Спортни хроники: Съперниците се плашеха, а феновете го боготворяха – гримираният футболист, който стана легенда в Аржентина
Дарио Дубоа не приказва празни приказки.
Много е евентуално в никакъв случай да не сте чували за него.
Никога не съумя да стане цялостен експерт, нито пък да стигне до националния тим. Играеше в отбори от втора аржентинска дивизия и от същото равнище в Парагвай, с които подписваше полупрофесионални контракти.
Дарио Дубоа е знак на неотстъпчивост, каквато се чака от всеки футболист в Аржентина.
През 2014-та, седмица преди международното в Бразилия, легендата на хеви метъла Макс Кавалера от Sepultura и Soulfly приказва по футболни тематики и сподели: „ Има един състезател, който разказва всичко, което аз бих желал да мога да кажа, в случай че има метод да обединя музиката с футбола – Дарио Дубоа. “ Впрочем точно Кавалера е един от идолите на аржентинеца.
Аржентина, както и по-голямата част от Южна Америка, е луда по AC/DC, Iron Maiden, Кавалера, Джеймс Хетфийлд и всички останали богове на хеви метъла.
Най-великите концерти на тези икони на твърдата музика са тъкмо там. Вижте едно DVD от лайв на DC на стадиона на Ривър Плейт и всичко ще ви стане ясно.
Решава, че качествата му не са задоволително съществени, с цел да уплаши противниците с тях на терена. И стартира да рисува лицето си като членовете на една от обичаните си групи – KISS.
„ Пеех в клубове из Буенос Айрес, само че не можех да го върша като Пол Стенли от KISS. Играех футбол, само че не бях Марадона. Затова направих това с боядисаното като Пол лице. Исках противникът да има едно мислено, когато ме приближи “, споделя Дарио през 2006-а, малко откакто се отхвърля от футбола.
Не е кавгаджия – има приблизително по 4 жълти картона на сезон, което е нищо за позицията му на опорен полузащитник. Тича непрекъснато, раздава се до сълзи и кръв, а почитателите го правят оценка. Кръщават го El Baldosa – нещо като Плочката, като мозайка, като бетон. Солиден е. Но ултрасите влагат в тази дума още нещо: El Baldosa е бетонът, от който е построена трибуната. Дубоа с боядисаното лице е част от тях.
Една история в ранните му години е изключително значима за репутацията му. Преди мач от втора дивизия го стопира шефът на домакините. И му шепне в ухото, че ще получи дребна сума, в случай че не се напряга и тимът му загуби. По-късно го назовава и „ замърсен плъх “ в локален вестник и става огромен скандал.
Веднъж, до момента в който играе в Депортиво Лугано, е гневен на спонсора на тима, който е излъгал играчите и не им е платил награда за победа. И преди идващия мач намазва с тиня екипа си и скрива логото на компанията! Феновете са в еуфория!
„ Не обичам да играя футбол – признава в следващото изявление за рок списание в Буенос Айрес. – Правя го за пари, тъй като съм безпаричен. Не мисля за бъдещето си, просто би трябвало да оставам жив стопански. Ако в бъдеще се наложи да работя в обществен дом за гейове, с цел да се прехранвам, и това ще върша! “.
Една от някогашните му приятелки е известна рок певица в Аржентина и отхвърля с подигравка такива тези.
аботи из нощни клубове като барман, настрана не стопира с музиката и изнася концерти из ъндърграунд подиуми, където всички го познават. Той си е El Baldosa – лудият хеви метъл, футболен гладиатор и заплашителен чешит.
Последната му работа е като барман в дискотека в Исидро Касанова, предградие на Буенос Айрес, известна като скривалище на върли поклонници на хеви метъла.
През март 2008-а Дарио се прибира към дома с велосипеда си, преди да тръгне за следващата нощна промяна. Пресрещат го двама младежи, които желаят портфейла му. Познават го и мислят, че носи сериозна сума в него. Той естествено потегля да позволява разногласието с юмруци, както си знае.
В идващите 13 дни Дарио Дубоа се бори за живота си, а ултраси на тимове от цялата страна подвигат транспаранти в негова поддръжка на стадионите си. Но даже El Baldosa не се оказва задоволително твърд, с цел да оцелее от двата изстрела.
Неговата история е странна, той не е знаменит и няма трофеи. Няма върхове, няма популярност. Но е паметен воин. Дарио Дубоа бе типичният аржентински футболист и юноша, който живее в бързата лента, има анархията и тежката музика в кръвта си и не дава и пукната пара за мнението на обществото.
„ Не ми пука какво мислят всички. Боядисвам лицето си, тъй като на терена ходя на война. Искам противникът ми да е изплашен до гибел, тъй като аз желая гибелта му. Аз съм там да умъртвявам за фланелката “. Думите му, когато го питат за типа му на терена.
Няма подозрение – изцяло вманиачен. Такъв го харесваха ентусиастите.
И като подобен ще го запомнят.
