Отбелязваме Деня на българската община и местното самоуправление
Денят на българската община и локалното самоуправление се отбелязва през днешния ден, оповестяват от Националното съдружие на общините в република България (НСОРБ).
Датата е одобрена за празнична на 18 юни 1998 година в Благоевград от Третото Общо заседание на НСОРБ, защото на 12 октомври 1882 година в брой 117 на Държавен вестник е оповестен Закон за общините и градското ръководство. Законът се възприема като първия законодателен акт, който регламентира активността на общинските препоръки, кметовете и техните помощници. По силата на този закон кметът е бил представител на държавната власт, само че в това време е бил и представител на ползите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески декрет. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Днес отговорностите на кметовете са посочени в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкоз разнородни са били те и съгласно закона от 1882 година. Кметът е отговарял за пожарните команди и за нужните принадлежности за гасене на пожарите; за отстраняванието на всички хранилища, заводи и прочие, които са рискови за публичното здраве; за чистотата на улиците, за арестуването на рискови
за публичното успокоение, за нравствеността, напомнят от НСОРБ.
В Закона за общините и градското ръководство , признат през 1882 година, е посочено, че кметът надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава разрешение за кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и обществените домове. Той дава разрешение на артистите и свирачите и може да запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността. Кметът „ назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски управляващи, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото успокоение чрезъ крясъци, викове и проч “, гласи още законът от 1882 година
През 1991 година новата Конституция на България дефинира, че Република България е единна страна с локално самоуправление, а член 136 дефинира общината, като съществена административно-териториална единица, в която се реализира локалното самоуправление.
Европейската харта за локалното самоуправление (ЕХМС) е утвърдена със закон от българския парламент през 1995 година Година по-късно е утвърден и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на присъединяване в делата на локалната власт. През годините локалните управляващи потвърждават своята подготвеност, продуктивност и умеене да овладяват компликациите на времето.
По силата на Закона за локалното самоуправление и локалната администрация, НСОРБ е законен представител на българските общини пред държавните органи. НСОРБ създава оферти за смяна и рационализиране на правната уредба на локалното самоуправление, приготвя мнения и оферти по проектобюджета на страната в частта му за общините и други През годините формите за съвещания сред локалната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е открит резистентен механизъм за координиране с общините на плановете за нормативни актове, касаещи техните пълномощия, показват от Сдружението.
На съвещание на 6.10.2021 година Министерският съвет одобри решение, с което афишира 12 октомври за Ден на българската община и локалното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на НСОРБ.
Най-голямата община в България е Столичната община, която има и статут на област. Столичната община обгръща 38 обитаеми места, от които 4 града (София, Банкя, Бухово и Нови Искър) и 34 села. София е разграничена на 24 региона, чиито кметове вземат решение въпросите, зараждащи от ежедневните потребности на популацията по местоживеене, административното обслужване на жителите, благоустрояването, хигиенизирането и други
За интервала от Освобождението до през днешния ден Софийската община е ръководена от 56-ма кмета. Те са избирани или назначавани в сходство с настоящите по тяхно време закони за градските общини.
Софийските кметове управляват общинските управи (съвети или администрации) и претворяват техните решения, както и тези на някои държавни органи за построяването на града и неговото благоустрояване през тези години. Повечето от софийските кметове са по-известни със своята активност, която реализират преди или след пребиваването си на кметския стол. Много от тях са министри, депутати, дипломати, военачалници, индустриалци, банкери, лекари, инженери, учени, журналисти.
Датата е одобрена за празнична на 18 юни 1998 година в Благоевград от Третото Общо заседание на НСОРБ, защото на 12 октомври 1882 година в брой 117 на Държавен вестник е оповестен Закон за общините и градското ръководство. Законът се възприема като първия законодателен акт, който регламентира активността на общинските препоръки, кметовете и техните помощници. По силата на този закон кметът е бил представител на държавната власт, само че в това време е бил и представител на ползите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески декрет. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.
Днес отговорностите на кметовете са посочени в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкоз разнородни са били те и съгласно закона от 1882 година. Кметът е отговарял за пожарните команди и за нужните принадлежности за гасене на пожарите; за отстраняванието на всички хранилища, заводи и прочие, които са рискови за публичното здраве; за чистотата на улиците, за арестуването на рискови
за публичното успокоение, за нравствеността, напомнят от НСОРБ.
В Закона за общините и градското ръководство , признат през 1882 година, е посочено, че кметът надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава разрешение за кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и обществените домове. Той дава разрешение на артистите и свирачите и може да запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността. Кметът „ назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски управляващи, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото успокоение чрезъ крясъци, викове и проч “, гласи още законът от 1882 година
През 1991 година новата Конституция на България дефинира, че Република България е единна страна с локално самоуправление, а член 136 дефинира общината, като съществена административно-териториална единица, в която се реализира локалното самоуправление.
Европейската харта за локалното самоуправление (ЕХМС) е утвърдена със закон от българския парламент през 1995 година Година по-късно е утвърден и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на присъединяване в делата на локалната власт. През годините локалните управляващи потвърждават своята подготвеност, продуктивност и умеене да овладяват компликациите на времето.
По силата на Закона за локалното самоуправление и локалната администрация, НСОРБ е законен представител на българските общини пред държавните органи. НСОРБ създава оферти за смяна и рационализиране на правната уредба на локалното самоуправление, приготвя мнения и оферти по проектобюджета на страната в частта му за общините и други През годините формите за съвещания сред локалната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е открит резистентен механизъм за координиране с общините на плановете за нормативни актове, касаещи техните пълномощия, показват от Сдружението.
На съвещание на 6.10.2021 година Министерският съвет одобри решение, с което афишира 12 октомври за Ден на българската община и локалното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на НСОРБ.
Най-голямата община в България е Столичната община, която има и статут на област. Столичната община обгръща 38 обитаеми места, от които 4 града (София, Банкя, Бухово и Нови Искър) и 34 села. София е разграничена на 24 региона, чиито кметове вземат решение въпросите, зараждащи от ежедневните потребности на популацията по местоживеене, административното обслужване на жителите, благоустрояването, хигиенизирането и други
За интервала от Освобождението до през днешния ден Софийската община е ръководена от 56-ма кмета. Те са избирани или назначавани в сходство с настоящите по тяхно време закони за градските общини.
Софийските кметове управляват общинските управи (съвети или администрации) и претворяват техните решения, както и тези на някои държавни органи за построяването на града и неговото благоустрояване през тези години. Повечето от софийските кметове са по-известни със своята активност, която реализират преди или след пребиваването си на кметския стол. Много от тях са министри, депутати, дипломати, военачалници, индустриалци, банкери, лекари, инженери, учени, журналисти.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ