Ресторантьорите искат да остане 9% ДДС за заведенията
Данък добавена стойност за ресторантьорския отрасъл да остане 9 на 100 като непрекъсната мярка, както е в множеството европейски страни. За това упорстват от бизнеса. Към момента понижената ставка е в действие до края на годината, само че в случай че тя не бъде продължена, огромна част от заведенията ще банкрутират или ще се принудят да работят в сивия бранш. Това съобщи зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Атанас Димитров.
Той акцентира, че в 22 от страните в Европейски Съюз има диференцирана ставка на Данък добавена стойност, която работи от преди възникването на рецесиите през последните 2 години.
Мярката в Европейски Съюз е въведена поради спецификата на бизнеса, при която единица артикул се създава и осъществя от доста чиновници, а у нас изигра роля по-скоро като мярка за опазване на личния състав, в сравнение с като икономическа, изясни Димитров. И акцентира, че от бизнеса държат мярката да остане, тъй като в противоположен случай връщането на Данък добавена стойност на 20 на 100 може да ликвидира бранша, който през последните 2 година претърпя поредност от рецесии, като всяка една задълбочаваше идната.
Както в цяла Европа най-сериозният проблем през бранша е кадровата рецесия, тя обаче бе задълбочена от затварянето и ограниченията в резултат на пандемията, последва 600% нарастване на цената на тока и повишаване на всички енергоносители, по-късно продоволствена рецесия, войната в Украйна, която усили инфлацията, сви потреблението и увеличи цената на всички доставки. Така заведенията се принудиха да работят при все по-неизгодни условия съчетани с понижено ползване. Държавата би трябвало да намерения по какъв начин да резервира този отрасъл, който още преди 2 година подвигна минималната заплата в бранша и обезпечи спомагателни доходи в бюджета. С увеличението на Данък добавена стойност сега ще се стигне до очистване на бизнеса и дефинитивно изпъждане на и без друго дребното чиновници от него, акцентира Димитров.
Той уточни, че при анулация на понижената ставка ще могат да оцелеят само заведенията в централните градски елементи на огромните градове, а другите ще се изправят пред невъзможния избор да затворят или да се влеят в сивата стопанска система. Като краен резултат ще намалеят и постъпленията в бюджета, изясни Димитров.
Производството и реализацията на единица продукция в заведенията е доста трудоемко и се изискват повече чиновници, безапелационен е зам.-председателят на БХРА. При осъществяване на 1000 лева дневен оборот в заведения са нужни 10 индивида, само че за 5000 лева към този момент са нужни 50 души, даде за образец той. Наистина доставната цена при нас е в пъти по-малка от продажната и това в идеални условия води до висока брутна облага. Но в случай че купиш нещо за 100 лв. и го продадеш за 300 лева, ти задлъжняваш с ДДС-то за разликата от 200 лева - т.е. с към 40 лв.. На труда не се начислява Данък добавена стойност и с колкото повече хора реализираш единица артикул, толкоз повече трудът изяжда облагата, акцентира Димитров. Данък добавена стойност действително се заплаща от потребителите, само че в случай че с начисляването му продуктът надвишава пределно допустимата от пазара цена, тогава предприемачът би трябвало да го заплати, тъй като другояче никой няма да употребява услугите му. Така един индиректен налог се трансформира в директен за бизнеса, изясни Димитров. Именно поради тези специфики и 22 страни в Европейски Съюз са приели по-ниска ставка на Данък добавена стойност за заведенията, акцентира той.
Той акцентира, че в 22 от страните в Европейски Съюз има диференцирана ставка на Данък добавена стойност, която работи от преди възникването на рецесиите през последните 2 години.
Мярката в Европейски Съюз е въведена поради спецификата на бизнеса, при която единица артикул се създава и осъществя от доста чиновници, а у нас изигра роля по-скоро като мярка за опазване на личния състав, в сравнение с като икономическа, изясни Димитров. И акцентира, че от бизнеса държат мярката да остане, тъй като в противоположен случай връщането на Данък добавена стойност на 20 на 100 може да ликвидира бранша, който през последните 2 година претърпя поредност от рецесии, като всяка една задълбочаваше идната.
Както в цяла Европа най-сериозният проблем през бранша е кадровата рецесия, тя обаче бе задълбочена от затварянето и ограниченията в резултат на пандемията, последва 600% нарастване на цената на тока и повишаване на всички енергоносители, по-късно продоволствена рецесия, войната в Украйна, която усили инфлацията, сви потреблението и увеличи цената на всички доставки. Така заведенията се принудиха да работят при все по-неизгодни условия съчетани с понижено ползване. Държавата би трябвало да намерения по какъв начин да резервира този отрасъл, който още преди 2 година подвигна минималната заплата в бранша и обезпечи спомагателни доходи в бюджета. С увеличението на Данък добавена стойност сега ще се стигне до очистване на бизнеса и дефинитивно изпъждане на и без друго дребното чиновници от него, акцентира Димитров.
Той уточни, че при анулация на понижената ставка ще могат да оцелеят само заведенията в централните градски елементи на огромните градове, а другите ще се изправят пред невъзможния избор да затворят или да се влеят в сивата стопанска система. Като краен резултат ще намалеят и постъпленията в бюджета, изясни Димитров.
Производството и реализацията на единица продукция в заведенията е доста трудоемко и се изискват повече чиновници, безапелационен е зам.-председателят на БХРА. При осъществяване на 1000 лева дневен оборот в заведения са нужни 10 индивида, само че за 5000 лева към този момент са нужни 50 души, даде за образец той. Наистина доставната цена при нас е в пъти по-малка от продажната и това в идеални условия води до висока брутна облага. Но в случай че купиш нещо за 100 лв. и го продадеш за 300 лева, ти задлъжняваш с ДДС-то за разликата от 200 лева - т.е. с към 40 лв.. На труда не се начислява Данък добавена стойност и с колкото повече хора реализираш единица артикул, толкоз повече трудът изяжда облагата, акцентира Димитров. Данък добавена стойност действително се заплаща от потребителите, само че в случай че с начисляването му продуктът надвишава пределно допустимата от пазара цена, тогава предприемачът би трябвало да го заплати, тъй като другояче никой няма да употребява услугите му. Така един индиректен налог се трансформира в директен за бизнеса, изясни Димитров. Именно поради тези специфики и 22 страни в Европейски Съюз са приели по-ниска ставка на Данък добавена стойност за заведенията, акцентира той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ