Да прекараш коледната сутрин, играейки на любимата си видеоигра звучи

Да прекараш коледната заран, играейки на обичаната си видеоигра звучи като фантазия изключително в случай че конзолата ти е на към три десетилетия. За братята Михаел и Цветомил обаче това е нещо като традиция, пренесена във времето.

Михаел Младенов: Може би по тази причина направихме и цялата си сбирка, тъй като колкото по-малко време имаме, колкото повече се и отдалечаваш от тези неща, толкоз повече имаш потребност да си ги припомниш.

Михаел Младенов: Имаме игри почти откогато се помним. Това си беше правилото тогава по това време за всяко дете. Всички имахме по-късно " Супер Марио " и " Дък Хънт ". Всички имахме едно и също. Интересното е, че всички тогава имахме реплики на нещо, което е правено към този момент някъде по света. Никой от нас не е имал истински игри.

Михаел Младенов: Все едно всички деца живеехме в еднакъв апартамент. Всеки ходеше в който си желае, играехме " Монополи " сред етажите. По време на коледните празници, когато всички бяха отпуска и родителите ни и ние във почивка, беше една безспирна игра с доста много другари.
Един от най-вълнуващите моменти от детството си Цветомил и Михаел свързват и с първата си видеоигра.

Цветомил и Михаел Младенови:
-Това беше Рамбо!
-Всъщност това е тъкмо като играта там. Тя не е нашата от деца, само че като пораснахме успяхме да си намерим същата като тази, която сме имали като дребни. Тази е създадена началото на 80-те години. Произведена е действително преди ние с него да бъдем създадени. Интересното е, че когато ние сме я получили, тя към този момент е била ретро.

Цветомил и Михаел Младенови:
-Аз си припомням, че в действителност нашите като ни подариха и подпора, бяха взели няколко дни по-рано. Играеха я родителите ни всяка вечер, откакто ние си легнем. Играеха на " Супер Марио ".
-Между другото и аз си го припомням това. Как ни карат да си легнем и те играят на " Супер Марио ".
Технологиите обаче и тогава се развиват с бързи темпове. В част от домовете се появяват компютрите, а по-късно и интернет. Това постанова двамата братя да осъвременят уменията си и да се приспособяват към новата софтуерна среда.
Михаел Младенов: Съседът до нас, който беше на нашата възраст, когато живеехме още с родителите си преди много време. Той също имаше компютър, ние също, обаче тогава още нямахме интернет. Може би имахме подобен, само че през домашния телефон и, знаете, дуплекса от другата страна постоянно ни блъскаха по стената, когато заемем линията. Но с този наш комшия си бяхме създали местна мрежа от единия компютър към другия компютър с един кабел, който минаваше през площадката на етажа. На нашия комшия обаче майка му, когато той имаше двойки, режеше кабела. Та този кабел имаше може би на 30 разнообразни места снаждания, с цел да можем да играем все пак.Цветомил и Михаел Младенови: Интернетът, който имахме първоначално беше с карти, които купувахме от пощата. Беше извънредно муден и с цел да зареди нещо обикновено, отнемаше супер доста време и беше доста дразнещо като в това число издаваше един тон, тъй като модемът набираше някаква линия. Беше супер шумно и не можеше да си в интернет без да те чуят и комшиите. Освен това никой не ни беше предизвестил за това каква сметка ще имаме по телефона, тъй като действително ти си в един непрекъснат телефонен диалог. Та родителите не бяха изключително удовлетворени по-късно, само че...
Добре, открих нещо, в което сме положителни. Нищо не съм споделил.