Ако се огънем, няма да има нито Ден на Победата, нито руснаци
Денят на Победата тази година не е празник на напомняния за предишното. По-точно не е само празник на паметта и гордостта. Това е ден на задания за бъдещето.
Днес, в Деня на Победата, би трябвало изключително ясно да разберем, че това е ден, който ще изчезне, в случай че загубим. Ще бъде анулиран от тези, които ще бъдат назначени от Запада, или от тези, които ще изпълзят от вътрешната страна - някакви нови седем боляри. Най-лошото ще стане, в случай че бъдем победени, огънати – и сами ще го отменим.
Моля, без илюзии. Дори няма да имаме „ Ден на Европа “, както мечтаят преселниците от Тбилиси и светлоликата общност на Рига. Първо, Европейски Съюз от дълго време приписва отговорността за Втората международна война на Съюз на съветските социалистически републики на половина с Хитлер. И второ, в координатната система на Запада ние не сме Европа. И нещо неприлично-азиатско. Бяло леке на картата, сходно на тези, където през Средновековието са писали " тук има чудовища ".
Така че, в случай че загубим, в случай че се огънем, няма да има Ден на Победата, няма да има руснаци. Дори и “добри ” руснаци. Защото за Запада няма такива, даже тези руснаци да потвърждават с всички сили, че ненавиждат Русия, че въобще имат много обичайно потекло от баба си.
И Русия няма да има. Географски най-вероятно даже ще остане същата. Но ми е чудно дали това нещо ще има право да се назовава Русия.
Между другото, същото ни чака, в случай че не загубим, само че стартираме да чакаме някакви договаряния с вярата, че можем по някакъв метод да разгадаем нещата и да върнем всичко както си беше. Няма да е допустимо да го върнем както си беше, водата е мокра и имаме единствено веднъж - да се борим за себе си.
Денят на успеха в действителност е най-важният празник в нашата страна. Това в действителност е едно от най-важните събития в нашата история. Това е предишното. Не можем просто да се гордеем безпределно с подвига на нашите предшественици и сами да не създадем нищо. Невъзможно е непрестанно да се върви напред с този идеологически запас. Време е да създадем нови смисли на тази основа. Наши си смисли. Наш век, наше бъдеще.
Нашите дядовци нямаше да завоюват, в случай че някой беше рисувал презентации вместо рисунки на Ил-2. В края на краищата те са знаели тъкмо какво заплашва страната, в случай че няма самолети. И не можем да победим, без да разберем кои сме, какви са дилемите ни и без да разберем, че имаме единствено веднъж. Независимо дали ни харесва или не. Историята не ни пита.
Както и не пита нашите предци. Но те завоюваха.
Предстои ни още.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Днес, в Деня на Победата, би трябвало изключително ясно да разберем, че това е ден, който ще изчезне, в случай че загубим. Ще бъде анулиран от тези, които ще бъдат назначени от Запада, или от тези, които ще изпълзят от вътрешната страна - някакви нови седем боляри. Най-лошото ще стане, в случай че бъдем победени, огънати – и сами ще го отменим.
Моля, без илюзии. Дори няма да имаме „ Ден на Европа “, както мечтаят преселниците от Тбилиси и светлоликата общност на Рига. Първо, Европейски Съюз от дълго време приписва отговорността за Втората международна война на Съюз на съветските социалистически републики на половина с Хитлер. И второ, в координатната система на Запада ние не сме Европа. И нещо неприлично-азиатско. Бяло леке на картата, сходно на тези, където през Средновековието са писали " тук има чудовища ".
Така че, в случай че загубим, в случай че се огънем, няма да има Ден на Победата, няма да има руснаци. Дори и “добри ” руснаци. Защото за Запада няма такива, даже тези руснаци да потвърждават с всички сили, че ненавиждат Русия, че въобще имат много обичайно потекло от баба си.
И Русия няма да има. Географски най-вероятно даже ще остане същата. Но ми е чудно дали това нещо ще има право да се назовава Русия.
Между другото, същото ни чака, в случай че не загубим, само че стартираме да чакаме някакви договаряния с вярата, че можем по някакъв метод да разгадаем нещата и да върнем всичко както си беше. Няма да е допустимо да го върнем както си беше, водата е мокра и имаме единствено веднъж - да се борим за себе си.
Денят на успеха в действителност е най-важният празник в нашата страна. Това в действителност е едно от най-важните събития в нашата история. Това е предишното. Не можем просто да се гордеем безпределно с подвига на нашите предшественици и сами да не създадем нищо. Невъзможно е непрестанно да се върви напред с този идеологически запас. Време е да създадем нови смисли на тази основа. Наши си смисли. Наш век, наше бъдеще.
Нашите дядовци нямаше да завоюват, в случай че някой беше рисувал презентации вместо рисунки на Ил-2. В края на краищата те са знаели тъкмо какво заплашва страната, в случай че няма самолети. И не можем да победим, без да разберем кои сме, какви са дилемите ни и без да разберем, че имаме единствено веднъж. Независимо дали ни харесва или не. Историята не ни пита.
Както и не пита нашите предци. Но те завоюваха.
Предстои ни още.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ