„Цветя се носят и на гроба“: На поне осем жени в България им беше отнето правото да празнуват
Денят на дамата за мнозина е ден, кондензиран с приятни страсти, внимание илюбов. Днес някой ще сервира цветя в ръцете наженаси, на майка си, на сестра си, а различен с мудна стъпка и буца в гърлото ще остави цветята на гроба на обичано момиче.
Днес някои дами няма да честват. За цветя е прекомерно късно, а " благословията ", че са се родили дами – физически слаби и обичащи, ги е пратила на три метра под черната пръст. За нас те са просто статистика, до момента в който болката от загубата не ни удари като бич през лицето, през безразличнието и апатията.
Често се чудя дали човек без ментални отклонения е кадърен на сходно безчовечие и стигам до извода, че един палач би трябвало да е най-малко умопобъркан или социопат, с цел да му липсва съвест и емпатия. Според логиката на психиката, хората, страдащи от остра психопатия, не са способни да изпитват емпатия. Те не биха разбрали по какъв начин се усещат останалите, не изпитват жалост от непознатата болежка и животът за тях не е висша полезност.
Не е ли обаче прекомерно оправдателно да им слагаме диагноза? Има ли опрощение за това?
Промените в Закона за отбрана от домашното принуждение се чакат отдавна. Много дами не ги дочакаха. От началото на годината най-малко 8 дами са убити от собствен сътрудник или непосредствен. Това значи, че всяка седмица една жена губи живота си заради домашно и полово основано принуждение! Междувременно на 27 януари представители от Българска социалистическа партия, " Възраждане " и ГЕРБ гласоподаваха срещу Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение (ЗИД на ЗЗДН), залагайки за следващ път предизборно на грозна и евтина агитация против дамите и ЛГБТИ+ хората в България, обричайки десетки хора на гибел, както и 1 милион дами на това да продължат да страдат от принуждение всеки ден, без дейно законодателство и достъп до превантивни ограничения. Това напомни Детелина Стаменовав предаването „ Посока просвета ” по Дарик радио.
Тези случаи публично се категоризират като „ персонална фамилна драма ”. Колко да е персонална, щом в личната ни страна десетки дами биват убивани всяка година? Мъжете, които по формулировка би трябвало да пазят дамите, претендирайки, че са мощният пол, употребяват силата си за друго – користно, тежко, незаслужено, окончателно.
Колко още дами би трябвало да пострадат, какъв брой още животи би трябвало да бъдат изгубени, преди да се вземат съществени ограничения за попречване на тази ужасна наклонност? Въпросът е плашещ, а отговор няма. Всяка жена има право на живот, независимост и достолепие, само че когато мъжете стартират да насилват тези права, животът на дамите се трансформира в призрачен сън.
Домашното принуждение не е просто физическо пострадване. То може да бъде и психическо, финансово, полово или прочувствено принуждение. Тези форми на принуждение може да се проявят в разнообразни способи - от обиди и унижения до ограничение на свободата на дамата да прави каквото желае и да поддържа връзка,с който желае. Какво остава на дамите, откакто са изправени пред такова принуждение? Не единствено телесните рани, само че и страхът, унижението и възприятието на беззащитност.
И дано не забравяме, че тези дами, които са станали жертви на домашно принуждение и убити от мъже, са повече от просто статистика. Те са били част от нас, и би трябвало да бъдат помнени като хора, които имат стойност и достолепие.
Но не би трябвало да забравяме, че насилието не е единствено проблем на държавното управление. То е проблем, който визира цялото общество.
Домашното принуждение е доста по-често, в сравнение с си мислим. То не познава граници на възрастта, расата или обществения статус. Всеки ден хиляди дами са подложени на физическо и прочувствено принуждение от техните сътрудници. Много от тях живеят в боязън, тъй като не знаят къде да потърсят помощ или се опасяват за живота си и живота на своите деца.
Има обачемного дами, които не съумяват да се спасят. Те са жертви на убийства от мъже, които е трябвало да ги обичат и пазят. Тези дами не са по-малко значими от нас. Те са майки, които гледат своите деца, до момента в който спят; дъщери, които се борят за своите мечти; сестри, които се поддържат една друга, и приятелки, които дават всичко, с цел да създадат щастливи хората към себе си.
Време е да се пресечен веригите на тази покруса. Време е да се даде глас на дамите, които страдат. Време е да се постави завършек на насилието и да се сложи завършек на тази мъка.
Ние като общество би трябвало да променим нашето мислене и държание. Трябва да насърчаваме равенството на половете и да подсигуряваме правата на дамите. Трябва да насърчаваме отговорно държание от страна на мъжете и да сме сигурни, че те схващат последствията от своите дейности.
Ние би трябвало да помогнем на дамите, които страдат. Трябва да им дадем място за прикритие и сигурност, както и достъп до здравна помощ и юридически съвет. Ние би трябвало да слушаме техните истории и да ги поддържаме.
За да създадем това, би трябвало да стартираме да приказваме. Не можем да мълчим за насилието, тъй като то води до нечие постоянно безмълвие и гробовна тишина. Трябва да приказваме против насилието и да насърчаваме хората да се обръщат за помощ, когато са очевидци на принуждение.
Жените заслужават независимост и тъждество. Те заслужават да живеят умерено и да се усещат сигурни. Трябва да се обединим и да прекъснем веригите на тази покруса. Трябва да подкрепим дамите, които страдат и да ги защитим. Нека гласът им бъде чут и тяхната болежка да бъде превърната в смяна. Жените са сърцето на обществото. Спре ли да тупти то, светът ще затвори очи вечно.
Днес някои дами няма да честват. За цветя е прекомерно късно, а " благословията ", че са се родили дами – физически слаби и обичащи, ги е пратила на три метра под черната пръст. За нас те са просто статистика, до момента в който болката от загубата не ни удари като бич през лицето, през безразличнието и апатията.
Често се чудя дали човек без ментални отклонения е кадърен на сходно безчовечие и стигам до извода, че един палач би трябвало да е най-малко умопобъркан или социопат, с цел да му липсва съвест и емпатия. Според логиката на психиката, хората, страдащи от остра психопатия, не са способни да изпитват емпатия. Те не биха разбрали по какъв начин се усещат останалите, не изпитват жалост от непознатата болежка и животът за тях не е висша полезност.
Не е ли обаче прекомерно оправдателно да им слагаме диагноза? Има ли опрощение за това?
Промените в Закона за отбрана от домашното принуждение се чакат отдавна. Много дами не ги дочакаха. От началото на годината най-малко 8 дами са убити от собствен сътрудник или непосредствен. Това значи, че всяка седмица една жена губи живота си заради домашно и полово основано принуждение! Междувременно на 27 януари представители от Българска социалистическа партия, " Възраждане " и ГЕРБ гласоподаваха срещу Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбрана от домашно принуждение (ЗИД на ЗЗДН), залагайки за следващ път предизборно на грозна и евтина агитация против дамите и ЛГБТИ+ хората в България, обричайки десетки хора на гибел, както и 1 милион дами на това да продължат да страдат от принуждение всеки ден, без дейно законодателство и достъп до превантивни ограничения. Това напомни Детелина Стаменовав предаването „ Посока просвета ” по Дарик радио.
Тези случаи публично се категоризират като „ персонална фамилна драма ”. Колко да е персонална, щом в личната ни страна десетки дами биват убивани всяка година? Мъжете, които по формулировка би трябвало да пазят дамите, претендирайки, че са мощният пол, употребяват силата си за друго – користно, тежко, незаслужено, окончателно.
Колко още дами би трябвало да пострадат, какъв брой още животи би трябвало да бъдат изгубени, преди да се вземат съществени ограничения за попречване на тази ужасна наклонност? Въпросът е плашещ, а отговор няма. Всяка жена има право на живот, независимост и достолепие, само че когато мъжете стартират да насилват тези права, животът на дамите се трансформира в призрачен сън.
Домашното принуждение не е просто физическо пострадване. То може да бъде и психическо, финансово, полово или прочувствено принуждение. Тези форми на принуждение може да се проявят в разнообразни способи - от обиди и унижения до ограничение на свободата на дамата да прави каквото желае и да поддържа връзка,с който желае. Какво остава на дамите, откакто са изправени пред такова принуждение? Не единствено телесните рани, само че и страхът, унижението и възприятието на беззащитност.
И дано не забравяме, че тези дами, които са станали жертви на домашно принуждение и убити от мъже, са повече от просто статистика. Те са били част от нас, и би трябвало да бъдат помнени като хора, които имат стойност и достолепие.
Но не би трябвало да забравяме, че насилието не е единствено проблем на държавното управление. То е проблем, който визира цялото общество.
Домашното принуждение е доста по-често, в сравнение с си мислим. То не познава граници на възрастта, расата или обществения статус. Всеки ден хиляди дами са подложени на физическо и прочувствено принуждение от техните сътрудници. Много от тях живеят в боязън, тъй като не знаят къде да потърсят помощ или се опасяват за живота си и живота на своите деца.
Има обачемного дами, които не съумяват да се спасят. Те са жертви на убийства от мъже, които е трябвало да ги обичат и пазят. Тези дами не са по-малко значими от нас. Те са майки, които гледат своите деца, до момента в който спят; дъщери, които се борят за своите мечти; сестри, които се поддържат една друга, и приятелки, които дават всичко, с цел да създадат щастливи хората към себе си.
Време е да се пресечен веригите на тази покруса. Време е да се даде глас на дамите, които страдат. Време е да се постави завършек на насилието и да се сложи завършек на тази мъка.
Ние като общество би трябвало да променим нашето мислене и държание. Трябва да насърчаваме равенството на половете и да подсигуряваме правата на дамите. Трябва да насърчаваме отговорно държание от страна на мъжете и да сме сигурни, че те схващат последствията от своите дейности.
Ние би трябвало да помогнем на дамите, които страдат. Трябва да им дадем място за прикритие и сигурност, както и достъп до здравна помощ и юридически съвет. Ние би трябвало да слушаме техните истории и да ги поддържаме.
За да създадем това, би трябвало да стартираме да приказваме. Не можем да мълчим за насилието, тъй като то води до нечие постоянно безмълвие и гробовна тишина. Трябва да приказваме против насилието и да насърчаваме хората да се обръщат за помощ, когато са очевидци на принуждение.
Жените заслужават независимост и тъждество. Те заслужават да живеят умерено и да се усещат сигурни. Трябва да се обединим и да прекъснем веригите на тази покруса. Трябва да подкрепим дамите, които страдат и да ги защитим. Нека гласът им бъде чут и тяхната болежка да бъде превърната в смяна. Жените са сърцето на обществото. Спре ли да тупти то, светът ще затвори очи вечно.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ