Далматинец
Далматинецът, прочут още като далматин, е красиво куче, станало известно поради анимацията на Дисни 101 далматинци. Бялата му четина, покрита с черни петна, го прави елементарно различим.
История на далматинец
Историята на далматинците стартира преди доста хилядолетия. Това е една от най-древните породи кучета. Външно те доста наподобяват на по този начин нареченото пепелно куче, което е живяло преди повече от 5000 години. Статуетки с петнисти кучета, които наподобяват на актуалните далматинци, са намирани при разкопки на древногръцки и древноегипетски артефакти. За татковина на далматинците се приема Средиземноморието и по-точно част от антична Югославия, известна като Далмация. Според една от версиите тъкмо по тази причина кучетата от тази порода се споделят далматинци.
Според друга версия породата е кръстена на сръбския стихотворец от XVI век Юри Далматин, който развъждал петнистите кучета. През вековете красивите кучета били наричани по друг метод - те били известни като далматински дог, а също по този начин и като турско куче. Наричани са също по този начин кучетата на гадателките и кучетата, които носят мрачевина и светлина. Вероятно това се е дължало на съчетанието от черен и бял цвят на козината им. През XVII век породата станала извънредно известна във Ватикана.
Век по-късно в Англия станало съвременно да имаш куче от тази порода. Далматинците тичали до каретите на аристократи, откъдето се появил британският им прякор каретно куче. През 1961 година излязъл на екраните филмът 101 далматинци, което предиздвикало хиляди хора по света да изискат куче от тази порода за домакински любим. Фактът, че далматинците са доста отзивчиви и в никакъв случай не демонстрират експанзия, бързо ги е трансформирал в една от най-популярните породи домашни кучета. Далматинците обожават деца и на драго сърце играят с тях.
Стандарт на далматинец
Първото изложение на стандарта на породата далматинец е направено през 1878 година. През 1890 година този стандарт е бил публично одобрен. Мъжките далматинци доближават до 64 сантиметра височина и тежат до 35 кг. Женските са по-фини, те тежат до 27 кг и доближават до 60 сантиметра височина. Главата е удължена, муцуната е леко заострена. Далматинците с черни петна имат черен нос, далматинците с кафяви петна са с кафяв нос. Очите са кръгли, междинни по мярка, с интелигентен жив взор. При далматинците с черни петна очите са тъмнокафяви, при кучетата с кафяви петна очите са светлокафяви или кехлибарени.
Ушите са клепнали, със стесняващи се заоблени краища. Ушите на далматинеца би трябвало да са петнисти. Шията е с красива извивка, гръдният панер е добре развъртян. Опашката е дълга, стеснява се към края. Дори когато е в положително въодушевление, далматинецът в никакъв случай не държи опашката си вдигната високо. Основният цвят на козината е чисто бял. Петната са черни или кафяви, по 2-3 сантиметра в диаметър и съставляват неправилни кръгове и овали.
Петната би трябвало да са ситуирани на разстояние едно от друго. Ако петната са прекомерно доста и главният цвят не се вижда добре, такива кучета не се позволяват до присъединяване в изложения и рядко се употребяват за основаване на потомство. Някои далматинци имат петна с прасковен и даже с блестящо жълт цвят. Това също се счита за отклоняване от стандарта на породата. Има далматинци, при които с изключение на черните петна след време се появяват и кафеникави или рижави петна. Такива кучета са огромно изключение и също не се позволяват за отглеждане и не вземат участие в изложения на кучета.
Грижи за далматинец
Преди да вземете далматинец, би трябвало да сте наясно, че кучетата от тази порода имат потребност от физически натоварвания. Те имат потребност да са дълготрайно време на въздух и да имат опция да тичат. Далматинецът е доста интензивно куче и има нужда от ежедневно консумиране на силата. Далматинецът е подобаващ за хора с деен метод на живот. Това куче може да тича с часове, без да се измори въобще и по тази причина е добре да се реши в точния момент дали на далматинеца може да бъде обезпечена такава опция. Далматинецът не е служебна порода, неговата функционалност е да е придружител на хора. Това е една от препоръчваните породи за фамилии с дребни деца. Ако желаете детето ви да може да разхожда умерено кучето на открито, се предлага да вземете женско куче от тази порода, защото те са по-кротки и не толкоз динамични като мъжките.
Обучение на далматинец
Далматинците са доста умни кучета, само че образованието им би трябвало да стартира още от влизането на кученцето в дома, с цел да има резултат. Ако далматинецът усети, че стопанинът му не е задоволително настойчив при условието на осъществяването на командите, той няма да се съгласи да ги извършва. Колкото и да е добър далматинецът, той се пробва да се наложи като водач. Не се позволяват санкции при образованието на тази порода, защото сензитивните далматинци реагират доста остро на сходно отношение и могат даже да откажат да се хранят. Смята се, че кучетата от тази порода не са задоволително интелигентни, само че това въобще не е по този начин - те са доста умни и подлежат на образование, просто то би трябвало да стартира рано.
Хранене на далматинец
Далматинците се хранят със суха храна или консерви с висок % протеини, защото кучетата от тази порода имат потребност от доста сила, с цел да могат да играят и да тичат с часове. Далматинците на драго сърце хапват и натурални артикули. Препоръчва се да храните далматинеца с пилешко, пуешко или телешко месо. Допустимо е да се дава на далматинеца агнешко месо. Киселото мляко и изварата се употребяват за допълнение на менюто. Веднъж седмично на далматинеца може да се дава сварена обезкостена морска риба. Сварен ориз и елда допълват менюто на далматинеца. Кучетата от тази порода на драго сърце хапват зеле, моркови, тиквички, ябълки и други зеленчуци и плодове.
Препоръчва се един път на два-три дни да се прибавя една чаена лъжичка олио към храната на далматинеца, с цел да се обезпечи нужното равнище на мастни киселини в организма. Трябва да сте наясно, че в случай че храните кучето си с натурални артикули, би трябвало да включвате кости (без тръбни) и хрущяли, с цел да се поддържа положителното положение на зъбите на животното. За далматинците се предлага следният микс от натурални артикули: 300 грама нарязано или смляно месо от пиле, агне или пуйка, което е било запържено на изсъхнал тиган и отцедено от мазнината, 1 чаша сварен ориз или елда, половин чаша сурови настъргани моркови, 1 чаена лъжичка олио или зехтин. Към менюто на далматинеца може да се прибавят твърдо сварени яйца.
Заболявания на далматинец
Далматинците са склонни към формиране на камъни в бъбреците, защото организмът им създава прекомерно огромно количество пикочна киселина. За да се избегне това, се дават специфична храна. Някои кучета от тази порода се раждат с вродена глухота. Далматинците са склонни към разнообразни типове алергии. Далматинците също по този начин страдат от тазобедрена дисплазия, превръщане на клепачите, болести на кожата, глаукома и катаракта.
Любопитни обстоятелства за далматинец
Малко хора са наясно, че далматинците се раждат чисто бели. Петната се появяват на по-късен стадий. Някои далматинци се раждат с черни уши - те не се позволяват до присъединяване в надпревари и изложения. Същото важи и за далматинци с блестящо сини очи. Интересен факт е, че далматинците се научават да вършат доста особено единствено за тази порода изражение на муцуната си, което припомня усмивка, при която те са посочили всичките си зъби.
Недостатъци на далматинец
Ако далматинецът не се натоварва физически, колкото му е належащо, той може да откаже да извършва команди, да стане непокорен и да унищожава предмети от жилището. Далматинецът не е подобаващ за защита, защото е прекомерно лековерен и отзивчив. Далматинецът не демонстрира експанзия към деца, само че по отношение на прекомерно дребните хлапета може да се прояви като прекомерно скучен, защото ще желае те да се включват в игрите му.
Далматинците с вродена глухота постоянно стават жертви на произшествия, защото не могат да се ориентират добре. Такива кучета постоянно порастват като доста плашливи. Мъжките далматинци са склонни да демонстрират експанзия един към различен, по тази причина не се предлага да се гледат по няколко мъжкари, в случай че не са израснали дружно от дребни. Но и тогава съществува риск от демонстрация на експанзия.
Ако възнамерявате да си вземете кученце от тази порода, разгледайте тези разгласи за далматинци.
