Те ти, булка, Спасовден ~ Фолклорен еротикон
Дали блаженото национално творчество има неприличен темперамент – времето и поколенията не са на такова мнение. Фолклористи и антрополози изследваха необятните глъбини на родните творения и записаха достоверни разкази, приказки, песни, традиции и поговорки с сексуален привкус. Така известната приказка " Те ти, младоженка, Спасовден " доближава до читателите в няколко разновидността, с помощта на Флорентина Бадаланова и сборника " Фолклорен еротикон ". Ето приказката, разказана от Господина Митрикова от гр. Лом с живописен достоверен акцент.
Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. – вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре? Ама като поотрасла, се молила на татко си да оди да й дири мъж да се дами. Рекла му:
– Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки татко, се доста наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си ку*ец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през задачите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един пастир кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава - да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му споделил:
– Ей, момче, по този начин и по този начин, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
– Щом е такава работата, нема к'во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: – Их-ху-уу-ууу!? – из цел Лом и най-вече у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и " на ситно " (местен танц, прочут с името " ситната " ) стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у църква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било бедняк и немало маса и си пущило кураца като софра, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца сиреч, седнал попа.
Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал ку*еца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: " Господи, избави ме! " И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дни! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се избавил. В памет на това, че Господ му дал избавление, попът кръстил тоя ден " Спасовден " и от този момент у Лом си е останало адет тоя ден доста да се тачи. И тъй като попът като паднал бил споделил на момата с големата кукуля: " Те ти младоженка, Спасовден! " – оттогава останало да се вика тая дума по кое време некой се отърве от големо приключение, кое Господ му дава изведнъж. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири шурей. Великден е останало да бъде дни популярен, по кое време тъстът си е намерил шурей. Апа Спасовден се тачи, с цел да се помни по кое време четиресе дни попът се е носил у небесата нади Лом и по кое време с Божия мощ се е избавил. Големи празници, памет голема.
Илюстрация от сборника " Фолклорен еротикон "
Картина: William Holman Hunt, " The Hireling Shepherd "
