Луксът да притежаваш чест!
Дали осъзнаваме или не, само че бъдещето е част от днешното ни съществуване, даже когато към този момент ни няма. Защото нищо не поражда без създателя си, а създателите сме ние. Без нас ги няма нашите потомци, които ще основават бъдещето бъдеще. Затова посланието до бъдещето не може да е друго, с изключение на разбор на настоящия ни живот. А това е сложна, неприятна и отблъскваща работа.
Когато, преди съвсем 20 години, се срещнах с интелектуалния шедьовър на Майкъл Кремо – „ Човешката деволюция “, възприех самото разбиране като истинска игра на мисълта и не можех да позволи, че в личното си време ще бъда очевидец на реализацията му. Тогава цивилизованият свят, към който България абсолютно принадлежеше, навлизаше в епохата на лазерите и роботите.
Революцията на квантовата доктрина беше осъществена, последвана от софтуерната гражданска война. Към завършека си вървеше геномната гражданска война, а бурното развиване на осведомителните и компютърните технологии предвещаваха славно бъдеще на човечеството, в това число и нашето. Само в кампуса на Българска академия на науките, „ 7-ми километър “ работеха над 20 докторанти на Нобеловите лауреати Басов, Прохоров, Алфьоров.
Технологичният напредък се придружаваше със обществен подем. Заличихме член Първи от Конституцията и всички станахме свободни. Сринаха се визови стени и се откриха нови хоризонти. За учените отпадна нуждата да подписват агентурни досиета, с цел да специализират оттатък океана. Когато, през 2000 година, завоювах състезанието на Българска академия на науките „ България XXI век.
Перспективни пазарни ниши и тяхното научно обслужване “ с концепцията „ Лазер и здраве “, написах в раздела „ опасности “ – „ съществуват краткотрайни финансови усложнения в системите на науката и опазването на здравето, само че се чака в околните 3-4 години те да бъдат преодолени “.
Четено сега: Писма до бъдещето: Дишай
Sancta Simplicitas! Възклицанието на Ян Хус насочвам към себе си и към бедните туземци, които хвърлят съчки в огъня на личното си бъдеще. И най-мрачните ми мечти не предусещаха, че единствено след двадесетина години за България ще се приказва в терминологията „ деиндустриализация “, „ деинтелектуализация “, „ всеобща функционална неначетеност “. Че „ Евростат “ ще ни закотви твърдо на последно място във всички обществени и интелектуални ранглисти. Че „ Световната банка “ ще планува числеността на българите след четвърт век, сравнима с тази отпреди век и половина.
Какво се случи, та провокира тази национална деволюция? Причините са доста, само че има една съществена. Загубихме достойнството си! Бавно и бавно в епохата на „ действителния социализъм “ и избухливо във времето на „ многопартийния пазар “ и „ пазарната народна власт “. Загубихме ценностната си система, в която достойнството е преди всичко. Загубихме персоналната, груповата и националната си чест. Затова „ свободните избори “ създават противоположна селекция на „ първенците на народа “.
Затова определението „ Политиката е мръсна работа “ се трансформира от жлъч в действителност. Председателят на Народното събрание иронизира съперниците си с „ матросовско “ държание, тъй като не схваща по каква причина човек може да постави гърди на амбразура. Министър-председателят не изпитва почитание към личната си дума, даже одобрена с автограф. Учени се държат като лакеи, а генерали като „ леки дами “.
Посредствени данъчни чиновници се кичат с университетски „ лекар хонорис идея “ и професори, крадци изписват ликовете си като Христос на Тайната вечеря. А от катедрата на Народното събрание красноречиво ни убеждават, че върховен родолюбив дълг е вложението на мизерния ни пенсионен фонд във военната промишленост на най-богатата страна.
От времето на Римската империя е известно, че моралният крах води до стопанска, духовна, популационна злополука.
Четено сега: Писмо до Вас: Бъдещите спасители на България
Какво обръщение мога да насочва към бъдещето? Хора, четете! Всичко е написано даже в таблетите и смарт телефоните. Опитайте се да разберете за какво хиляди български студенти са напуснали европейските университети, с цел да се включат в доброволческите отряди на Балканските войни. Защо професорът Ян Хус е отказал опрощение от Светата инквизиция и е избрал огнената гибел. Защо поручик Списаревски е насочил таранния си удар върху бомбардировача, избавител „ Либърейтър “ над село Пасарел.
Защото са имали чест!
В наше време луксът да притежаваш чест не носи директна заплаха за живота!
Написано от Проф. Лъчезар Аврамов
Проф. Лъчезар Аврамов е шеф на Института по електроника на Българска академия на науките. Създател на лаборатория "Биофотоника " в Института по електроника (ИЕ) на Българска академия на науките и "Национален център по биомедицинска фотоника ". Той е единственият български академик, номиниран за Наградата на Европейски Съюз за върхови научни достижения "Декарт " за проучвания в региона на фотофизиката на рака.
Когато, преди съвсем 20 години, се срещнах с интелектуалния шедьовър на Майкъл Кремо – „ Човешката деволюция “, възприех самото разбиране като истинска игра на мисълта и не можех да позволи, че в личното си време ще бъда очевидец на реализацията му. Тогава цивилизованият свят, към който България абсолютно принадлежеше, навлизаше в епохата на лазерите и роботите.
Революцията на квантовата доктрина беше осъществена, последвана от софтуерната гражданска война. Към завършека си вървеше геномната гражданска война, а бурното развиване на осведомителните и компютърните технологии предвещаваха славно бъдеще на човечеството, в това число и нашето. Само в кампуса на Българска академия на науките, „ 7-ми километър “ работеха над 20 докторанти на Нобеловите лауреати Басов, Прохоров, Алфьоров.
Технологичният напредък се придружаваше със обществен подем. Заличихме член Първи от Конституцията и всички станахме свободни. Сринаха се визови стени и се откриха нови хоризонти. За учените отпадна нуждата да подписват агентурни досиета, с цел да специализират оттатък океана. Когато, през 2000 година, завоювах състезанието на Българска академия на науките „ България XXI век.
Перспективни пазарни ниши и тяхното научно обслужване “ с концепцията „ Лазер и здраве “, написах в раздела „ опасности “ – „ съществуват краткотрайни финансови усложнения в системите на науката и опазването на здравето, само че се чака в околните 3-4 години те да бъдат преодолени “.
Четено сега: Писма до бъдещето: Дишай
Sancta Simplicitas! Възклицанието на Ян Хус насочвам към себе си и към бедните туземци, които хвърлят съчки в огъня на личното си бъдеще. И най-мрачните ми мечти не предусещаха, че единствено след двадесетина години за България ще се приказва в терминологията „ деиндустриализация “, „ деинтелектуализация “, „ всеобща функционална неначетеност “. Че „ Евростат “ ще ни закотви твърдо на последно място във всички обществени и интелектуални ранглисти. Че „ Световната банка “ ще планува числеността на българите след четвърт век, сравнима с тази отпреди век и половина.
Какво се случи, та провокира тази национална деволюция? Причините са доста, само че има една съществена. Загубихме достойнството си! Бавно и бавно в епохата на „ действителния социализъм “ и избухливо във времето на „ многопартийния пазар “ и „ пазарната народна власт “. Загубихме ценностната си система, в която достойнството е преди всичко. Загубихме персоналната, груповата и националната си чест. Затова „ свободните избори “ създават противоположна селекция на „ първенците на народа “.
Затова определението „ Политиката е мръсна работа “ се трансформира от жлъч в действителност. Председателят на Народното събрание иронизира съперниците си с „ матросовско “ държание, тъй като не схваща по каква причина човек може да постави гърди на амбразура. Министър-председателят не изпитва почитание към личната си дума, даже одобрена с автограф. Учени се държат като лакеи, а генерали като „ леки дами “.
Посредствени данъчни чиновници се кичат с университетски „ лекар хонорис идея “ и професори, крадци изписват ликовете си като Христос на Тайната вечеря. А от катедрата на Народното събрание красноречиво ни убеждават, че върховен родолюбив дълг е вложението на мизерния ни пенсионен фонд във военната промишленост на най-богатата страна.
От времето на Римската империя е известно, че моралният крах води до стопанска, духовна, популационна злополука.
Четено сега: Писмо до Вас: Бъдещите спасители на България
Какво обръщение мога да насочва към бъдещето? Хора, четете! Всичко е написано даже в таблетите и смарт телефоните. Опитайте се да разберете за какво хиляди български студенти са напуснали европейските университети, с цел да се включат в доброволческите отряди на Балканските войни. Защо професорът Ян Хус е отказал опрощение от Светата инквизиция и е избрал огнената гибел. Защо поручик Списаревски е насочил таранния си удар върху бомбардировача, избавител „ Либърейтър “ над село Пасарел.
Защото са имали чест!
В наше време луксът да притежаваш чест не носи директна заплаха за живота!
Написано от Проф. Лъчезар Аврамов
Проф. Лъчезар Аврамов е шеф на Института по електроника на Българска академия на науките. Създател на лаборатория "Биофотоника " в Института по електроника (ИЕ) на Българска академия на науките и "Национален център по биомедицинска фотоника ". Той е единственият български академик, номиниран за Наградата на Европейски Съюз за върхови научни достижения "Декарт " за проучвания в региона на фотофизиката на рака.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ