Дали с времето, дали с годините, които трупаме, но списъкът

Дали с времето, дали с годините, които трупаме, само че описът с неща, които ме впечатляват, доста се е трансформирал. Забелязвам, че към момента много хора се интересуват от цената на движимостите, колите, от марката на сакото, само че мен тези неща въобще към този момент не ме касаят. На света има по-важни неща от това да се състезаваме, да си завиждаме или да съпоставяме.

Не ме интересуват:

Марката на едно нещо или друго. Да, качествените марки приказват и за жанр, и за качество, само че дали имам обувки от българска компания за 100 лева, тъй като са направени качествено от естествена кожа, или съм намерила най-хубавата ликвидация за сезона и съм намерила понижени от 200 на 100 лева обувки на избрана марка - безусловно ми е все тая, даже избирам първия вид. Важното е нещото да е качествено, да е функционално и да прави работа по предопределение.

Цената на колата, телефона, инчовете на тв приемника. Отново външни белези, които от ден на ден се обезсмислят. Важното е колата да се движи и да е комфортна и икономична, значимото е телефонът да ти служи - някои единствено приказват, други работят на телефон, има разлика. Важното е да гледаш умерено обичаните си филми и сериали. Сами по себе си цена, параметри нито провокират злоба, нито ще трансформират моята настройка и потребности към тези движимости.

Къде ядат, вървят на отмора или на бар другите. Честно казано, аз за себе си и за моето семейство едвам сколасвам да се организираме, да стигнем, че хайде най-малко една фотография да създадем за спомен - постоянно размазана и с неприятна светлина, какво остава да проследявам другите, че са отишли на най-якото място, на най-екзотичната отмора, че ядат най-модния сладолед или отпиват от най-шеметния коктейл. Да, обществените мрежи направиха това всичко да е налично очевидно, само че си почивам добре и на село, пия си домакински сок с лед на терасата и в кварталното барче ми е задоволително хубаво, когато съм с хора, които обичам. И не е нужно да върша огромна работа от това за няколко пробити лайка.

Формите и телата на другите дами. Това пък на първо време престана да ме вълнува. Радвам се, когато другарка ми каже, че е отслабнала, направила процедура срещу целулит или е почнала фитнес, веселя се поради нея. Дали някой си е направил филъри или бюст, дали е отпуснала бедра - въобще не ме интересува. Човек е съдник само на личното си тяло, и то от позицията, че с годините то се трансформира, методът ни на живот го трансформира, т.е. не би трябвало да е толкоз непоколебим съдник. Важното е то да е крепко и е значимо да се харесваме в него. Толкова.

Заплатата на другите. Парите са значими. Не тъй като толкоз купуват всякакви неща, а тъй като ти дават независимост да живееш живот, който си заслужил, трудейки се да ги изкараш. Виждала съм доста хора, които изкарват безумни заплати и взимат големи бонуси, само че нямат време да ги харчат. Или с кого да ги харчат. Човек може да живее с малко и отново да е благополучен, в случай че води живот, който му е по размер. В който не се състезава с хора, които няма по какъв начин да стигне. Така че, това, че някой има пари, не ми приказва нищо за това какъв брой е благополучен, задоволен и извършил капацитета си.

Все повече ме интересува у някого дали е отзивчив, има маниери, дали е податлив да се отзове. Дали може да води образован диалог, даже за маловажни неща. Повече от заплатата му е забавно дали има възприятие за комизъм и дали работи това, което го въодушевява и удовлетворява. От това къде почива някоя двойка ми е по-важно да се държат добре с децата си. От филърите или целулита на някоя жена е по-важно дали чисти след кучето си.

У другите към този момент ме впечатлява да ме одобряват каквато съм, да не срещам оценки и предубеждения. Да ме одобряват намерено и да не ме държат длъжна за своите проблеми. Това е, което ме стимулира да се трансформирам, да пониквам, да диря по-добра работа, живот, по-близък до същността ми. Да бъда по-добър човек, другар, родител, щерка. Да бъда до околните и значими хора в живота си.