Да си представим, че Борислав Михайлов вече не е президент

...
Да си представим, че Борислав Михайлов вече не е президент
Коментари Харесай

Пари, власт и малко ДС. Кой управлява БФС и българския футбол

Да си представим, че Борислав Михайлов към този момент не е президент на БФС. За това от седмици упорстват почитатели, а към този момент и политици. Ако той си отиде, до каква степен ще се промени българският футбол? Няма да е с доста. Ето за какво: проблемите не опират единствено до един човек, нито до няколко души, а до цяла система.

След безредиците в центъра на София на 16 ноември наподобява е въпрос на време актуалното ръководство на Българския футболен съюз (БФС) да разгласи, че подава оставка. Партии от целия политически набор, като се изключи Движение за права и свободи, желаеха Борислав Михайлов и сътрудниците му да си вървят. Прокуратурата стартира инспекция за черно тото в БФС.

Напрежението доближи връхната си точка, откакто митинг против футболния съюз. Михайлов е. В този интервал националният тим нито един път не се класира на огромни футболни финали, а равнището на вътрешното състезание се утежнява.

Търсенето на отговорни за конфликта с полицията разшири спора дотам, че. Стигна се до искане на оставките на и на спорта, както и на новоизбрания кмет на София.

Основният яд обаче е ориентиран против тези, които са отпред на БФС. Най-вече против Борислав Михайлов , Йордан Лечков и . Но в сянка остава фактът, че това са единствено лицата на цяла система.

Тази система ръководи футбола в страната и в действителност е комбиниране сред авторитетни политически и бизнес кръгове, демонстрира обзор на постовете в БФС и механизмите за ръководство на футбола. Тя наподобява и на системата, която господства в ръководството на страната.
В Изпълкома на БФС има притежатели на клубове, кметове и предприемачи, свързани с властта.
На върха на тази система фактически стоят Михайлов, Лечков и Костадинов в функциите си на президент и вицепрезиденти на БФС. Редом с тях обаче стоят членовете на Изпълнителния комитет (Изпълком) на футболния съюз. Сред тях има притежатели на футболни клубове, кметове на общини, членове на партии и предприемачи, свързани с властта. Някои от години са част от ръководството на футбола, други от време на време влизат и излизат от него.

На този декор единствената индикация за идна смяна към този момент идва от, че на 27 ноември Изпълкомът ще разиска свикването на Конгрес на федерацията през 2024 година Конгресът е висшият орган, който взема решения за това кой да стои отпред на футбола и по какъв начин да се ръководи спортът.

В този подтекст стои и въпросът кой и по какъв начин избира футболното управление на България и допустима ли е същинска смяна, в случай че системата остава една и съща? Отговорите са в идващите редове.
Бизнесмени, политици, връзки
Органът, който взема оперативните решения, свързани с българския футбол, е Изпълнителният комитет на БФС. За краткост го назовават Изпълком . Това е директорски съвет, в който всеки от членовете има избран сектор.

Изпълкомът назначава членовете на другите комисии на БФС, които вземат решение всичко, обвързвано с професионалния и аматьорския футбол. От организацията на мачове, през лицензирането на клубове и игрища до назначение на съдии и налагане на санкции.

Основна роля в досегашния модел на ръководство на Изпълкома имат футболните клубове, които по закон са самостоятелни търговски сдружения, а БФС би трябвало да ги управлява, подтиква и даже реформира.

Начело на този орган е президентът, който по едно и също време има висша представителна и изпълнителна функционалност. Но кои са останалите?
Изпълнителният шеф Борислав Попов
В Изпълкома по право взе участие изпълнителният шеф на съюза, който е и най-високопоставеното лице от администрацията. За разлика от членовете на Изпълкома той не се избира, а се назначава. От години на този пост е юристът Борислав Попов.
Легендите Михайлов, Лечков, Костадинов
Президент и вицепрезиденти са някогашните футболисти от националния тим по време на най-големия му успех на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 година Борислав Михайлов, Йордан Лечков и Емил Костадинов.
Вицепрезидентът Михаил Касабов
Вицепрезидент е и Михаил Касабов. Той е част от федерацията още от далечната 1979 година През годините е заемал разнообразни позиции в администрацията, по-късно е част от управлението на футболния „ Левски “. За пръв път става вицепрезидент на БФС през 1995 година по времето на Иван Славков – Батето , а сред 2019 и 2021 година, когато Борислав Михайлов официално беше подал оставка, изпълняваше длъжността на президент.

Комисията по досиетата откри, че той е бил сътрудник на Второ основно ръководство (контраразузнаване) на Държавна сигурност , само че е сътрудничил и на Трето ръководство.
Кирил Домусчиев, " Лудогорец " и Нова телевизия
Част от Изпълкома е и притежателят на " Лудогорец " Кирил Домусчиев. Той е един от най-богатите българи с голям брой бизнеси - част от тях са фабрики в Разград, където е и футболният клуб.

През годините Домусчиев неведнъж е показал непосредственост с властта по времето на ГЕРБ и по-конкретно с някогашния министър председател Бойко Борисов и някогашния финансов министър, глобен от Съединени американски щати за корупция - Владислав Горанов .

Бившият хазартен необут Васил Божков , които е упрекнат по голям брой каузи и е глобен от Съединени американски щати за корупция, свърза Домусчиев, Борисов и Горанов в скица за неговото изнудване.

Домусчиев беше притежател на компанията, която уреждаше и препродаваше правата за телевизионно лъчение на мачовете от професионалния футбол в България.

След интервенция на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в негова изгода, и всички канали и уеб сайтове, свързани с нея. Именно част от тези канали излъчват футболните шампионати.

По-късно Домусчиев продаде малкия екран на United Group – компанията, която закупи телекома „ Виваком “ от известния предприемач и някогашен притежател на " Левски " Спас Русев .
Спас Русев, БТК и " Левски "
Самият Русев също е в състава на Изпълкома, въпреки че от години няма директна връзка с футбола. Той стана мажоритарен акционер в " Левски " през 2016 година, когато пое ръководството на клуба от някогашния общински консултант от ГЕРБ Иво Тонев, Александър Ангелов, прочут като юрист на Делян Пеевски , и пловдивския предприемач Николай Иванов.

Влизането на Русев във футбола съответства с придобиването на надзор над БТК и комерсиалната ѝ марка " Виваком " от предприемача. Впоследствие телекомът беше добит от United Group ,, а Русев се отдръпна от " Левски " и закупи доставчика на телевизионни услуги " Булсатком " . В момента United Group желае да погълне и " Булсатком ".

След излизането на Русев от " Левски ", клубът беше стихотворец от хазартния необут Васил Божков , където той остана мажоритарен акционер, до момента в който не се оказа разследван по двайсетина обвинявания от прокуратурата. В момента тимът се ръководи от друга легенда от Съединени американски щати `94 - Наско Сираков , откакто Божков му даде безплатно контролния пакет акции.
Борислав Михайлов, спортните марки и Иван Василев
От притежателите на клубове място в Изпълкома има и за някогашния футболист и сегашен притежател на „ Локомотив “ София – Иван Василев с прякор Бозата.

Той беше представител на спортната марка Joma, с която дълги години бяха екипирани всички национални тимове на България. Той е прочут и с околните си връзки с Борислав Михайлов.
Михаил Статев и " Химимпорт "
Близък до притежатели на клуб е и различен член на Изпълкома – Михаил Статев. Той е някогашен член на надзорния съвет на „ Черно море “ Варна, който се има от холдинга „ Химимпорт “. Той е част от компании, които през годините са свързвани по друг метод с варненския холдинг.
Венцеслав Стефанов, Гриша Ганчев, Христо Порточанов
Сред някогашните членове на Изпълкома, контролиращи клубове, са актуалният президент на „ Славия “ и обвързван с групировката СИК Венцеслав Стефанов, актуалният притежател на „ ЦСКА-София “ и компанията „ Литекс “ някогашен герой Гриша Ганчев, някогашният президент на „ Нефтохимик “ Христо Порточанов и други.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов
Политическите сили също имат, а и до момента постоянно са имали, мощно и очевидно наличие в Изпълкома на БФС. Сред неговите членове сега е кметът на Велико Търново от ГЕРБ Даниел Панов. Той също е и ръководител на управителния съвет на Националното съдружие на общините . Самите общини имат директна връзка с ръководството на футбола, за което ще стане дума малко по-късно.

Като кмет на Велико Търново Панов от години финансира локалния клуб „ Етър “ , който сега е част от Първа лига – водещото футболно състезание в страната.
Починалият политик от Движение за права и свободи Камен Костадинов
През годините основна фигура в ръководството на БФС беше към този момент починалият Камен Костадинов . Той беше определен в последния състав на Изпълкома на федерацията. През годините той неведнъж е бил избиран за народен представител от Движението за права и свободи (ДПС) . В последните години в общественото пространство той постоянно беше виждан дружно със глобения от Съединени американски щати за корупция народен представител на придвижването Делян Пеевски.

На последния Конгрес на БФС Костадинов игра основна роля като следеше броенето на гласове и обявяваше резултати, които бяха оспорени от съперника на Борислав Михайлов - Димитър Бербатов .
Бившият народен представител от Българска социалистическа партия Димитър Георгиев
В сегашния Изпълком е и някогашният народен представител от парламентарната група на Българска социалистическа партия Димитър Георгиев.

Други членове на Изпълкома също са се впускали в политиката. Йордан Лечков няколко мандата беше кмет на Сливен. Емил Костадинов е непосредствен до Българска социалистическа партия като се включи и в инициативния комитет за, който беше образуван от Корнелия Нинова . Той беше и длъжностен министър на спорта в първия кабинет, назначен от Румен Радев .
Кой и по какъв начин избира управлението на футбола
За да се стигне до избора на Михайлов (и на членовете на Изпълкома), е належащо той да бъде определен от Конгреса на БФС – висшият орган на федерацията. Той се привиква за избор на ново управление, само че на него може да се вземат решение и други въпроси към развиването на спорта в страната.

Право на присъединяване и надлежно на глас имат няколкостотин клуба, които са членове на БФС. Към 2021 година това бяха към 500 клуба . По-голямата част от тези клубове са от аматьорския футбол, някои от които не вземат участие във футболни надпревари, само че най-малко на документи развиват футболна активност и заплащат членски импорт.

Въпреки това гласът им е еднакъв на този на най-големите тимове като „ Левски “ и „ ЦСКА-София “. Тези промени бяха въведени от актуалното ръководство, а по-рано клубовете от професионалния футбол имаха по-голяма тежест при вземането на решения.

Точно тук примката се стяга по няколко аргументи.

На първо място БФС значително може да управлява кои клубове могат да се явят на Конгрес. Това беше демонстрирано с след Извънредния конгрес на федерацията през 2021 година Общото сред всички изключени клубове е, че за тях се счита, че са подкрепили съперника на Михайлов по време на изборите за президент – Димитър Бербатов .

Вторият миг е обвързван с това, че всички клубове в България са под директния и съвсем цялостен надзор на БФС. Федерацията лицензира клубовете и техните игрища, назначава им съдии, постанова им санкции. Това прави възможната опозиция доста сложна.

Федерацията стои и зад парите за телевизионни права, които са измежду главните пера в бюджета на професионалните клубове. Това е записано даже в.
Парите - връзката сред зависимостите във футбола
Там, където връзката сред политико-икономическите зависимости и ръководството на футбола е най-явна, е във финансирането.

Причината се крие в това, че в България футболните клубове на процедура не работят на пазарен принцип. Почти напълно те се финансират от „ покровител “, не генерират доходи, с които могат да се самоиздържат и на процедура съществуват на загуба.

Най-близкият образец е с квартален магазин, който съвсем не продава артикули, които хората да си купуват, работи на загуба, постоянно не заплаща отговорностите си и към страната, само че заплаща заплати и никой не го затваря, тъй като би трябвало да има квартален магазин.

Вариантите за финансиране на клубовете са най-много два - от общини или известният във футболните среди модел " бащица ", т.е. богат предприемач, обвързван директно или индиректно с политическата система.

Общините най-често са главният спонсор на по-малките клубове. Те се финансират от общинските бюджети, а общините пък се управляват от политическите играчи. В локалната власт най-голяма тежест в последното десетилетие и повече имат ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Резултатите от последния локален избор демонстрираха, че това ще бъде картината и през идващите четири години.

Дори в Първа лига има най-малко 4 клуба като " Етър " Велико Търново, " Ботев " Враца, " Пирин " Благоевград, " Хебър " Пазарджик, които се устоят напълно или отчасти от общините т.е. от основни политически фигури, какъвто е образецът с Даниел Панов от ГЕРБ.

Другата най-честа форма на финансиране е известна като така наречен модел „ бащица “. За дребните клубове това най-често е локален предприемач, който поема издръжката. Това обаче е практиката и в най-големите клубове. Футболният „ Левски “ да вземем за пример, който в последните години генерира най-големи доходи от билети и почитател продукти, от десетилетие минава от ръцете на един в ръцете на различен „ бащица “.

Последният подобен беше упоменатият към този момент Васил Божков. През 2019 година той пое от Спас Русев изправения пред банкрут клуб. Година по-късно, когато се оказа упрекнат по голям брой каузи и се укри в Дубай, Божков сподели, че клубът му е бил „ спуснат “ след напън от страна на тогавашния министър председател Бойко Борисов .

Докато беше публично на власт за повече от десетилетие,, че „ открива “ кой да финансира огромните клубове. Съвременната история на футбола демонстрира, че неведнъж тези хора се оказват близки до управляващите, а бизнесите, свързани с тях, стартират да получават огромни публични поръчки или защита.

Пример за това още веднъж е " Левски ". Там през 2012 година властта от Тодор Батков поеха някогашният общински консултант от ГЕРБ Иво Тонев , юристът на Делян Пеевски Александър Ангелов и притежателят на компания " Юпитер 05 " с милиони поръчки за пътни мантинели Николай Иванов . След тях властта взе Спас Русев, който по това време извършваше продажбата на БТК, а след него пристигна Васил Божков.

Подобни образци има и в други клубове като " ЦСКА-София ", " Арда " Кърджали, " Ботев " Пловдив.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР