Дълбоките кратери на Марс съдържат в себе си следи от

Дълбоките кратери на Марс съдържат в себе си следи от глина, която се образува единствено в наличието на подземни води - това демонстрира, че на Червената планета може бе е имало течна вода, а затова и живот, даже и след изпарението й, твърди публикация оповестена в списание Nature Geoscience.

Смята се, че на повърхността на Марс в древността, в епохата на Ной (преди 3,8-3,5 милиарда години), е имало океани и реки от течаща вода. Масата и размерите на Червената планета обаче са прекомерно дребни, с цел да държат огромна и плътна атмосфера, и вследствие на това водата последователно е изчезнала. Сондата MRO (Mars Reconnaissance Orbiter) откри доста залежи на глина, в която са скрити молекули вода. Това изобретение се смята за доказателство за съществуването на вода на античния Марс.

Група астрогеолози, под управлението на Джоузеф Михалски (Joseph Michalski), от института по планетология в Тусон, Аризона, посредством проучване на свойствата на отсрочената по повърхността на някои кратери глина е разкрила доказателства за съществуването на вода на Марс даже откакто тя е изчезнала от повърхността на планетата.

Още през 2010 година Михалски и сътрудниците му са разкрили първото доказателство за съществуването на подпочвени водни  и евентуалното битие на живот на античния Марс, посредством разбор на данни за химическия състав на марсиански скали, получени от сондата MRO.

В новата си работа учените обърнали внимание на глината, намираща се на дъното на дълбокия кратер Маклафлин в марсианските " тропици " на северното полукълбо на Марс. Астрогеолозите разкрили, че тази глина, съдейки по данните от MRO, съдържа в себе си соли на желязо и магнезий. Подобни субстанции не могат да се образуват без присъединяване на водни молекули, което приказва за " воден " генезис на глината в кратера.

Учените допускат, че глината на Марс може да се дължи на съществуването на огромни ресурси от подземни води в дълбоките пластове на почвата на Червената планета. Те тествали тази своя догадка благодарение на климатични модели, които разказват положението на почвата на Марс в разнообразни геоложки ери - релативно влажно и топло време през епохата на Ной, и последвалите го студен и изсъхнал климат през Хесперийската и Амазонийската ери.

Авторите стигнали до извода, че вода в течно положение може да съществува на Марс при избрани условия, на дълбочина от 2-5 км за дълго време, в продължение на няколко милиарда години, до момента в който температурата на вътрешността на планетата. Според Михалевски и сътрудниците му, изискванията в марскианската почва са много удобни във връзка с киселинност, температура и засищане с микроелементи за развиването на бактерии.

Следвайки тази концепция, учените оферират идващия марсоход да бъде изпратен в един от дълбоките кратери, с цел да може да се изледва почвата в тях. Например, дълбочината на кратера Маклафлин е 2 км, което го прави подобаващ за проучване на следи от живот и вода, скрити в седименти от глина на дъното му.