Инициативи за възпоменание на Холокоста над ромите бяха дискутирани в Брюксел
Да се утвърди интернационален ден за удостояване паметта на починалите в ромския Холокост желаеха ромски организации от над 40 града в разнообразни европейски страни по време на инициираната от тях полемика с представители на Европейския парламент и Европейската комисия.
В хода на диалозите за гоненията, на които ромската общественост е била подложена от нацисткия режим през Втората международна война, бе отдадена заслужена респект на Българската православна черква, която прави доста за спасяването на евреите и ромите в България. Заедно с това бе маркирана и заслугата на българския цар Борис III. Благодарение на отхвърли му да съобщи българските роми и евреи в „ лагерите на смъртта” са избавени животите на 150 000 роми и 50 000 евреи. „ България е единствената европейска страна, избавила своите роми по време на войната. В памет на починалите бихме желали да се построи мемориал, който би бил освен израз на респект към жертвите, само че и причина ромската общественост да бъде показана в друга от наложилата се в обществото светлина”, разяснява Илия Костов, ръководител на фондация „ Европа – моят дом”.
„ Спасяването на българските евреи по време на Втората международна война е всепризнато за един от най-хуманните актове в човешката история. Малко прочут е фактът, че в тези мрачни години България е избавила освен евреите, само че и своите роми. Българското население и Българската православна черква са ослепителен образец за човечността, демонстрирана в едни от най-мрачните времена в Европа. Близо половин милион роми са изгубили живота си в резултат на систематичната акция на нацисткия режим за тяхното унищожаване”, разяснява Емил Радев, който спомага за провеждането на полемиката в Брюксел, оповестиха от пресцентъра на ГЕРБ. Той поддържа и концепцията за построяването на мемориал в памет на жертвите.
Саболч Шмид, шеф отдел „ Дискриминация и ромски въпроси “ от генерална дирекция „ Правосъдие “ на Европейската комисия посочи, че самодейностите за удостояване паметта на жертвите на ромския Холокост би трябвало да се поддържат във всички държави-членки. Той показа европейските политики и ограничения, предопределени за приобщаване на ромската общественост.
Ромео Франц, немски евродепутат от групата на Зелените, изрази позицията, че ромите би трябвало да се освободят от душeвността на жертви. Той прикани за по-голяма интензивност от страна на ромските общности за реализиране на тъждество и присъединяване в европейски планове за интеграция. Според някогашния министър на труда и обществената политика Тотю Младенов, който също се включи в полемиката, Европа има потребност от неизменност във връзка с интеграцията на ромите. „ Самата общественост също би трябвало да взе участие в този развой, както и в правените за тях политики”, уточни Младенов и акцентира смисъла на образованието, на достъпа до претовареност, както и на здравните и медицински грижи.
Моника Холик, шеф отдел „ Еразъм + “ в Изпълнителна организация по обучение и просвета към Европейската комисия, на собствен ред показа другите благоприятни условия за финансиране на начинания за удостояване паметта на починалите в ромския Холокост, за планове за разпространение на културата, както и за благоприятни условия за повишение уменията и равнището на обучение измежду ромските общности.
В хода на диалозите за гоненията, на които ромската общественост е била подложена от нацисткия режим през Втората международна война, бе отдадена заслужена респект на Българската православна черква, която прави доста за спасяването на евреите и ромите в България. Заедно с това бе маркирана и заслугата на българския цар Борис III. Благодарение на отхвърли му да съобщи българските роми и евреи в „ лагерите на смъртта” са избавени животите на 150 000 роми и 50 000 евреи. „ България е единствената европейска страна, избавила своите роми по време на войната. В памет на починалите бихме желали да се построи мемориал, който би бил освен израз на респект към жертвите, само че и причина ромската общественост да бъде показана в друга от наложилата се в обществото светлина”, разяснява Илия Костов, ръководител на фондация „ Европа – моят дом”.
„ Спасяването на българските евреи по време на Втората международна война е всепризнато за един от най-хуманните актове в човешката история. Малко прочут е фактът, че в тези мрачни години България е избавила освен евреите, само че и своите роми. Българското население и Българската православна черква са ослепителен образец за човечността, демонстрирана в едни от най-мрачните времена в Европа. Близо половин милион роми са изгубили живота си в резултат на систематичната акция на нацисткия режим за тяхното унищожаване”, разяснява Емил Радев, който спомага за провеждането на полемиката в Брюксел, оповестиха от пресцентъра на ГЕРБ. Той поддържа и концепцията за построяването на мемориал в памет на жертвите.
Саболч Шмид, шеф отдел „ Дискриминация и ромски въпроси “ от генерална дирекция „ Правосъдие “ на Европейската комисия посочи, че самодейностите за удостояване паметта на жертвите на ромския Холокост би трябвало да се поддържат във всички държави-членки. Той показа европейските политики и ограничения, предопределени за приобщаване на ромската общественост.
Ромео Франц, немски евродепутат от групата на Зелените, изрази позицията, че ромите би трябвало да се освободят от душeвността на жертви. Той прикани за по-голяма интензивност от страна на ромските общности за реализиране на тъждество и присъединяване в европейски планове за интеграция. Според някогашния министър на труда и обществената политика Тотю Младенов, който също се включи в полемиката, Европа има потребност от неизменност във връзка с интеграцията на ромите. „ Самата общественост също би трябвало да взе участие в този развой, както и в правените за тях политики”, уточни Младенов и акцентира смисъла на образованието, на достъпа до претовареност, както и на здравните и медицински грижи.
Моника Холик, шеф отдел „ Еразъм + “ в Изпълнителна организация по обучение и просвета към Европейската комисия, на собствен ред показа другите благоприятни условия за финансиране на начинания за удостояване паметта на починалите в ромския Холокост, за планове за разпространение на културата, както и за благоприятни условия за повишение уменията и равнището на обучение измежду ромските общности.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ