Дългият работен ден в офиса може да ви остави без

...
Дългият работен ден в офиса може да ви остави без
Коментари Харесай

Умствената преумора натрупва опасен токсичен химикал в мозъка

Дългият работен ден в офиса може да ви остави без сила и да ви обземе предпочитание за телевизия и храна за у дома. Но вие сте седели през целия ден! Тогава за какво се чувствате толкоз изтощени, колкото и приятелите ви, които работят физически?

Преодоляването на листата с съществени задания става все по-изтощително, до момента в който часовникът отмерва времето за прибиране вкъщи. Още по-лошо е, когато на излизане се сблъскате с сътрудник, който " желае единствено минутка ".

Неотдавнашно изследване, при което са сканирани мозъците на хора в разнообразни моменти от работния им ден, откри, че дилемите с високи условия, които изискват интензивна и непрекъсната централизация, могат да доведат до струпване на евентуално отровен химикал, наименуван глутамат, оповестява „ Сайънс Алерт “, представен от БГНЕС.

Обикновено този химикал се употребява за изпращане на сигнали от нервните кафези, само че в огромни количества глутаматът трансформира работата на мозъчната област, която взе участие в планирането и вземането на решения - латералната префронтална кора (lPFC).

Науката нееднократно е доказвала, че от умствената отмалялост има действителни последствия. Съществуват многочислени изследвания, които демонстрират, че правосъдните решения могат да зависят от това какъв брой изтощен е съдията. Например след дълъг ден в съда съдиите са по-склонни да откажат предварително освобождение (което се смята за по-безопасния вариант). Проучванията демонстрират, че клиницистите са по-склонни да предписват ненужни антибиотици в края на уморителна клинична сесия. В новото изследване, извършено от Института за мозъчни проучвания в Париж (ICM), се изследва дали когнитивните функционалности като концентриране, памет, многофункционалност и решение на проблеми могат да причинят изтощеност на lPFC, което въздейства върху решенията, които вземаме, когато зачертаваме нещата от листата си.

Мозъкът е командният център на тялото, който контролира кръвообращението, дишането, двигателните функционалности и нервната система. Мозъкът координира тези действия за сметка на голяма консумация на сила.

Нервните кафези разграждат питателните субстанции, с цел да освободят сила (метаболизъм). Но при този развой се натрупват молекули на странични артикули, известни като метаболити. Глутаматът е тип метаболит. Мозъкът почиства този отровен отпадъчен химикал по време на сън.

Авторите на изследването в Париж желаят да ревизират дали продължителните когнитивни задания изчерпват запасите от хранителни субстанции в мозъка. Те също по този начин са ревизирали дали този вид условия за висока централизация на вниманието построяват по-голяма централизация на токсични субстанции в lPFC, в сравнение с в други елементи на мозъка. В този случай създателите съпоставят lPFC с първичната зрителна кора, която получава и обработва образна информация.

За да ревизират хипотезата си, създателите разделят 40-те си участници на две групи. И двете групи седели в офис пред компютър в продължение на шест часа и половина. Едната група трябвало да извършва сложни задания, които претендирали от тях работна памет и непрекъснато внимание. Например на всеки 1,6 секунди на компютърния екран се показвали букви и участниците трябвало да ги сортират на гласни и съгласни или, според от цвета на буквата, на основни или дребни. Втората група решавала сходни, само че доста по-прости задания. И двете групи съумели да реализират приблизително 80% верни отговори.

Учените употребявали магнитно-резонансна спектроскопия (МРС), с цел да сканират мозъците на участниците и да измерят равнищата на метаболитите. Авторите създали измервания първоначално, в средата и в края на деня. Те разкрили маркери за отмалялост, като да вземем за пример нараснала централизация на глутамат, само че единствено в групата с високи условия. Натрупването на токсични химикали се следило единствено в латералната префронтална кора, само че не и в първичната зрителна кора.

След когнитивните задания с високо и ниско търсене двете групи провели проби за взимане на решение. Те включвали избор по отношение на готовността им да положат физически старания (дали да карат колело с друга интензивност), когнитивни старания (дали да извършват по-трудни или по-лесни версии на дилемите за когнитивен контрол) и самообладание (колко време са подготвени да чакат, с цел да получат по-голяма награда).

Наградите варирали от 0,10 до 50 $. Забавянето на приемането на премията варирало от незабавни пари в брой след опита до банков превод след една година.

Авторите откриват, че групата с високи условия, която е имала нараснало равнище на метаболитите в lPFC, е предпочитала избори, които са били по-малко натоварващи. Зениците на тези участници били по-малко разширени (разширените зеници приказват за възбуда) и им отнемало по-малко време да вземат решения. Така че изследването в Париж повдига и въпроси за това дали работният ден е структуриран в най-хубавия формат.

Според резултатите от изследването би трябвало да разделим дилемите за когнитивен надзор с високи условия, които се нуждаят от работна памет и непрекъснато внимание, и да вземем поради обстоятелството, че в края на деня продуктивността поема удари. Някои специалности може да се нуждаят от напълно друго структуриране, като се имат поради тези резултати.

По време на работната си промяна ръководителите на полети направляват самолетите единствено до два часа, след което имат половинчасова отмора. Но водачите на рейсове, лекарите и водачите също биха имали изгода от постоянни, наложителни почивки.

Мозъкът ни има доста разнообразни области, които са дейни по време на разнообразни задания, като да вземем за пример говорене, слушане и обмисляне. Така че не всички наши решения могат да бъдат обяснени с резултатите от изследването в Париж.

Като се има поради взаимоотношението в целия организъм, изследване от 2006 година, извършено в Съединени американски щати, допуска, че новата информация може да се обработва най-добре в положение на апетит. Но гладът затруднява съхраняването на новопридобитата информация. Ситостта значи, че са налични горива за създаване на невронни вериги за запазване на дълготрайната памет.

Решенията за трета страна, да вземем за пример арбитър, който произнася присъда на обвинен, могат да бъдат по-добри в положение на задоволеност, до момента в който дилемите, които включват фини двигателни функционалности, като да вземем за пример интервенция, могат да бъдат компрометирани. Това е по този начин, тъй като след хранене персоналният интерес за оцеляване понижава, защото не е належащо да търсим храна. Това ни разрешава да преценяме по-обективно заобикалящата ни среда. Но ситостта е време, в което тялото би трябвало да си почине, с цел да преработи храната, заради което комплицираните фини двигателни умения не са в най-хубаво положение.

Следващия път, когато би трябвало да вземете мъчно решение в края на дълъг ден, имайте поради, че е по-добре да се наспите преди този момент.

Източник: novinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР