Как да опазим българската медоносна пчела?
Данни от последните проучвания на територията на Европа демонстрират, че генетичното многообразие на медоносните пчели като инсекти с голямо биологично, екологично, стопанско и икономическо значение е застрашено.
Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на непознати подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са безапелационни, че за опазването на медоносните пчели е значима целенасочената грижата за локалните популации, които са най-адаптирани и устойчиви към населяваната от тях среда.
Към сегашния миг са налични задоволително генетични маркери, посредством които локалната българска пчела може да бъде характеризирана и сполучливо разграничена от другите европейски подвидове. В страната обект на професионално и любителско пчеларство са над 800 000 пчелни фамилии.
Чрез национална стратегия се работи по запазването на генофонда на локалната българска медоносна пчела. За това е създадена система от биологични, етологични и генетични маркери, благодарение на които тя може да бъде сполучливо разграничена.
Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни при прецизно съблюдаване на националното Законодателство може да се опази локалната медоносна пчела при ефикасното взаимоотношение сред откриватели, пчелари и земеделци. В момента е значимо да се направи оценка на загубите и да се открият аргументите за повишаващата се смъртност.
„ Една от позитивните начинания в посока предпазване на пчелите и запазване на околната среда у нас е провеждащият се справедлив BeeOmonitoring (биомониторинг), който се реализира с помощта на пчелни фамилии, отглеждани в предпазената вододайна зона край Девин.Четири пъти в годината се проучват проби от прашеца, който пчелите събират в радиус от 1,5 км към извора. Анализът включва инспекция за съществуване за над 500 разнообразни типа пестициди и тежки метали, характеризиращи качеството на околната среда и осигуряващи биоразнообразието на региона. Анализите потвърждават, че районът на водовземане е ситуиран далечот замърсяване, а българската медоносна пчела в това местоположение е предпазена “, акцентира проф. Иванова.
Сред всички сравнявани европейски подвидове, българската медоносна пчела е с интернационално приети качества и най-висока междинна преживяемост при съществуването на главните вредители - Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска податливост към роене, което резервира фамилиите ѝ многочислени и мощни през дейния интервал на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не основава заплаха за него и близките, показва изявено хигиенично държание, което води до бързото и сполучливо разчистване на фамилията и до ефикасни грижи за здравето на пчелите и е с висока плодовитост на пчелната майка. В съпоставяне с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с към 20% по-висока работливост на пчелен мед.
*Проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова е биолог-изследовател и професор по генетика в катедра „ Биология на развиването ” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”, където работи повече от 35 години. Проф. Е. Иванова е член и деен участник в интернационалните и европейски научни организации и мрежи, свързани с проучване и запазване на медоносните пчели. Член е на публицистични колегии, интернационалните научни препоръки, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от проучванията ѝ, отдадени на генетични характерности на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на индивида и други и са оповестени в над 150 научни публикации, представени над 900 пъти в международни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към септември 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и образователни принадлежности за студенти-биолози и психолози,както и за възпитаници от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които отдадена на дългогодишните ѝ изследвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на интернационалния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook ” (2014).
Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на непознати подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са безапелационни, че за опазването на медоносните пчели е значима целенасочената грижата за локалните популации, които са най-адаптирани и устойчиви към населяваната от тях среда.
Към сегашния миг са налични задоволително генетични маркери, посредством които локалната българска пчела може да бъде характеризирана и сполучливо разграничена от другите европейски подвидове. В страната обект на професионално и любителско пчеларство са над 800 000 пчелни фамилии.
Чрез национална стратегия се работи по запазването на генофонда на локалната българска медоносна пчела. За това е създадена система от биологични, етологични и генетични маркери, благодарение на които тя може да бъде сполучливо разграничена.
Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни при прецизно съблюдаване на националното Законодателство може да се опази локалната медоносна пчела при ефикасното взаимоотношение сред откриватели, пчелари и земеделци. В момента е значимо да се направи оценка на загубите и да се открият аргументите за повишаващата се смъртност.
„ Една от позитивните начинания в посока предпазване на пчелите и запазване на околната среда у нас е провеждащият се справедлив BeeOmonitoring (биомониторинг), който се реализира с помощта на пчелни фамилии, отглеждани в предпазената вододайна зона край Девин.Четири пъти в годината се проучват проби от прашеца, който пчелите събират в радиус от 1,5 км към извора. Анализът включва инспекция за съществуване за над 500 разнообразни типа пестициди и тежки метали, характеризиращи качеството на околната среда и осигуряващи биоразнообразието на региона. Анализите потвърждават, че районът на водовземане е ситуиран далечот замърсяване, а българската медоносна пчела в това местоположение е предпазена “, акцентира проф. Иванова.
Сред всички сравнявани европейски подвидове, българската медоносна пчела е с интернационално приети качества и най-висока междинна преживяемост при съществуването на главните вредители - Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска податливост към роене, което резервира фамилиите ѝ многочислени и мощни през дейния интервал на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не основава заплаха за него и близките, показва изявено хигиенично държание, което води до бързото и сполучливо разчистване на фамилията и до ефикасни грижи за здравето на пчелите и е с висока плодовитост на пчелната майка. В съпоставяне с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с към 20% по-висока работливост на пчелен мед.
*Проф. д.б.н. Евгения Нешова Иванова е биолог-изследовател и професор по генетика в катедра „ Биология на развиването ” на Биологическия факултет при Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”, където работи повече от 35 години. Проф. Е. Иванова е член и деен участник в интернационалните и европейски научни организации и мрежи, свързани с проучване и запазване на медоносните пчели. Член е на публицистични колегии, интернационалните научни препоръки, на Управителния съвет на Националната развъдна асоциация по пчеларство (НРАП) и на Research Network for Sustainable Bee Breeding (RNSBB). Резултатите от проучванията ѝ, отдадени на генетични характерности на българската медоносна пчела, смъртност на медоносните пчели, цито- и генотоксичност на тежки метали и пестициди, генетика на индивида и други и са оповестени в над 150 научни публикации, представени над 900 пъти в международни научни издания (Scopus H-индекс – 14 към септември 2023 г.). Автор и съавтор е на 8 учебника и образователни принадлежности за студенти-биолози и психолози,както и за възпитаници от 11 клас, на 2 научни монографии (едната от които отдадена на дългогодишните ѝ изследвания върху генетиката на българските медоносни пчели), на интернационалния двутомник за медоносните пчели “COLOSS BeeBook ” (2014).
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ