Дали да разчитаме на пенсии, като се осигуряваме към държавното

Дали да разчитаме на пенсии, като се осигуряваме към държавното публично осигуряваме ДОО и към втори непринуден наложителен фонд /за родените след 1959 г./, или изберем да внасяме пари единствено в ДОО. Пред тази алтернатива са изправени хиляди работещи българи. В тази връзка финансистът и банков специалист Любомир Христов е написал обстоен разбор, а изводите от него всеки може да си направи самичък.

Две пенсии при сегашната нормативна уредба изрично са по-малко от една. Това демонстрират плановете. Но дано обясня: пенсионната система е много комплицирана, в нея има доста променливи параметри, индикатори и условия, касае се за бъдещето. Но в България няма публично министерство, организация или комисия, които да гледат на тази система като цяло. Затова бях заставен да се заема с тази задача - напълно непринудено.

Защо настоявам, че две пенсии у нас са по-малко от една? За да има почтен отговор на този въпрос, би трябвало да се направи цялостна симулация на целия застрахователен интервал на обещано лице. Не е допустимо да се вършат заключения въз основата на общи съображения. Е, заех се и направих това. Някои наши съграждани са чели Кодекса за обществено обезпечаване, други са го писали, трети са го дали своят вот, евентуално без да го четат, само че никой до момента у нас не е направил тази сметка.

Какво печелим в единия вид, във втория и какво губим?

Добри-лоши, при първия, при втория дирек до 2015 година родените след 1959 година бяха задължени да разделят наложителната си осигурителна вноска на две неравни елементи. Едната, по-голямата, отива в ДОО, против която човек ще получи пенсия от Национален осигурителен институт, а другата, по-малката - отива по персонална партида на този човек в някой повсеместен пенсионен фонд /УПФ/, от която се чака един ден да бъде плащана втора или спомагателна пенсия.

Трябва да си дадем сметка, че две пенсии в действителност могат да се окажат по-малко от една. Защо? Защото, в случай че човек се обезпечава единствено за държавна пенсия и цялата му наложителна вноска отива в Национален осигурителен институт, той ще получи една пенсия, само че в цялостен размер. Ако обаче се обезпечава и в повсеместен пенсионен фонд /УПФ/, държавната му пенсия ще бъде понижена. Логично, тъй като не цялата му вноска е отивала там. Възможно е, в случай че пенсията от УПФ не компенсира понижението от ДОО, двете пенсии да се окажат по-малко от една.

Моите калкулации демонстрират, че изискването двете пенсии да са тъкмо равни на една е доста просто. Доходността, която човек получава по партидата си в УПФ, би трябвало да е по-висока от темпа на напредък на междинния застрахователен приход за страната. Защото държавната пенсия се дефинира от междинния застрахователен приход за 12 месеца преди пенсиониране. Реално данните за интервала от 2002 година, когато се разгласява статистика за пенсионните фондове, до края на 2016 година е следната: повишаване на междинния застрахователен приход за страната в действителен израз, без инфлация - 4% годишно, рентабилност на всички обезпечени, в който и да е повсеместен пенсионен фонд - 0.85% годишно.

Сега си задайте въпроса и надлежно - отговора: в случай че аз, защото съм роден преди 1960 година, импортирам цялата си осигурителна вноска при рентабилност 4% годишно, а вие я разделяте на две и една част също внасяте при 4% годишно, само че другата ви носи единствено 0.85% рентабилност, по кое време втората ви пенсия ще навакса понижението. Отговорът е обикновен: в никакъв случай.

Някой може да ме попита за какво тъкмо в този момент се занимавам с този проблем, а не го направих преди 4-5 година Правя го в този момент, тъй като едвам от 2015 година хората имат избор. Всеки, който е роден след 1959 година, се е осигурявал в УПФ и в случай че му остават повече от 5 година до пенсиониране, може да се откаже от обезпечаване в УПФ. За задачата се подава едно заявление на 1 стр. в офиса по местоживеене на Национална агенция за приходите, образецът се намира на страницата на организацията, въпросът е да се попълни, да се подпише и да се занесе на това място. Ако извършите това, от идващия ден нататък цялата ви осигурителна вноска отива в Национален осигурителен институт, а парите, които досега сте натрупали в УПФ, които са към 3200 лева приблизително за осигуряващите се на възраст сред 54 година и 60 година, отива също в държавен фонд, в така наречен Сребърен фонд. И пенсията ви няма да бъде понижена с нито един %. Това е едната опция.

Тази стъпка е доста значима изключително за дамите

Национална агенция за приходите ще одобри заявката на жена за отвод от обезпечаване в УПФ единствено в случай че в деня на подаване на заявката тази жена не е навършила 56 година възраст. Ако към този момент ги е навършила, Национална агенция за приходите ще откаже приемане на заявката и тя си остава до живот с понижена пенсия, т.е. с две пенсии, които ще са по-малко от една. А какви са разпоредбите да получаваме пожизнена пенсия, т.е. до момента в който сме живи? Този въпрос е извънредно значим. Освен по мярка пенсиите се разграничават и по степен на сигурност.

Всяка пенсия, и от Национален осигурителен институт, и от УПФ е заричане - някой да ви заплаща всеки месец избрана сума пари. Може да са малко, знаем, че държавните пенсии са ниски, и в този момент са ниски и няма да стават кой знае какъв брой по-високи. Но… са пожизнени. Всеки месец, до момента в който човек е жив, си получава пенсията, без значение от световни финансови рецесии, от родните рецесии. Досега, откогато се помня, спиране на изплащането на пенсии в България не е имало. Работил съм в Българска народна банка в годините на високата инфлация, знам напъните на колежката, която водеше емисионното ръководство при галопиращо повишаване на цените, да има задоволително банкноти, с цел да се изплатят пенсиите.

А какво можеш да си купиш с тази пенсия при такава инфлация, е различен въпрос, само че банкноти имаше. Това е пожизнената пенсия. Докато пенсията от частен пенсионен фонд е доста, доста, доста, в пъти по-несигурна от държавната. Дори бих споделил - пенсията от УПФ в България сега е заблуда, тя не може да бъде пожизнена.

Тук ще се откри някой, който да отвори Кодекса за обществено обезпечаване и да каже: само че там има член, в който се споделя, че пенсията от УПФ би трябвало да бъде пожизнена. И ще бъде прав - има подобен текст. Да, единствено че няма пари, с цел да бъде изпълнено това правило… Българите би трябвало да знаят: методът, по който се изплащат пожизнените пенсии от насъбраните персонални средства, е един, а той е - сметките на всички, които се пенсионират, да бъдат обединени в общ кюп. И от този кюп, с парите на тези, които не доживеят, да се изплатят пенсиите на дълголетниците.

Това е осигурителен принцип и работи не от години, а от епохи в целия свят. У нас обаче същият КСО, споделя, че пенсията ви от УПФ би трябвало да бъде пожизнена - да, вие запазвате партидата си. И, не дай Боже, само че откакто си отидете прибързано от този свят, остават пари в тази партида и вашите наследници би трябвало да ги получат. Но въпросът е: от кое място ще получат пари дълголетниците? Защото статистиката демонстрира, че 27 на всеки 100 дами ще надживеят междинната предстояща дълготрайност на живот у нас след пенсиониране, която е близо 20 година И те ще бъдат по-възрастни от 85 година На тях кой ще им заплаща пенсиите, когато по партидите им към този момент няма пари?

18 на всеки 100 мъже ще преживеят над 16 година след пенсиониране

На тях също от кое място ще им се изплащат парите? Този проблем е наименуван бюрократичен, с цел да не е ясно на хората - „ законът не урежда етапа на погашение ”. Е, до момента в който законът не уреди „ етапа на погашение ”, би трябвало да знаете, че пенсията от вашата персонална партида от УПФ е празно заричане.

Проверете си осигуровките в регистъра на Национален осигурителен институт

Българите би трябвало да са наясно, че в Национален осигурителен институт има една електронна услуга. Необходимо е да имате код, получен или Национална агенция за приходите или от Национален осигурителен институт, и може да си ревизирате след 1997 година за кои години сте обезпечаван, за какви приходи и оттова - да си извършите оценка за пенсията. Хората, на които им остават 5-6 и дори 10 години до пенсиониране, към този момент са „ изпуснали влака ”. И кой знае какво не могат да създадат в своя изгода. Но младите, които в този момент стартират да се обезпечават и знаят, че държавната пенсия даже да е повече от сумата на две пенсии, даже и да се откажат от обезпечаване в частен фонд, по формулировка няма да им е задоволителна за почтени старини. Ето тези хора мога да се погрижат за себе си занапред. Как? Като икономисват и влагат в допълнение средства отвън частните пенсионни фондове в България, които са несъответствуващи, прекомерно скъпи и неизгодни.