Да си поделиш отговорностите с половинката по отглеждането на децата

Да си поделиш отговорностите с половинката по развъждането на децата и всеки да си поеме своя дял, звучи заслужено и повече от добра концепция. Какво мъчно може да има в това, всеки да носи своите 50% от отговорностите към децата? Е, да, само че на думи нещата са по-лесни и постижими. Не всичко е толкоз просто, колкото звучи. Опитате ли един път тази тактика, сами ще се сблъскате с извънредно доста проблеми и трудности. Ето за какво:

1. Споровете и разправиите зачестяват.

Ако и двамата родители са затрупани с работа, това в допълнение утежнява ситуацията. Независимо какъв брой се радвате, че имате бебе, споровете са неизменима част от целия развой на родителството. Изтощението изнервя майката и таткото, а непрекъснатото дебнене кой какво и какъв брой прави в допълнение нагнетява ситуацията. Важно е да умеете да бъдете гъвкави и да се пробвате да разбирате другия, да избягвате разправиите, а да говорите умерено – изключително когато има бебе вкъщи.

2. Говорете всъщност.

След като сте решили да си поделите родителството 50/50, а не 70/20 да вземем за пример, се постанова непрекъснато да говорите с колегата си. Това може да е сериозен проблем, тъй като някои обстановки не подлежат на „ разделение “ поравно. От друга страна, непрекъснатата връзка може доста да ви изнерви. Да не приказваме, че може да бъде рискова, когато шофирате да вземем за пример. Ако не можете да се разберете, по-добре променете тактиката.

3. Може да се окаже мъчно да измененията настройката си.

Може да се окаже същинско предизвикателство да измененията визиите и възгледите си и да приемете нова позиция. Поделеното родителство води до мълчешком съревнование, което прераства до битка кой е по-добър – мама или тате. Случва се някой родител да изостави страничната работа като домакинство или друго, с цел да обърне повече внимание на детето и да го накара да се усеща същински щастливо. Да, само че по този начин оставя цялата друга работа на колегата си и това напълно естествено ще породи спор. Опитайте се да се поставяте и на мястото на другия.

4. Трудно е да се реализира баланс.

Трудно е да се придържате тъкмо към 50-те % от отговорностите си, за които сте се договорили. Как се мери въобще това? Понякога това може да се трансформира в яд, който да се изсипе несправедливо върху другия – почивал си е 10 минути повече, измил е 3 чинии по-малко, забавил се е от работа и се е прибрал по-късно… Подобни диалози могат единствено да изострят връзките ви. Ако не можете да бъдете гъвкави в ангажиментите си, по-добре измислете различен метод да се справяте с децата.

5. Удовлетворението от връзката понижава.

Може да ви се коства, че споделеното родителство 50/50 работи от единствено себе си и по дифолт – някак си е толкоз разумно. Всъщност въобще не е по този начин. Това изисква непрекъсната връзка, непрекъснати взаимни отстъпки, непрекъснато „ дебнене “ на другия, което по какъв начин мислите, че ще се отрази на връзката ви? Накрая всички страни ще бъдат разочаровани и неудовлетворени. Дори да ви се коства, че казусът е напълно в колегата ви, идеални хора няма – до момента в който не започнете да откривате и личните си неточности, няма да се получи естетика.

Съветваме ви да приемете грижата за детето като благословия и да се концентрирайте в моментите, които ви вършат щастливи. Детето ще порасне (толкова бързо!) и ще стане независимо. Някой от идващите пъти думите: „ Мамо, ела да ми измиеш зъбите! “, „ Ела да ме завиеш! ", „ Ела да ми прочетеш приказка! “ ще бъдат последни.

Цветелина Велчева