“Да се обичаме с отворени очи” от Хорхе Букай
„ Да се обичаме с отворени очи “, Хорхе написа дружно със Силвия Салинас и както той самият споделя за нея, тя е „ съавтор на книгата и неотклонен мотор на първото ѝ издание в Аржентина “ , където тази книга се трансформира в първата, която се е задържала 76 поредни седмици в класацията за бестселърите.
Начина по който Хорхе и Силвия вземат решение да напишат „ Да се обичаме с отворени очи “ е доста занимателен и елементарно смилаем. Основната сюжетна линия се върти към имейлите на Лаура и животът на Роберто. Един ден той получава имейл от някоя си Лаура и автоматизирано го изтрива. Следващата седмица получава още два имейла от същият адрес, изтрива и тях. Един месец по-къно получава четвърти имейл и с неспокойствие взема решение да го отвори на какво се дължи недоразумението. И по този начин, създателите ни въвличат в една поредност от имейли, към които по-късно Роберто ще се пристрасти по този начин както гладният за истина се пристрастява към нея, когато я открие. Стъпка по стъпка, Роберто стартира да осъзнава какво е липсвало в живота му.
В „ Да се обичаме с отворени очи “ създателите оръщат внимание на влюбването. Ще изтъквам една фраза, която ми направи доста мощно усещане – „ Да си влюбен – значи да обичаш сходствата, а да обичаш – да се влюбиш в разликите “ . Хорхе и Сливия разказват влюбването като полуда! Любовта точно е тази, която е споделена и трайна, само че и доста трудоемка. Тя идва когато стартираме да гледаме на колегата ни с други очи. Когато спрем да се проектираме върху него. Тогава се получава едно комплициране – започваме да си мислим че другият се е трансформирал. Този миг двамата създатели съпоставят с „ събуждане от сън “ . Един сън, който сами сме режисирали. Прочитайки тази глава имах възприятието че аз одеве съм се събудила…
В една от идващите глави се сблъскваме с илюзиите, с които се обкръжаваме в двойката и болката при загубата им. Болката, при конфликта с действителността. „ Моментът в който изоставяме илюзиите и решаваме да се радваме на това, което имаме, и да престанем да плачем за невъзможното, е решителен за живота на всеки човек. “ Този миг е доста непосилен, само че едвам след осъзнаването на действителността идва хубавичко връзка. Онази, в която да даваш, е еднакво на това да получаваш. Онази, в която виждаш другия „ с отворени очи “…
След като аз прочетох книгата имах чувството че съм на кръстопът. Онова чувство, което имам след терапия – като че ли виждам за първи път. Книгата е оставена с отворен край, тъй като тази книга не се отнася единствено за Роберто и Лаура. Тя е за теб, за мен, за нас. А ние пишем личната си история…
Автор: Диана Гинова
