Българите вече са склонни да харчат по 90 стотинки от всеки изкаран лев
Данните за приходите и разноските на семействата през четвъртото тримесечие на 2018 година провокираха смесени реакции. Както постоянно се случва при възникването на сходна опция, множеството медии сложиха акцента върху " неприятното " - по-бързия растеж на разноските (10,5% на годишна база) по отношение на приходите, макар че растежът на приходите (7,5%) е сензитивно по-висок от всевъзможни промени в ценовото ниво. Разглеждани във вакуум, тези данни може и да се сторят притеснителни за някои, само че от икономическа позиция в тях няма нищо изненадващо, най-малко на този стадий, написа money.bg.
реклама
През втората половина на 2018 година статистиката записва най-силните тримесечия по линия на междинната податливост към ползване на семействата от преди рецесията насам (съответно 0.90 и 0.87, което значи, че от всеки 1 лев приход семействата са потребили надлежно 90 и 87 ст. през третото и четвъртото тримесечие на 2018 г.). Пределната податливост към ползване е над 1 за шесто следващо тримесечие, което пък значи, че разноските на семействата нарастват по-бързо от приходите им. Тази динамичност обаче не може да бъде обяснена единствено с измененията в ценовото ниво, въпреки че явно по-високата инфлация през втората половина 2018 година е изиграла своята роля. Все отново този развой стартира много преди скока на инфлацията от лятото на предходната година и демонстрира по-дългосрочно нарастване на потреблението поради положителните приходи и мощния пазар на труда. Поведението на семействата се поддържа и от по-високите стойности на индикатора на доверие на потребителите за 2018 година по отношение на 2017 година
Данните за разноските на семействата са мощно позитивни - разноските за храна доближават дъно от 30,2% и като нищо през 2019 година за пръв път ще паднат под 30%. Тази динамичност приказва за усъвършенстване на виталния стандарт на семействата, защото демонстрира спад на относителния дял на средствата, които те би трябвало да заделят за артикули от първа нужда. Въпреки че с тези данни би трябвало да се борави деликатно заради волатилността им, максимален условен растеж на годишна база се вижда в разноските за " свободно време, културен отдих и обучение " - различен симптом за усъвършенствано богатство. Ако можем да изведем някаква негативна наклонност, то това е трайната към този момент наклонност на увеличение на разноските на семействата за налози и осигуровки, която също остава в действие. Абсолютно всяко едно от тримесечията на 2018 година записва освен нарастване по отношение на 2017 година, само че и слага нов връх в това отношение, като последните данни демонстрират условен дял на разноските за налози от 12,7%.
Подобрения се виждат и във връзка с структурата на приходите. Доходите от работна заплата образуват 55% от общите приходи на семействата - събитие, подбудено както от продължаващото и през 2018 година повишаване на заплатите, по този начин и от стабилно високата претовареност и намаляваща безработица. В резултат на положителното положение на трудовия пазар и стопанската система като цяло обществените компенсации и помощи към този момент образуват под 2,5% от прихода на семействата, макар увеличението на някои обществени заплащания.
Различни семейства - друга конструкция и трендове
Всичко казано дотук обаче разказва единствено и само средностатистическото българско домакинство. Разрезът на следената цялост по децилни групи дава опция за доста по-задълбочени наблюдения, за жалост към този миг лимитирани до 2017 година
Източник: Национален статистически институт
Доходите от работна заплата са водещи единствено в последните шест децилни групи, а образуват над 50% от тях единствено в последните четири. Очаквано помощите и компенсациите образуват над 10% от домакинските приходи единствено в първия децил.
Доминацията на приходите от пенсии сред втория и четвъртия децил демонстрира, че точно там са съсредоточени огромна част от пенсионерите, което се удостоверява и от други статистически наблюдения като EU-SILC. Ниският условен дял на приходите от работна заплата при най-нискодоходните 30-40% от популацията е разследване най-вече от демографската конструкция на този вид семейства - тук са както упоменатите към този момент пенсионери, по този начин и огромна част от многодетните фамилии (семейните добавки за деца образуват 6% от приходите на най-бедните 10% от семействата при приблизително равнище от 0,7%).
Не единствено демографският състав на най-бедните семейства, само че и техният социално-икономически статус са измежду аргументите приходите им от работна заплата освен да са доста по-ниски, само че и техният условен дял даже да понижава. Между 2008 и 2017 година относителният дял на приходите от работна заплата за първите четири децилни групи понижава, като в първите два децила той е към този момент под 35%.
Източник: Национален статистически институт
Продължаващото изключване от пазара на труда на част от възрастните в тези семейства (включително посредством непрекъснатото увеличение на минималното заплащане), на процедура къса връзката сред тяхното богатство и общото положение на стопанската система. Това важи с особена мощ за най-бедните 10%, чиито профил в общия случай включва нискообразовани лица, живеещи в небогати региони, трайно безработни, самотни пенсионери или работещи за ниско заплащане членове на многодетни фамилии. Значителното увеличение на минималното възнаграждение през последните години не е оказало забележим резултат върху структурата на приходите на този вид семейства по една елементарна причина - огромна част от тях нямат допир с пазара на труда.
Основното, което прави усещане в структурата на разноските, е, че по-високото място в доходната стълбица резултира във все по-нисък дял на разноските за храна и все по-висок дял на разноските за налози и осигуровки, което не е изненадващо поради разпределението на заетите лица сред обособените доходни групи.
Източник: Национален статистически институт
Различни семейства - общи дълготрайни трендове
Въпреки ясно забележимите и даже задълбочаващи се разлики в някои връзки, българските семейства споделят две общи и дълготрайни трендове - една позитивна (намаляването на относителния дял на разноските за храна) и една негативна (покачването на разноските за налози и осигуровки).
Източник: Национален статистически институт
Източник: Национален статистически институт
Както данните за приходите и разноските на семействата през последното тримесечие на 2018 година, по този начин и дълготрайните трендове са очебийно позитивни що се касае до средностатистическото домакинство. Промяната на структурата на приходите и разноските през последното десетилетие демонстрира, че позитивните промени включват на процедура всички доходни групи, само че са доста по-ясно изразени в горната половина на доходното систематизиране. И до момента в който динамичността на приходите в долните децили е мощно подвластна от размера на пенсиите, тези групи включват и забележителен дял от най-уязвимите групи на пазара на труда, чиято интеграция продължава да не се случва. Ако има нещо, което последните 3-4 години на рекордни покачвания на минималната заплата са посочили, то е че повишението на заетостта в най-нискодоходните групи не е измежду търсените или постижимите резултати.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
реклама
През втората половина на 2018 година статистиката записва най-силните тримесечия по линия на междинната податливост към ползване на семействата от преди рецесията насам (съответно 0.90 и 0.87, което значи, че от всеки 1 лев приход семействата са потребили надлежно 90 и 87 ст. през третото и четвъртото тримесечие на 2018 г.). Пределната податливост към ползване е над 1 за шесто следващо тримесечие, което пък значи, че разноските на семействата нарастват по-бързо от приходите им. Тази динамичност обаче не може да бъде обяснена единствено с измененията в ценовото ниво, въпреки че явно по-високата инфлация през втората половина 2018 година е изиграла своята роля. Все отново този развой стартира много преди скока на инфлацията от лятото на предходната година и демонстрира по-дългосрочно нарастване на потреблението поради положителните приходи и мощния пазар на труда. Поведението на семействата се поддържа и от по-високите стойности на индикатора на доверие на потребителите за 2018 година по отношение на 2017 година
Данните за разноските на семействата са мощно позитивни - разноските за храна доближават дъно от 30,2% и като нищо през 2019 година за пръв път ще паднат под 30%. Тази динамичност приказва за усъвършенстване на виталния стандарт на семействата, защото демонстрира спад на относителния дял на средствата, които те би трябвало да заделят за артикули от първа нужда. Въпреки че с тези данни би трябвало да се борави деликатно заради волатилността им, максимален условен растеж на годишна база се вижда в разноските за " свободно време, културен отдих и обучение " - различен симптом за усъвършенствано богатство. Ако можем да изведем някаква негативна наклонност, то това е трайната към този момент наклонност на увеличение на разноските на семействата за налози и осигуровки, която също остава в действие. Абсолютно всяко едно от тримесечията на 2018 година записва освен нарастване по отношение на 2017 година, само че и слага нов връх в това отношение, като последните данни демонстрират условен дял на разноските за налози от 12,7%.
Подобрения се виждат и във връзка с структурата на приходите. Доходите от работна заплата образуват 55% от общите приходи на семействата - събитие, подбудено както от продължаващото и през 2018 година повишаване на заплатите, по този начин и от стабилно високата претовареност и намаляваща безработица. В резултат на положителното положение на трудовия пазар и стопанската система като цяло обществените компенсации и помощи към този момент образуват под 2,5% от прихода на семействата, макар увеличението на някои обществени заплащания.
Различни семейства - друга конструкция и трендове
Всичко казано дотук обаче разказва единствено и само средностатистическото българско домакинство. Разрезът на следената цялост по децилни групи дава опция за доста по-задълбочени наблюдения, за жалост към този миг лимитирани до 2017 година
Източник: Национален статистически институт
Доходите от работна заплата са водещи единствено в последните шест децилни групи, а образуват над 50% от тях единствено в последните четири. Очаквано помощите и компенсациите образуват над 10% от домакинските приходи единствено в първия децил.
Доминацията на приходите от пенсии сред втория и четвъртия децил демонстрира, че точно там са съсредоточени огромна част от пенсионерите, което се удостоверява и от други статистически наблюдения като EU-SILC. Ниският условен дял на приходите от работна заплата при най-нискодоходните 30-40% от популацията е разследване най-вече от демографската конструкция на този вид семейства - тук са както упоменатите към този момент пенсионери, по този начин и огромна част от многодетните фамилии (семейните добавки за деца образуват 6% от приходите на най-бедните 10% от семействата при приблизително равнище от 0,7%).
Не единствено демографският състав на най-бедните семейства, само че и техният социално-икономически статус са измежду аргументите приходите им от работна заплата освен да са доста по-ниски, само че и техният условен дял даже да понижава. Между 2008 и 2017 година относителният дял на приходите от работна заплата за първите четири децилни групи понижава, като в първите два децила той е към този момент под 35%.
Източник: Национален статистически институт
Продължаващото изключване от пазара на труда на част от възрастните в тези семейства (включително посредством непрекъснатото увеличение на минималното заплащане), на процедура къса връзката сред тяхното богатство и общото положение на стопанската система. Това важи с особена мощ за най-бедните 10%, чиито профил в общия случай включва нискообразовани лица, живеещи в небогати региони, трайно безработни, самотни пенсионери или работещи за ниско заплащане членове на многодетни фамилии. Значителното увеличение на минималното възнаграждение през последните години не е оказало забележим резултат върху структурата на приходите на този вид семейства по една елементарна причина - огромна част от тях нямат допир с пазара на труда.
Основното, което прави усещане в структурата на разноските, е, че по-високото място в доходната стълбица резултира във все по-нисък дял на разноските за храна и все по-висок дял на разноските за налози и осигуровки, което не е изненадващо поради разпределението на заетите лица сред обособените доходни групи.
Източник: Национален статистически институт
Различни семейства - общи дълготрайни трендове
Въпреки ясно забележимите и даже задълбочаващи се разлики в някои връзки, българските семейства споделят две общи и дълготрайни трендове - една позитивна (намаляването на относителния дял на разноските за храна) и една негативна (покачването на разноските за налози и осигуровки).
Източник: Национален статистически институт
Източник: Национален статистически институт
Както данните за приходите и разноските на семействата през последното тримесечие на 2018 година, по този начин и дълготрайните трендове са очебийно позитивни що се касае до средностатистическото домакинство. Промяната на структурата на приходите и разноските през последното десетилетие демонстрира, че позитивните промени включват на процедура всички доходни групи, само че са доста по-ясно изразени в горната половина на доходното систематизиране. И до момента в който динамичността на приходите в долните децили е мощно подвластна от размера на пенсиите, тези групи включват и забележителен дял от най-уязвимите групи на пазара на труда, чиято интеграция продължава да не се случва. Ако има нещо, което последните 3-4 години на рекордни покачвания на минималната заплата са посочили, то е че повишението на заетостта в най-нискодоходните групи не е измежду търсените или постижимите резултати.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ