Генерал-майор Михаил Попов – Командващият парада
Да те дефинират за пълководец на Гергьовския боен церемониал е повече от чест. Ако това се случва на 140-годишнина от основаването на актуалната ни войска от началото на третата българска страна, удовлетворението, а с него и отговорността, стават доста огромни. Това самопризнание и тази тежест се падна на генерал-майор боен парашутист I клас Михаил Попов – пълководец на най-многочисления ни тип въоръжени сили – Сухопътните войски.
Ако го питате по какъв начин се усеща, най-вероятно ще отклони отговора. Определено избира делата пред думите. Любимото му място е измежду войската, а не пред камерите и прожекторите. Макар че на 6 май – Ден на храбростта и Празник на Българската войска, всички погледи ще бъдат ориентирани към него. Няма по какъв начин, той ще командва парада. И то не елементарен пеши церемониал, а отговарящ и впечатляваш, както се поставя за такава годишнина. Заслужава си поради бойната ни популярност и напъните да върнем престижа на военната специалност.
Нямам занимание, не съм ловджия, не съм рибар, споделя ген. Попов. “Като се премествахме, книгите в остарялото жилище бяха на два реда по рафтовете. Сега, като ги изкарахме, някои още са в кашони, откривам, че има книги, които съм не запомнил. И стартирам да ги прелиствам. Препрочитането е нов взор. Така че четенето, спокойствието, даже и времето, прекарано със фамилията, към този момент стартира да ми става хоби…
Преместванията на един офицер, стигнал до висшето военно командване, не са малко. За ген. Попов изкачването по армейската подчиненост е обвързвано все с нещо ново, което би трябвало да взема решение. Няма години на мира. Той е от тези български миротворци, които се потвърдиха и в спокойно, и във военно време. Под негово управление става предислоцирането на третия ни батальон в Ирак от Кербала в Дивания на личен ход, което значи безкомпромисни ограничения за сигурност, денонощни графиците и хиляди пера материали и имущества за превозване. Войната го направи по-мъдър, изключително когато срещаше гибелта. Макар, че от млад офицр избира три пъти да премери преди да отреже.
От както се помни, ген. Попов е командос. Стигна даже до пълководец на 68-ма бригада “Специални сили ”, наследникът на славната ни Парашутна тайфа по време на Втората международна война. Има стотици парашутни скокове и участия в учения. Знае какво да каже на всеки от подчинените си, с цел да съумеят. От генерала, до лейтенанта, старшината и редника. Първо му се наложи краткотрайно да командва Сухопътни войски, до момента в който в навечерието на миналогодишния празник на войската по силата на президентския декрет зае като титуляр длъжността. За да стартира битката с проблемите. Не е елементарно да мотивираш състава на войските, където некомпектът е максимален, а натоварването на тези, които са в строя пораства всеки ден. И то без уместно възнаграждение. На някои им писва и напущат. Затова командирът избира да е реалист. Първо желае с новите състезания за бойци да се резервира наличната бройка и по-късно да се гони растежът.
Почти подвиг е да преведеш през лабиринта от бордове, комисии и процедури капиталовия план за въоръжаване с нови бойни и спомагатели бронирани маишини, с цел да го подпише и изпрати в държавното управление и от там в Народното събрание министърът на защитата. Това ген. Попов го направи, само че в никакъв случай няма да каже “Аз! ”. По-скоро ще изтъкне напъните на своите подчинени и на предшествениците си. С очевидно оскърбление преглъща нуждата от несъмнено стесняване на в началото разчетения брой машините, заради незадоволителните финансови средства. Но въпреки всичко съумя да направи вероятното. За вероятностите на плана преди половин година беше споделил “До кривата круша ”, само че през днешния ден, отново по неговите думи, не е по този начин. “Към оня миг бях 100-процентово прав. За моя наслада оттогава нещата се придвижиха много напред. Най-накрая на този план се погледна тъкмо толкоз съществено, колкото се гледа на плановете на Военновъздушни сили и на флота ”, споделя генералът.
Преди година, когато получи пагоните си на “генерал-майор ” той благодари на президента Румен Радев и сподели, че цели в работата му ще бъдат превъзмогването на съществуващия недокомплект от персонален състав и модернизацията на Сухопътните войски. И бе безапелационен: “Ние разчитаме на Вас, господин президент, и на министъра на защитата, че професионалната военна експертиза, която ще предоставим, ще бъде в основата на решаването на съществуващите проблеми и провокации ”. Назова една истина, която е тествана в хилядолетната военна процедура. Който не се е съобразявал с нея, е губил.
Последователна военна кариера
Роден е на 23 декември 1963 година в Сливен. Завършил е висшето военно учебно заведение “Васил Левски ”, Военна академия “Г.С. Раковски “ и Военен лицей на Сухопътните войски на Съединени американски щати. Службата си стартира през 1985 година Последователно минава през всички командни длъжности. Бил е пълководец на разследващ взвод, пълководец на разследваща рота, шеф на щаб на разследващ батальон, заместник-началник на щаба по разузнаването и шеф на щаба на диверсионно-разузнавателен полк, пълководец на 3-ти пехотен батальон в задача за възобновяване на Ирак, зам.-командир по бойната подготовка на бригада, шеф на щаба на бригада, пълководец на бригада, зам.-командир на Сухопътните войски. Получавал е доста награди, в това число персонално оръжие от министъра на защитата на България, бронзов орден от министъра на Полша.
ЗА НЕГО
Дисиплиниран
и прецизен
От 1989 година насам съм му бил няколко пъти пълководец. Дисциплиниран, прецизен, отличен офицер със хладнокръвие в тежки обстановки, което е доста значимо за военната специалност. Той е един от българските офицери, които би трябвало да порастват в кариерата. Сигурен съм, че Българската войска може и отсега нататък да разчита на него. Такива хора са нужни на България.
Ген. Иван Добрев,
някогашен командващ Сухопътните войски
Енергичен пълководец
Качествата му като пълководец проличаха в няколко огромни учения на Силите за специфични интервенции. Ще посоча “Планински пазач 2002 ”, когато той беше началник-щаб на шеф на щаба на диверсионно-разузнавателен полк. Неговите опит и активност бяха оценени и пое командването на Сухопътните войски. Умело пази ползите на войските, има ясна позиция за тяхното бъдещо развиване.
Ген. Кирил Цветков,
някогашен командващ Сухопътните войски
Достоен офицер
Пример за заслужен офицер, с впечатляваща теоретична и практическа подготовка. Лидер, който може да сплотява хората, в това число и в бойна конюнктура, което сподели, като пълководец на пехотен батальон в Ирак. Макар че е пълководец на Сухопътни войски единствено от една година, той демонстрира благоприятни условия за значима професионална кариера в бъдеще.
Ген. Златан Стойков,
някогашен командващ Сухопътните войски, шеф на Генерален щаб и защитата
Миротворец
Изпълни по най-хубавия метод задачата си като пълководец на Трети батальон в Ирак и то в извънредно комплицирана и рискова конюнктура. Последователното му нанагорнище във военната подчиненост бе причина за струпване на опит в ръководството на формирования, което и по-късно е в основат ана професионалното му развиване.
Ген. Стефан Стефанов,
някогашен заместник-директор
на Служба “Военна информация ”
Ако го питате по какъв начин се усеща, най-вероятно ще отклони отговора. Определено избира делата пред думите. Любимото му място е измежду войската, а не пред камерите и прожекторите. Макар че на 6 май – Ден на храбростта и Празник на Българската войска, всички погледи ще бъдат ориентирани към него. Няма по какъв начин, той ще командва парада. И то не елементарен пеши церемониал, а отговарящ и впечатляваш, както се поставя за такава годишнина. Заслужава си поради бойната ни популярност и напъните да върнем престижа на военната специалност.
Нямам занимание, не съм ловджия, не съм рибар, споделя ген. Попов. “Като се премествахме, книгите в остарялото жилище бяха на два реда по рафтовете. Сега, като ги изкарахме, някои още са в кашони, откривам, че има книги, които съм не запомнил. И стартирам да ги прелиствам. Препрочитането е нов взор. Така че четенето, спокойствието, даже и времето, прекарано със фамилията, към този момент стартира да ми става хоби…
Преместванията на един офицер, стигнал до висшето военно командване, не са малко. За ген. Попов изкачването по армейската подчиненост е обвързвано все с нещо ново, което би трябвало да взема решение. Няма години на мира. Той е от тези български миротворци, които се потвърдиха и в спокойно, и във военно време. Под негово управление става предислоцирането на третия ни батальон в Ирак от Кербала в Дивания на личен ход, което значи безкомпромисни ограничения за сигурност, денонощни графиците и хиляди пера материали и имущества за превозване. Войната го направи по-мъдър, изключително когато срещаше гибелта. Макар, че от млад офицр избира три пъти да премери преди да отреже.
От както се помни, ген. Попов е командос. Стигна даже до пълководец на 68-ма бригада “Специални сили ”, наследникът на славната ни Парашутна тайфа по време на Втората международна война. Има стотици парашутни скокове и участия в учения. Знае какво да каже на всеки от подчинените си, с цел да съумеят. От генерала, до лейтенанта, старшината и редника. Първо му се наложи краткотрайно да командва Сухопътни войски, до момента в който в навечерието на миналогодишния празник на войската по силата на президентския декрет зае като титуляр длъжността. За да стартира битката с проблемите. Не е елементарно да мотивираш състава на войските, където некомпектът е максимален, а натоварването на тези, които са в строя пораства всеки ден. И то без уместно възнаграждение. На някои им писва и напущат. Затова командирът избира да е реалист. Първо желае с новите състезания за бойци да се резервира наличната бройка и по-късно да се гони растежът.
Почти подвиг е да преведеш през лабиринта от бордове, комисии и процедури капиталовия план за въоръжаване с нови бойни и спомагатели бронирани маишини, с цел да го подпише и изпрати в държавното управление и от там в Народното събрание министърът на защитата. Това ген. Попов го направи, само че в никакъв случай няма да каже “Аз! ”. По-скоро ще изтъкне напъните на своите подчинени и на предшествениците си. С очевидно оскърбление преглъща нуждата от несъмнено стесняване на в началото разчетения брой машините, заради незадоволителните финансови средства. Но въпреки всичко съумя да направи вероятното. За вероятностите на плана преди половин година беше споделил “До кривата круша ”, само че през днешния ден, отново по неговите думи, не е по този начин. “Към оня миг бях 100-процентово прав. За моя наслада оттогава нещата се придвижиха много напред. Най-накрая на този план се погледна тъкмо толкоз съществено, колкото се гледа на плановете на Военновъздушни сили и на флота ”, споделя генералът.
Преди година, когато получи пагоните си на “генерал-майор ” той благодари на президента Румен Радев и сподели, че цели в работата му ще бъдат превъзмогването на съществуващия недокомплект от персонален състав и модернизацията на Сухопътните войски. И бе безапелационен: “Ние разчитаме на Вас, господин президент, и на министъра на защитата, че професионалната военна експертиза, която ще предоставим, ще бъде в основата на решаването на съществуващите проблеми и провокации ”. Назова една истина, която е тествана в хилядолетната военна процедура. Който не се е съобразявал с нея, е губил.
Последователна военна кариера
Роден е на 23 декември 1963 година в Сливен. Завършил е висшето военно учебно заведение “Васил Левски ”, Военна академия “Г.С. Раковски “ и Военен лицей на Сухопътните войски на Съединени американски щати. Службата си стартира през 1985 година Последователно минава през всички командни длъжности. Бил е пълководец на разследващ взвод, пълководец на разследваща рота, шеф на щаб на разследващ батальон, заместник-началник на щаба по разузнаването и шеф на щаба на диверсионно-разузнавателен полк, пълководец на 3-ти пехотен батальон в задача за възобновяване на Ирак, зам.-командир по бойната подготовка на бригада, шеф на щаба на бригада, пълководец на бригада, зам.-командир на Сухопътните войски. Получавал е доста награди, в това число персонално оръжие от министъра на защитата на България, бронзов орден от министъра на Полша.
ЗА НЕГО
Дисиплиниран
и прецизен
От 1989 година насам съм му бил няколко пъти пълководец. Дисциплиниран, прецизен, отличен офицер със хладнокръвие в тежки обстановки, което е доста значимо за военната специалност. Той е един от българските офицери, които би трябвало да порастват в кариерата. Сигурен съм, че Българската войска може и отсега нататък да разчита на него. Такива хора са нужни на България.
Ген. Иван Добрев,
някогашен командващ Сухопътните войски
Енергичен пълководец
Качествата му като пълководец проличаха в няколко огромни учения на Силите за специфични интервенции. Ще посоча “Планински пазач 2002 ”, когато той беше началник-щаб на шеф на щаба на диверсионно-разузнавателен полк. Неговите опит и активност бяха оценени и пое командването на Сухопътните войски. Умело пази ползите на войските, има ясна позиция за тяхното бъдещо развиване.
Ген. Кирил Цветков,
някогашен командващ Сухопътните войски
Достоен офицер
Пример за заслужен офицер, с впечатляваща теоретична и практическа подготовка. Лидер, който може да сплотява хората, в това число и в бойна конюнктура, което сподели, като пълководец на пехотен батальон в Ирак. Макар че е пълководец на Сухопътни войски единствено от една година, той демонстрира благоприятни условия за значима професионална кариера в бъдеще.
Ген. Златан Стойков,
някогашен командващ Сухопътните войски, шеф на Генерален щаб и защитата
Миротворец
Изпълни по най-хубавия метод задачата си като пълководец на Трети батальон в Ирак и то в извънредно комплицирана и рискова конюнктура. Последователното му нанагорнище във военната подчиненост бе причина за струпване на опит в ръководството на формирования, което и по-късно е в основат ана професионалното му развиване.
Ген. Стефан Стефанов,
някогашен заместник-директор
на Служба “Военна информация ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ