Дъщерята на покойния бос Васил Илиев е почти толкова митична

Дъщерята на починалия необут Васил Илиев е съвсем толкоз митична фигура, колкото самият той. 23 години след убийството на шефа на ВИС Ивона към момента е отвън светлината на прожекторите и единствената ѝ световна поява до момента бе на съревнование по битка в памет на братята Илиеви, което тя провежда и раздаде награди на млади очаквания на спорта, написа “Ретро”.

В момента наследничката на ъндърграунд боса, която приключи туризъм в влиятелен университет в Швейцария, живее още веднъж в родния на семейството Кюстендил и се занимава с менажиране на ресторант. В бизнеса ѝ пособия и нейната вуйна Мариана – сестра на Васил и Георги, с която са съдружнички и по документи. Двете били ужасно близки и се виждали съвсем всеки ден, изключително откогато Мариана стана майка на близнаци преди няколко месеца. Макар да е навършила 31, Ивона към момента не мислела за семейство и деца, а и не успявала да случи на подобаващ човек. Дори без опит постоянно отменяла вуйна си в грижите за бебетата.

С останала част от роднините си обаче не поддържала никакъв контакт. За да бъде солидарна със сестрата на Васил и баба си Венка, обърнала тил на Мая Илиева и нейните три деца. Откакто вдовицата на Жоро Илиев заграбила наследството и оставила свекърва си да мизерства с дребна инвалидна пенсия, Ивона не желала да я вижда дори на фотография. Заради баща си и чичо си преглъщала егото си и постоянно участвала на техните помени. Тя се грижела и за денонощната защита на гробовете им, като преди време освободила нощните пазачи, само че крадци незабавно протегнали ръка на кръстовете и се пробвали да демонтират лъва от постамента.

„ Пазя единствено скъпи мемоари с татко ми. Като всяко дете, сме ходили на разнообразни места, на почивки дружно. Бях на 9 години, когато умря, тъй че имам ярки мемоари. Но това са персонални неща и се наскърбявам доста. Винаги съм била обвързвана със спорта. Родителите ми са майстори на спорта. Майка ми е акробатка, а баща – професионален герой. Може да се каже, че съм израснала в залите. Сега със спорта ме свързва само провеждането на шампионата. Старая се да участвам всяка година на надпреварата. За мен това има сантиментално значение “, споделя Ивона в единственото си изявление.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }