Президентът наложи вето върху разпоредби на Наказателния кодекс
Държавният глава упражни пълномощието си и върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се променят правила в Наказателно-процесуалният кодекс. С тях се дава опция за отсрочване до 48 часа на уведомяването при задържане на разположение. Още по-тревожна е опцията арестувани малолетни лица да бъдат в неопределеност за техните родители в период до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълноправие и задължава страната да ги подкрепя.
Президентът поддържа напъните и ограниченията в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност като уместни и оправдани, само че не е склонен с метода на законодателя. Без да е обрисуван кръгът на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването, се открива опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание.
Спазването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е неизменима тенденция в развиването на европейските правни системи.
Мотивите за налагане на несъгласие върху разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Република България е демократична и правова страна и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя задачите за поддържане и развиване на пространството на независимост, сигурност и правораздаване. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е непроменяемо изискване за развиване на европейските правни системи.
За повишение на доверието в наказателното правораздаване на страните членки, което да докара до по-ефективно правосъдно съдействие, в Европейския съюз са открити минимални правила по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане, правото на известяван на трето лице при задържане, както и правото на реализиране на връзка с трети лица и консулски органи през интервала на задържане. Част от наредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са ориентирани точно към тези права. Тяхната значителност е отвън подозрение и точно заради това не мога да споделя метода на законодателя към въвежданите ограничавания на правото за известяван на трето лице при задържане. Тези ограничавания се съдържат в § 7, т. 5, б. " в " и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, с които се основават надлежно алинея 9 в член 63 и алинея 5 в член 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Новата уредба позволява уведомяването за задържане да може да се отсрочи за период до 48 часа, " когато е налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило съществено наказателното произвеждане ". При същите хипотези и за да се отбрани най-хубавият интерес на арестуван малолетен, уведомяването по новата уредба може да се отсрочи за период до 24 часа. За съпоставяне - досегашната уредба изисква неотложно известяван на фамилията на обвинения за задържането му и, в случай че обвиненият желае - на работодателя (чл. 63, алинея 7 НПК), а във връзка с малолетните неотложно се оповестява на техните родители или попечители, както и на шефа на образователното заведение, когато арестуваният е възпитаник (чл. 386, алинея 4 НПК). Така с опцията за отсрочване новата уредба вкарва изключения от съществуващите до момента правила за известяван при задържането.
Подкрепям всички старания и ограничения в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност, за които смятам признатите промени за уместни и оправдани. Не съм склонен, обаче, с метода на законодателя, който не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на известяван е част от гаранциите за арестуваните лица против малтретиране, приети в практиката на Европейския съд по правата на индивида. Тази процедура обгръща и страни членки на Европейския съюз и утвърждава обезпечаването на своевременна опция арестуваният да се свърже с околните си като гаранция за съблюдаване на съществени права по Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v. Bulgariа).
Президентът поддържа напъните и ограниченията в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност като уместни и оправдани, само че не е склонен с метода на законодателя. Без да е обрисуван кръгът на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването, се открива опция за непропорционално засягане на права и се основава риск изключението да се трансформира в предписание.
Спазването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е неизменима тенденция в развиването на европейските правни системи.
Мотивите за налагане на несъгласие върху разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Република България е демократична и правова страна и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя задачите за поддържане и развиване на пространството на независимост, сигурност и правораздаване. Отстояването на високи стандарти за отбрана на главните права на жителите е непроменяемо изискване за развиване на европейските правни системи.
За повишение на доверието в наказателното правораздаване на страните членки, което да докара до по-ефективно правосъдно съдействие, в Европейския съюз са открити минимални правила по отношение на правото на достъп до юрист в наказателното произвеждане, правото на известяван на трето лице при задържане, както и правото на реализиране на връзка с трети лица и консулски органи през интервала на задържане. Част от наредбите на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД НК) са ориентирани точно към тези права. Тяхната значителност е отвън подозрение и точно заради това не мога да споделя метода на законодателя към въвежданите ограничавания на правото за известяван на трето лице при задържане. Тези ограничавания се съдържат в § 7, т. 5, б. " в " и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, с които се основават надлежно алинея 9 в член 63 и алинея 5 в член 386 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Новата уредба позволява уведомяването за задържане да може да се отсрочи за период до 48 часа, " когато е налице неотложна нужда да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение или когато е неотложно предприемане на дейности от проверяващите органи, чието възпрепятстване би затруднило съществено наказателното произвеждане ". При същите хипотези и за да се отбрани най-хубавият интерес на арестуван малолетен, уведомяването по новата уредба може да се отсрочи за период до 24 часа. За съпоставяне - досегашната уредба изисква неотложно известяван на фамилията на обвинения за задържането му и, в случай че обвиненият желае - на работодателя (чл. 63, алинея 7 НПК), а във връзка с малолетните неотложно се оповестява на техните родители или попечители, както и на шефа на образователното заведение, когато арестуваният е възпитаник (чл. 386, алинея 4 НПК). Така с опцията за отсрочване новата уредба вкарва изключения от съществуващите до момента правила за известяван при задържането.
Подкрепям всички старания и ограничения в битката против тероризма, проведената престъпност и други форми на усложнена незаконна активност, за които смятам признатите промени за уместни и оправдани. Не съм склонен, обаче, с метода на законодателя, който не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на известяван е част от гаранциите за арестуваните лица против малтретиране, приети в практиката на Европейския съд по правата на индивида. Тази процедура обгръща и страни членки на Европейския съюз и утвърждава обезпечаването на своевременна опция арестуваният да се свърже с околните си като гаранция за съблюдаване на съществени права по Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи (в този смисъл Boyle and Rice v. the United Kingdom; Golder v. the United Kingdom; Silver and Others v. the United Kingdom,; Szuluk v. the United Kingdom; A.B. v. the Netherlands; Davison v. the United Kingdom; Lebois v. Bulgariа).
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ