Ужилването с болничните – кой ги ползва и защо
Държавата за следващ път разгласи война на " подправените " болнични и персонално министър председателят Бойко Борисов заръча да бъде изработен " финален опит " за справяне с тях преди да се пристъпи към най-крайната мярка - орязване компенсацията на хората, каквото беше в началото предложение в бюджета на Национален осигурителен институт.
Предложението, което към този момент се отсрочва, бе работодателите да заплащат 50% от осигурителния приход за първите три дни от болничния вместо досегашните 70%, а по-късно Национален осигурителен институт да покрива 80% от осигурителния приход. Настоящият модел на възнаграждение на болничните влезе в действие от 2010 година, като преди този момент работодателите плащаха единствено за първия ден от болничния.
Действително в първите две-три години от въвеждането й мярката даде резултат, само че по-късно броят на болничните стартира да се повишава, връщайки се към спешните равнища от 2008 и 2009 година.
Справка в анализите на Национален осигурителен институт демонстрира, че в интервала 2004-2009 броят на изплатените работни дни болнични варира сред 14 млн. и 16.7 млн. дни. След въвеждането на правилото работодателите да заплащат първите три дни в понижен %, дните болнични годишно понижават на 12.5 млн. през 2010 година, 10.3 млн. през 2011 година и 11 млн. през 2012 година, след което потеглят още веднъж нагоре. През 2015 година към този момент още веднъж се изплащат по над 14 млн. дни болнични, а през предходната 2016-та са платени 16.6 млн. дни. Тенденцията се резервира и през тази година: през първите шест месеца са изплатени 8.5 млн. дни, а през същия интервал на предходната година - 8.1 млн. дни.
Динамиката през последните 13-14 години демонстрира, че все още не може да се приказва за невъобразим пик на болничните, само че пък има наклонност продължителността им да пораства. Увеличават се и разноските за компенсации по безусловно справедливи аргументи – растежът на приходите, в това число неколкократното нарастване на минималната работна заплата в последните години. Статистиката на Национален осигурителен институт за първите шест месеца демонстрира, че броят изплатени компенсации към края на юни е с 4% по-малко по отношение на 2016 година, само че продължителността им е по-голяма и междинното обезщетение от 167.74 лв. е с 19.1% по-високо в съпоставяне със същия интервал на 2016 година За съпоставяне междинното обезщетение преди 10 години е било на половина - едвам 80 лв..
Като цяло наклонността от 2010 година насам е направените разноски за компенсации да нарастват с доста по-високи темпове от броя на изплатените компенсации.
Майките не са тези, които употребяват най-вече болнични
През предходната година 1.9 млн. души са излезли в болнични. Противно на схващането, че майките са главен ползвател на болнични поради децата си, за гледане на болен член от фамилията болничен са употребили едвам 161 358 души, множеството от тях – 146 431 дами и останалите – мъже. Те са употребили общо 519 937 дни болнични, което е единствено дребна част от употребените 16.6 млн. дни. Това перо гълта и доста дребна част от бюджета за болнични - 13.5 млн., при общ разход, достигащ 500 млн. лв.. Незначителен е и броят на болничните за карантина, трудоострояване.
Най-много хора – 1.7 млн. души са употребили болничен поради заболяване и точно за това е най-големият разход през предходната година от над 430 млн. лв. и 16 млн. употребени болнични дни.
Възрастта също е определяща за използването на болнични. Младите хора сред 18 и 24 години употребяват по-малко болнични, само че при тези на възраст към 25 години броят на компенсациите стартира да нараства, движейки се релативно отмерено, с цел да се стигне до пик на компенсациите при хората над 51 години и нагоре, което е обяснимо поради множеството болести с напредването на възрастта.
Ползването на болнични от по- възрастни хора обаче е обвързвано и с други аргументи, които отварят по-голямата тематика за това какви в действителност проблеми на обществената система и стопанската система се вземат решение през използването на така наречен подправени болнични.
Винаги е имало хора, които са обичали да си взимат болнични и са имали податливост да злоупотребяват с това, с цел да вземат решение свои персонални проблеми или с цел да избягат от проблеми в работата.
Големият растеж в броя на болничните в последните години обаче би трябвало да се търси в систематичните проблеми, а не да се лови поединично всеки кръшкач от работа, защото тогава напъните на страната ще бъдат обречени на крах.
В анализите на Национален осигурителен институт от последните години могат да се открият сигнали, че през увеличаващия се брой болнични се вземат решение други проблеми на обществената, пенсионната система и стопанската система.
Заместващ заплатата приход
В началото на седмицата здравният министър Николай Петров и шефът на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов признаха, че разполагат с данни за закъсали предприятия, в които половината личен състав е поощрен да излезе в болнични, с цел да получава въпреки всичко някакъв приход. Тепърва щели да се вършат инспекции и да се стяга контролът над тези компании.
Тази процедура обаче напълно не е нова. Проблемът с болничните листове беше във фокуса на публичното внимание и при започване на икономическата рецесия през 2008-2009 година, когато се оказа, че има внезапен " скок на заболеваемостта ".
Тогава инспекции демонстрираха, че работодатели вместо да пускат в насилствен отпуск служащите си заради липса на поръчки, мълчешком им " позволяват " да излизат в продължителни болнични, с цел да се пести от фонд " работна заплата ". Това наложи въвеждането на новия режим на погашение, при който работодателят покрива 70% от заплатата през първите три дни. Мярката явно е дала резултат, защото настъпи спад в използването на болнични, само че единствено за към две години, след което още веднъж потегли нагоре.
Схемата на погашение обаче бе непокътната, с цел да бъде употребена във всевъзможни нейни вариации, тъй че болничният да замества прихода от заплата. В някои предприятия и даже лечебни заведения всеки месец част от личния състав е принуждаван да излезе в болнични, тъй като фонд " работна заплата " не стига за заплати.
В други предприятия, основно в провинцията, болничните се употребяват през лятото, с цел да могат чиновниците да се заловен на сезонна претовареност по морето или в чужбина.
Набавяне на стаж за пенсия
Анализ на Национален осигурителен институт от 2013 година улавя наклонността, продължаваща и до през днешния ден, със почналото увеличение на възрастта и стажа за пенсия се усилват и болничните измежду хората в предпенсионна възраст. Така те съумяват да си прибавят нужните им спомагателни месеци възраст и стаж за пенсия. Периодите, през които хората получават обществени компенсации за краткотрайна нетрудоспособност, майчинство и безработица, както и интервалите на отблъскване на постоянна военна работа и развъждане на дете до две години, се зачитат за осигурителни интервали.
При дамите да вземем за пример се следи увеличение на употребените компенсации във възрастовата граница 57-60 години, след което внезапно спадат надолу. През предходната година при дамите на 59 години компенсациите са били 35 000, до момента в който през 2015 – 32 000, а през 2014 година – 29 000. Увеличение на болничните в предпенсионна възраст се следи и при мъжете. Ако през 2014 година на мъжете на 60 години са изплатени 20 715 компенсации, през 2015 година са 22 958, а през 2016 година 23 555. При мъжете на 61 години компенсациите са нарастнали от 19 069 през 2014 година на 23 555 през 2016 година.
Няма правилник за кое заболяване какъв брой дни болничен се дават
И по този начин, откакто на управляващите е ясно кои са групите хора и предприятията с централизация на болнични листове, както и кои са лекарите, които ги издават, идва ред на стягането на контрола. На дневен ред още веднъж излязоха позабравени остарели хрумвания като това да се лишават правата на лекари, издаващи болнични въз основата на подправени диагнози. Но както означи и министър председателят Борисов, очевидно осведомен от министрите си, измамата се потвърждава доста мъчно, тъй като човек през днешния ден може да е да вземем за пример с високо кръвно, а на следващия ден не.
Според доктор Боряна Холевич от Сдружението на лекарите от ТЕЛК казусът с болничните се дължи на неналичието на явен правилник защо заболяване какъв брой болнични може да се употребяват, в случай че няма затруднения, несъмнено.
В Наредбата е казано, че човек има право на 365 дни болнични в границите на три години, от които 6 месеца от лекарска консултативна комисия (ЛКК) и 6 месеца от ТЕЛК, като се явяват на всеки два месеца. Сравнително малко хора стигат до ТЕЛК за болнични и тава са хора след тежки контузии, интервенции, онкологично заболели, хора с инсулти и други
" Хората са разнообразни, едни работят и съществено заболели, други за пръстче или дископатия вземат по 4-5 месеца болнични ", споделя тя. " Друга истина е, че все по-млади хора получават инфаркти, инсулти, ракови болести, за които в действителност се постанова да употребяват дълго болнични. Зависи и какво работи човек. Аз след строшаване на тазобедрената става и интервенция на десетия ден потеглих с патерици на работа, само че в случай че човек е строителен служащ, това няма по какъв начин да се случи ", коментира Холевич.
Как да се усъвършенства контролът?
По света има богата процедура за контролни механизми, само че всички те надали биха дали резултат, в случай че не бъде изкоренен главният недостатък на българските регулаторни и контролни органи – да си правят работата умело и независимо – т.е., да се реши казусът с корупцията и злоупотребите . Най-красноречив образец за активността на сходни органи стана фамозният бележник на някогашния началник на комисията за спор на ползи Филип Залтанов с указания кой да бъде " ударен " и кой да бъде " оправен ".
Някои от вероятните ограничения са фактически да се вкара явен правилник за броя дни болнични, които се поставят за обособени болести , а отклоненията от нормите да бъдат сигнал за инспекции.
Някои медици пък стартират концепцията всеки доктор да има предел от дни болнични, който може да дава съгласно размера на пациентската си листа и още веднъж да предстои на инспекции и наказания, в случай че бъде заловен в нарушавания.
Самите предели и непрекъснати инспекции биха били преграда най-малко за част от недобросъвестните лекари да са по-внимателни при издаването на болнични с подправени диагнози.
Отнемането на права е последна мярка със противоречив триумф поради сложното доказване, само че също би била ограничител за бъдещи злоупотреби. Трябва да се знае обаче, че и в този момент здравният министър по закон има право да лишава лекарски права при тежки и повтарящи се нарушавания, само че наказването се постанова извънредно рядко – един път на няколко години.
На засилен надзор следва да подлежат и служащите от предприятия, в които е засечено всеобщо прилагане на болнични, като в този случай инспекциите обгръщат няколко или един доктор от един град. И в случай че не може да се потвърди виновност за заварените случаи, то със систематични следващи инспекции въпросните медици могат да бъдат отказани да ги издават под опасността от тежки наказания, каквито управляващите заявяват, че ще вкарат.
Проверки по телефона и домовете на хипотетичните заболели, каквато процедура се е прилагала преди години, също би могла да пресее същинските от подправените заболели.
За да има триумф обаче, контролът би трябвало да е непрекъснат, а не кампаниен , само че най-много да се подсигурява, че е самостоятелен .
С електронните болнични листове Национален осигурителен институт би трябвало все по-добре и бързо да управлява и систематизира особените и подозрителни случаи и взаимно със здравните управляващи и органите на реда да им противодейства.
Липсата на електронно опазване на здравето към този момент затруднява ефикасният надзор, защото при съществуването на електронни предписания и електронна здравна карта в бъдеще може да се засича дали на даден болен са изписани медикаменти за болестта от болничния и надлежно дали той ги е купил и в случай че не е това да е сигнал за корист.
Орязването на компенсацията за болничен, както в началото се оферираше, очевидно дава временен резултат, защото възпира чиновниците да излизат в болничен, само че по този начин са пострадали всички правилни обезпечени и най-вече уязвимите групи като майки и хора с тежки болести.
И в последна сметка не е ясно за какво откакто проблемите са разпознати от години за какво до момента не са подхванати никои от въпросните ограничения, а се пристъпва непосредствено към най-лесното, само че ощетяващо правилните обезпечени решение.
Предложението, което към този момент се отсрочва, бе работодателите да заплащат 50% от осигурителния приход за първите три дни от болничния вместо досегашните 70%, а по-късно Национален осигурителен институт да покрива 80% от осигурителния приход. Настоящият модел на възнаграждение на болничните влезе в действие от 2010 година, като преди този момент работодателите плащаха единствено за първия ден от болничния.
Действително в първите две-три години от въвеждането й мярката даде резултат, само че по-късно броят на болничните стартира да се повишава, връщайки се към спешните равнища от 2008 и 2009 година.
Справка в анализите на Национален осигурителен институт демонстрира, че в интервала 2004-2009 броят на изплатените работни дни болнични варира сред 14 млн. и 16.7 млн. дни. След въвеждането на правилото работодателите да заплащат първите три дни в понижен %, дните болнични годишно понижават на 12.5 млн. през 2010 година, 10.3 млн. през 2011 година и 11 млн. през 2012 година, след което потеглят още веднъж нагоре. През 2015 година към този момент още веднъж се изплащат по над 14 млн. дни болнични, а през предходната 2016-та са платени 16.6 млн. дни. Тенденцията се резервира и през тази година: през първите шест месеца са изплатени 8.5 млн. дни, а през същия интервал на предходната година - 8.1 млн. дни.
Динамиката през последните 13-14 години демонстрира, че все още не може да се приказва за невъобразим пик на болничните, само че пък има наклонност продължителността им да пораства. Увеличават се и разноските за компенсации по безусловно справедливи аргументи – растежът на приходите, в това число неколкократното нарастване на минималната работна заплата в последните години. Статистиката на Национален осигурителен институт за първите шест месеца демонстрира, че броят изплатени компенсации към края на юни е с 4% по-малко по отношение на 2016 година, само че продължителността им е по-голяма и междинното обезщетение от 167.74 лв. е с 19.1% по-високо в съпоставяне със същия интервал на 2016 година За съпоставяне междинното обезщетение преди 10 години е било на половина - едвам 80 лв..
Като цяло наклонността от 2010 година насам е направените разноски за компенсации да нарастват с доста по-високи темпове от броя на изплатените компенсации.
Майките не са тези, които употребяват най-вече болнични
През предходната година 1.9 млн. души са излезли в болнични. Противно на схващането, че майките са главен ползвател на болнични поради децата си, за гледане на болен член от фамилията болничен са употребили едвам 161 358 души, множеството от тях – 146 431 дами и останалите – мъже. Те са употребили общо 519 937 дни болнични, което е единствено дребна част от употребените 16.6 млн. дни. Това перо гълта и доста дребна част от бюджета за болнични - 13.5 млн., при общ разход, достигащ 500 млн. лв.. Незначителен е и броят на болничните за карантина, трудоострояване.
Най-много хора – 1.7 млн. души са употребили болничен поради заболяване и точно за това е най-големият разход през предходната година от над 430 млн. лв. и 16 млн. употребени болнични дни.
Възрастта също е определяща за използването на болнични. Младите хора сред 18 и 24 години употребяват по-малко болнични, само че при тези на възраст към 25 години броят на компенсациите стартира да нараства, движейки се релативно отмерено, с цел да се стигне до пик на компенсациите при хората над 51 години и нагоре, което е обяснимо поради множеството болести с напредването на възрастта.
Ползването на болнични от по- възрастни хора обаче е обвързвано и с други аргументи, които отварят по-голямата тематика за това какви в действителност проблеми на обществената система и стопанската система се вземат решение през използването на така наречен подправени болнични.
Винаги е имало хора, които са обичали да си взимат болнични и са имали податливост да злоупотребяват с това, с цел да вземат решение свои персонални проблеми или с цел да избягат от проблеми в работата.
Големият растеж в броя на болничните в последните години обаче би трябвало да се търси в систематичните проблеми, а не да се лови поединично всеки кръшкач от работа, защото тогава напъните на страната ще бъдат обречени на крах.
В анализите на Национален осигурителен институт от последните години могат да се открият сигнали, че през увеличаващия се брой болнични се вземат решение други проблеми на обществената, пенсионната система и стопанската система.
Заместващ заплатата приход
В началото на седмицата здравният министър Николай Петров и шефът на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов признаха, че разполагат с данни за закъсали предприятия, в които половината личен състав е поощрен да излезе в болнични, с цел да получава въпреки всичко някакъв приход. Тепърва щели да се вършат инспекции и да се стяга контролът над тези компании.
Тази процедура обаче напълно не е нова. Проблемът с болничните листове беше във фокуса на публичното внимание и при започване на икономическата рецесия през 2008-2009 година, когато се оказа, че има внезапен " скок на заболеваемостта ".
Тогава инспекции демонстрираха, че работодатели вместо да пускат в насилствен отпуск служащите си заради липса на поръчки, мълчешком им " позволяват " да излизат в продължителни болнични, с цел да се пести от фонд " работна заплата ". Това наложи въвеждането на новия режим на погашение, при който работодателят покрива 70% от заплатата през първите три дни. Мярката явно е дала резултат, защото настъпи спад в използването на болнични, само че единствено за към две години, след което още веднъж потегли нагоре.
Схемата на погашение обаче бе непокътната, с цел да бъде употребена във всевъзможни нейни вариации, тъй че болничният да замества прихода от заплата. В някои предприятия и даже лечебни заведения всеки месец част от личния състав е принуждаван да излезе в болнични, тъй като фонд " работна заплата " не стига за заплати.
В други предприятия, основно в провинцията, болничните се употребяват през лятото, с цел да могат чиновниците да се заловен на сезонна претовареност по морето или в чужбина.
Набавяне на стаж за пенсия
Анализ на Национален осигурителен институт от 2013 година улавя наклонността, продължаваща и до през днешния ден, със почналото увеличение на възрастта и стажа за пенсия се усилват и болничните измежду хората в предпенсионна възраст. Така те съумяват да си прибавят нужните им спомагателни месеци възраст и стаж за пенсия. Периодите, през които хората получават обществени компенсации за краткотрайна нетрудоспособност, майчинство и безработица, както и интервалите на отблъскване на постоянна военна работа и развъждане на дете до две години, се зачитат за осигурителни интервали.
При дамите да вземем за пример се следи увеличение на употребените компенсации във възрастовата граница 57-60 години, след което внезапно спадат надолу. През предходната година при дамите на 59 години компенсациите са били 35 000, до момента в който през 2015 – 32 000, а през 2014 година – 29 000. Увеличение на болничните в предпенсионна възраст се следи и при мъжете. Ако през 2014 година на мъжете на 60 години са изплатени 20 715 компенсации, през 2015 година са 22 958, а през 2016 година 23 555. При мъжете на 61 години компенсациите са нарастнали от 19 069 през 2014 година на 23 555 през 2016 година.
Няма правилник за кое заболяване какъв брой дни болничен се дават
И по този начин, откакто на управляващите е ясно кои са групите хора и предприятията с централизация на болнични листове, както и кои са лекарите, които ги издават, идва ред на стягането на контрола. На дневен ред още веднъж излязоха позабравени остарели хрумвания като това да се лишават правата на лекари, издаващи болнични въз основата на подправени диагнози. Но както означи и министър председателят Борисов, очевидно осведомен от министрите си, измамата се потвърждава доста мъчно, тъй като човек през днешния ден може да е да вземем за пример с високо кръвно, а на следващия ден не.
Според доктор Боряна Холевич от Сдружението на лекарите от ТЕЛК казусът с болничните се дължи на неналичието на явен правилник защо заболяване какъв брой болнични може да се употребяват, в случай че няма затруднения, несъмнено.
В Наредбата е казано, че човек има право на 365 дни болнични в границите на три години, от които 6 месеца от лекарска консултативна комисия (ЛКК) и 6 месеца от ТЕЛК, като се явяват на всеки два месеца. Сравнително малко хора стигат до ТЕЛК за болнични и тава са хора след тежки контузии, интервенции, онкологично заболели, хора с инсулти и други
" Хората са разнообразни, едни работят и съществено заболели, други за пръстче или дископатия вземат по 4-5 месеца болнични ", споделя тя. " Друга истина е, че все по-млади хора получават инфаркти, инсулти, ракови болести, за които в действителност се постанова да употребяват дълго болнични. Зависи и какво работи човек. Аз след строшаване на тазобедрената става и интервенция на десетия ден потеглих с патерици на работа, само че в случай че човек е строителен служащ, това няма по какъв начин да се случи ", коментира Холевич.
Как да се усъвършенства контролът?
По света има богата процедура за контролни механизми, само че всички те надали биха дали резултат, в случай че не бъде изкоренен главният недостатък на българските регулаторни и контролни органи – да си правят работата умело и независимо – т.е., да се реши казусът с корупцията и злоупотребите . Най-красноречив образец за активността на сходни органи стана фамозният бележник на някогашния началник на комисията за спор на ползи Филип Залтанов с указания кой да бъде " ударен " и кой да бъде " оправен ".
Някои от вероятните ограничения са фактически да се вкара явен правилник за броя дни болнични, които се поставят за обособени болести , а отклоненията от нормите да бъдат сигнал за инспекции.
Някои медици пък стартират концепцията всеки доктор да има предел от дни болнични, който може да дава съгласно размера на пациентската си листа и още веднъж да предстои на инспекции и наказания, в случай че бъде заловен в нарушавания.
Самите предели и непрекъснати инспекции биха били преграда най-малко за част от недобросъвестните лекари да са по-внимателни при издаването на болнични с подправени диагнози.
Отнемането на права е последна мярка със противоречив триумф поради сложното доказване, само че също би била ограничител за бъдещи злоупотреби. Трябва да се знае обаче, че и в този момент здравният министър по закон има право да лишава лекарски права при тежки и повтарящи се нарушавания, само че наказването се постанова извънредно рядко – един път на няколко години.
На засилен надзор следва да подлежат и служащите от предприятия, в които е засечено всеобщо прилагане на болнични, като в този случай инспекциите обгръщат няколко или един доктор от един град. И в случай че не може да се потвърди виновност за заварените случаи, то със систематични следващи инспекции въпросните медици могат да бъдат отказани да ги издават под опасността от тежки наказания, каквито управляващите заявяват, че ще вкарат.
Проверки по телефона и домовете на хипотетичните заболели, каквато процедура се е прилагала преди години, също би могла да пресее същинските от подправените заболели.
За да има триумф обаче, контролът би трябвало да е непрекъснат, а не кампаниен , само че най-много да се подсигурява, че е самостоятелен .
С електронните болнични листове Национален осигурителен институт би трябвало все по-добре и бързо да управлява и систематизира особените и подозрителни случаи и взаимно със здравните управляващи и органите на реда да им противодейства.
Липсата на електронно опазване на здравето към този момент затруднява ефикасният надзор, защото при съществуването на електронни предписания и електронна здравна карта в бъдеще може да се засича дали на даден болен са изписани медикаменти за болестта от болничния и надлежно дали той ги е купил и в случай че не е това да е сигнал за корист.
Орязването на компенсацията за болничен, както в началото се оферираше, очевидно дава временен резултат, защото възпира чиновниците да излизат в болничен, само че по този начин са пострадали всички правилни обезпечени и най-вече уязвимите групи като майки и хора с тежки болести.
И в последна сметка не е ясно за какво откакто проблемите са разпознати от години за какво до момента не са подхванати никои от въпросните ограничения, а се пристъпва непосредствено към най-лесното, само че ощетяващо правилните обезпечени решение.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ