Декларация от името на ПГ на БСП за България“Уважаеми граждани

Декларация от името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “
Уважаеми жители на Република България,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Днес се навършват 32 години от приемането на новата Конституция на Република България през 1991 година Един от дните, в които българският парламент сподели отговорност, зрялост, дарба да реализира единодушие по фундаменталните въпроси за развиването на българската страна в зората на демократичните промени.
Позволете ми да изтъквам нейния увод, написан от великия Валери Петров:
Ние, народните представители от Седмото Велико Народно заседание, в устрема си да изразим волята на българския народ,
Като разгласяваме верността си към общочовешките полезности:
Свобода, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и търпимост;
Като издигаме във висш принцип правата на личността, нейното достолепие и сигурност;
Като осъзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единение на България,
Прогласяваме своята решителност да създадем демократична, правова и обществена страна, за което одобряваме тази КОНСТИТУЦИЯ.
Под тази Конституция стоят подписите на значими персони и позволете ми да загатна единствено някои от тях: Валери Петров, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Леда Милева, Гиньо Ганев, Петър Дертлиев, Николай Тодоров, Любен Корнезов, Пирин Воденичаров, Йосиф Петров, Велко Вълканов, Николай Генчев, Петър Корнажев, Чавдар Кюранов и още дълъг лист от хора, които бяха със съзнанието, че изливат основите и задават посоката на развиване на нова България. Тъжен факт е, че значително от тези имена към този момент не приказват нищо освен на доста от българските жители, само че и на присъстващите в тази зала.
Като водеща мощ в Народното събрание тогава, Българската социалистическа партия се гордее с постигнатото и във всички тези години е отстоявала не просто формалното й съблюдаване, а провеждането на политика, която дава отговор на заложеното в главния закон.
Съпротивата против нормите и на първо място против духа на тази Конституция не е серпантина нито за момент от момента на нейното приемане. Тази опозиция идваше от разнообразни десни политически обединения, които по този начин и не се помириха, че „ цялата държавна власт произтича от народа “, че „ всички хора се раждат свободни и равни по достолепие и права “ и „ всички жители са равни пред закона “. Ден след ден, държавно управление след държавно управление се опитваха да заобиколят разпореждания като тази, че „ фамилията, майчинството и децата са под закрилата на страната и обществото “, че „ жителите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване “, че „ всеки има право на обучение, учебното образование е наложително до 16-годишна възраст, а главното и междинното обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис “. Дали „ персоналният живот на жителите е ненарушим “ през днешния ден, а „ свободата и тайната на кореспонденцията и на другите известия са неприкосновени “, както прогласява Конституцията? А дали „ печатът и другите средства за всеобща информация са свободни и не подлежат на цензура “? Какво ли щеше да стане с благосъстоянията на България, в случай че „ бащите “ на Конституцията не бяха записали, че „ подземните благосъстояния, крайбрежната плажна линия, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, естествените и археологични резервати са изключителна държавна благосъстоятелност “?
Мога да продължа да изтъквам още доста разпореждания, които сложиха жалоните за развиването на страната и в случай че през днешния ден се сблъскваме с дефицити, деформации, тежки структурни проблеми и разделения в обществото, те не са зародили, тъй като Конституцията е неприятна, както се пробват да ни внушават, а тъй като Конституцията не се съблюдава.
Самата Конституция, към чиято основна смяна ни тласка през днешния ден следващото краткотрайно дясно болшинство, се оказа задоволително устойчива и във връзка с междуинституционалните връзки и салда. Тя се оказа солидна рамка, която ни преведе и през най-тежките политически рецесии. Отправяме нашето предизвестие и въпроси към всички, които през днешния ден въодушевено са се заели да разпарчетосат и подменят главния закон:
·       Има ли този парламент потенциала и моралния мандат да трансформира значително Конституцията?
·       Колко устойчиви във времето могат да бъдат разпореждания, които не са премислени стратегически, а целят решаването на съответни проблеми с съответни персони?
·       Дали около нужните корекции, свързани със правосъдната власт, не се цели да се посегне на фундаменталните правила, някои от които цитирах?
Ние ще участваме градивно във всички разисквания по нужните промени. Но още в този момент предизвестяваме – Конституцията не може да бъде обект на свободни съчинения и хрумки на този или оня депутат. Конституцията не може да става жертва на непрекъснато влошаващия се законодателен развой, който постоянно създава законодателен брак. Конституцията не може да е средство за наказателни акции против институции и техните краткотрайни представители.
Показателно е, че в днешния ден най-големите деятели за смяна на Конституцията не откриха за значимо даже да отбележат днешния ден, а някои от тях стояха с тил, до момента в който четях тази декларация.
От името на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ насочвам апел към всички народни представители – дано бъдем на висотата на нашите прародители.