Дъщерята на Мира Добрева - Лора коментира пред състоянието на

Дъщерята на Мира Добрева - Лора разяснява пред положението на телевизионната водеща. Мира беше в тежко положение и в кома, само че се към този момент се усъвършенства и е без заплаха за живота. 
Прочетете още
- Лора, по какъв начин е сега майка ви Мира Добрева?

- Тя към този момент е по-добре и без заплаха за живота - това е най-важното от всичко. Минахме дълъг път с трудности от разнообразни естества, само че тя е нашият воин и съумя да се оправи с това, несъмнено, с безрезервната поддръжка на лекуващите я лекари от “Пирогов ”. Пълното ѝ възобновяване ще бъде постепенно, дълго, само че знаем, че и този ден ще пристигна.

- Страшно доста хора показаха терзанието си за нея, откакто вие съобщихте във фейсбук, че се е наложило тя да бъде незабавно оперирана и е сложена в медикаментозна кома. Какво се случи? Какво наложи тези незабавни дейности?

- На 3 септември изкачихме Рилските езера с цялото семейство. Беше незабравимо прекарване с гледки, спиращи дъха. Не чакахме, че едвам два часа откакто се прибрахме у дома, дъхът ѝ в действителност бе на косъм от това да спре. Мама направи изострен перитонит и по неотложност бе призната за интервенция на корема в “Пирогов ”. След сполучливата интервенция обаче се развиха други затруднения и инфекции. Тя спря да може да диша независимо - заради това се наложи да бъде вкарана в реанимация, сложена в медикаментозна кома и интубирана. Тук е редно още веднъж да кажа, че от самото начало тя бе под зорките наблюдения на невероятните експерти в “Пирогов ” - и сме безпределно признателни за това, че те се грижеха за нея непрекъснато, и макар пречките и затрудненията се пребориха за нейния живот.

- Тежка ли беше интервенцията?

- От днешна позиция не мога да опиша благодарността си за това, че бяхме към този момент у дома, когато всичко това се случи. Деляха я часове, в случай че не минути от гибелта. Не мога да спра да си мисля, че в случай че това се беше случило, до момента в който бяхме на езерния връх, нямаше да водим този диалог. Благодарна съм на Господ, че ни разреши да поверим мама в ръцете на лекарите, които я върнаха назад към живота.

- Вярвахте ли безусловно в дейностите на експертите?

- В подобен миг най-тежкото, което би трябвало човек да одобри, е, че няма какво да направи, с изключение на да се довери. Но от първите ни мигове в “Пирогов ” ние не сме имали подозрения в лекарите и тяхната навременна преценка. Всъщност истината е, че в случай че не ни бяха споделили те, че мама би трябвало да бъде оперирана по неотложност, даже нямаше да си го помислим. Тя в никакъв случай не се е оплаквала от проблеми със стомаха - през мозъка не ни е минавало, че това може да се случи. Затова нашият апел би бил - бъдете виновни към здравето си, следете индикаторите си, правете си годишните проучвания и визити при лекари - не оставяйте болката в стомаха за на следващия ден, тъй като през днешния ден имате нещо друго за извършване, и споделяйте с околните си, когато изпитвате дискомфорт. Не си мислете и за момент, че те имат нещо друго значимо на главата си в този момент. Защото просто нищо друго не е по-важно.

- Вие самата изплашихте ли се, когато разбрахте, че майка ви е в медикаментозна кома?

- Едва ли ще намеря думи, с които да опиша какво преживяхме всички в фамилията, несъмнено, незначително спрямо всичко, през която тя самата мина. Мама ненавижда клишета, само че те са такива с причина - и от днешна позиция мога да кажа, че тези обстановки те учат на доста.

Първо, животът е къс - и нежен. Не забравяй да казваш на хората, които обичаш, че ги обичаш - бъди напряко скучен! Прекарвай всеки свободен момент с тях и осъзнай, че нито един ангажимент няма краен период по този начин, както краен период има единствено животът.

Живей го, граби с цялостни шепи, изведи майка си на обяд, напазарувай на баба си за у дома, излез на разходка с татко си и почерпи брат си със сладолед, тъй като тези мигове се изплъзват доста преди да осъзнаем какво в действителност значат за нас.

- Кой беше най-тежкият миг от цялото това тестване за фамилията ви?

- Първият ден бе извънредно фрапантен. Да се прибереш от уикенд в планината, който приключва в “Пирогов ” - без изцяло да осъзнаваш какво и за какво се е случило, какво е довело до това, какво следва... Но най-тежко беше, когато ни споделиха, че би трябвало да я вкарат в реанимация и да я интубират. Мисля, че човек мъчно може да осъзнае това, преди да отиде на рандеву и да види своя непосредствен в безсъзнание.

- Какво си казахте, когато тя се разсъни?

- Лекарите ни бяха подготвили няколко дни по-рано, че ще създадат опит за екстубация и пробуждане. Колкото и да опитваш да контролираш страстите си в подобен миг, те обзема едно изключително притихнало неспокойствие. Хем доста се вълнуваш, тъй като тази вяра си култивирал у себе си какъв брой безсънни нощи поред, хем мисълта, че може да ти бъде отнета напълно, те премазва.

Благодарна съм на Бог, че тя се разсъни. Благодарна съм на всеки доктор и здравна сестра и техните денонощни грижи за толкоз доста пациенти в рискови обстановки, за които те се грижат по този начин, като че ли веднага ще станат на крайници и нищо няма да им е имало. Уважението ми е безгранично!

- Кога я очаквате у дома?

- Живот и здраве чакаме я у дома в края на тази седмица. Притаяваме мирис и държим вълнението на каишка.

- Към този миг има ли потребност от някаква поддръжка в лекуването?

- Благодаря на всички, които се обърнаха към нас с този въпрос - невероятни хора, които ни подариха с толкоз обич и кураж - превъзходни сте! Към момента няма потребност от спомагателна поддръжка, само от успокоение и отмора.

- Тя постоянно ли е била вашият воин? Доказвала ли е пред вас нееднократно, че не се предава в сложни обстановки и знае по какъв начин да се бори?

- Винаги.

- Кои са най-безценните уроци, които ви е предала?

- Какво значи семейство, какво значат поддръжка, обич, грижа.

- Какво желаете да извършите дружно първо, когато тя се възвърне напълно?

- Просто да мога да ѝ се обадя заран и да я чуя. Да я запитвам дали е разходила Найро, в случай че не - да ѝ предложа да ги разходим дружно с Кая. Да пием кафе в квартала, да обсъдим женските ни тематики, да ме изпрати до офиса. Малките неща…