва от ноември 1993 г. по идея на

Денят се отбелязва от ноември 1993 година по концепция на сдружението за възобновление на Софийското Светогорие „ Св. Пимен Зографски “ (манастирите към София).

Изображение на Пимен Зографски от зограф Симеон Молеров (1816 ~ 1903)

╫ Духовният будител св. Пимен Зографски

Зограф, духовник и врач, проектант и строител от края на ХVI и началото на ХVII в., св. Пимен Зографски е оставил богато завещание в църковното изкуство.

Близо четири века са минали от времето, в което монахът Пимен от Зографския манастир е възстановявал изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия и ги е изписвал. Стенописи, икони, изписани от него и следовниците му, които ставали от ден на ден по дългите му пътища от Зографския манастир до Софийска епархия, до Видин, Доростоло-Червенска епархия, Черепишкия и Суходолския манастир, вдъхвали религия и очакване на стотици християни.

Светецът възражда от пепелищата разрушени, изоставени църкви и манастири, събира монаси за възродените свети обители, възпитаници, с които за малко време украсява храмовете.

Делото на св. Пимен Зографски е към момента незадоволително изследвано и даже се оспорва от някои историци и изкуствоведи, само че то бележи един богат нравствен и креативен път. Важно е и за съвременника да се приближи до цялостния облик на духовника, монаха от Зографския манастир и създателя, до подвига му от края на ХVI и началото на ХVII в., изразен посредством делото, съхранило българската църковна архитектурно-строителна и иконописна традиция, и то в изискванията на едно иноверско господство.

Св. Пимен Зографски доближава по собствен метод до величието на българския дух, жив и активен след три века османско владичество - дух, който би трябвало да бъде съживен и изявен. И той реализира това, увлича свои възпитаници и следовници на „ ползу роду “. Св. Пимен Зографски възпламенява угасналите духовни огнища в своя роден край Софийския, възвръща остарели, гради и стенописва нови храмове, основава школа от свои възпитаници и следовници, разтваря необятно вратите, трасира пътя за църковното изкуство на ХVIII и ХIХв.

В житието му четем: „ Християните като овци без овчар идваха с хиляди при него, като при собствен овчар... И като обходи цялата Софийска страна  той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира, всред които и Черепишкия манастир, който е на река Искър, обнови и братя доста събра, сложи им свещеник и всичко по образеца на общежитието на Зографския манастир устрои. “

Достига и до разорения Суходолски манастир в Западна Стара планина, покрай град Княжевац (останал през днешния ден в рамките на Сърбия). В надписа на манастирската черква се чете: „ С изволението на Отца и с помагането на Сина и осъществяването на Св. Духа изписа се този храм „ Рождество Богородично “ стартира се през месец юли и се приключи през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори) “.

В своята „ История славянобългарска “ монахът Паисий Хилендарски отбелязва, че след опожаряването на Черепишкия манастир от османците, монаси от Суходолския манастир пристигнали и взели нетленните мощи на монаха-строител, скулптор и зограф, просветител на родния български език, изписвал и надписите на възобновените църкви на български език.

Възстановяването на опустошен и зарязан храм за един месец значи умела организация под управлението на монаха Пимен. Познанията, уменията му са широкообхватни, само че и въодушевени от възраждането на остарелия строеж, съхранил християнската нематериалност през вековете. Познаващ в дълбочина процесите на създаване и стенописване, законите на приемствеността и повелите на времето, той не жали сили и време за бързото възобновяване на храма. Той е част от българската общественост, лишена от светата обител и чака с боязън и неспокойствие нейното възобновление. С възобновяване на всеки храм монахът Пимен взе участие във възраждането на християнския дух на българския етнос, в одобряването му в културното пространство на Балканите.

Сто четиридесет и четири години след кончината на св. Пимен, монахът от Хилендарския манастир Паисий възражда спомените за създателя на страници от своята „ История славянобългарска за народа и за царете и за светиите български и за всичките действия и събития български “ (1762 г.).

„ Свети Пимен преподобни приел в Изограф (Зограф) монашество и претърпял доста години в Изограф. Бил иконописец, водел свет живот, само че скрито от хората. Прикривал се умно и изобретателно пред хората. После напуснал Св. Гора и пристигнал в Софийска епархия. През тия години турският цар дал независимост на християните да вършат черкви. Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил доста черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттова бил родом. “

Жив бил измежду българските монаси на Света Гора споменът за монаха Пимен, който бил движимост в манастирското строителство, в изписването на икони, в стенописването на храмове.

В житието на св. Пимен Зографски, писано от неговия възпитаник Памфилий  духовник от Атон, съпровождал учителя си до края на дните му, четем: „ Този свети Пимен (в мире Павел) бе от града Средец... Като стана на дванадесет години, умря татко му, а майка му... даде момчето на духовния отец Тома иконописец, който служеше при църквата „ Св. великомъченик Георги “. При този свещеник той прекара шест години... И отпътува сетне той на Атонската гора. Там обходи всички манастири и остана в Зографския манастир сред своите съплеменни братя българи... Тук с изключение на служение в черква, на светията бе предоставено и манастирското строителство... като не преставаше и икони на светии да изписва... После се насочи светията с ученика си Памфилий на път за Отечеството. “

През 1596 година св. Пимен възобновява и изписва храма на Куриловския манастир „ Св. Йоан Рилски “, ситуиран в непосредствена непосредственост до София. В Сливнишкия манастир на Преспанското езеро той изписва облиците на св. Седмочисленици: първоучителите св. Кирил и Методий и учениците им св. Климент, Наум, Горазд, Ангеларий, Сава, както и св. Николай Нови Софийски.

Светец-закрилник на София, св. Пимен оставя посредством стенописите си облиците на софийските светци от средата на ХVI в., само че не не помни и покровителя на целия български народ св. Йоан Рилски, чийто облик изписва в Сеславския, Куриловския и Черепишкия манастир.

В последните двадесет и пет години от живота си монахът, българинът Пимен обикаля храмове и манастири от Атонската Света гора до Софийската и до Видинската епархия, от Доростолската епархия до крайбрежията на Преспанското езеро, с цел да възвръща разрушени храмове и да ги стенописва.

В своята „ История славянобългарска “ монахът Паисий Хилендарски слага Пимен измежду „ просиялите български светци “, повярвал в силата, в духа на своя пленен народ. Софийският светец, вдъхновителят, проправил път и за Хилендарския духовник Паисий, оставя след себе си обновени църкви и манастири.

Монахът Паисий Хилендарски в средата на ХVIII в. отбелязва в своята История: „ След доста години намерили неговите свети мощи в гроба цели и нетленни и били пренесени във Видинската епархия в Суходолския манастир “.

Пимен Зографски е канонизиран за светец и паметта му се празнува на 3 ноември.

Автор: Маргарита Харбова

Източник: „ Църковен вестник “, брой 20, 2004 година
*Изображение на Пимен Зографски от зограф Симеон Молеров (1816 - 1903), bg.wikipedia.org