Президентът, който иска да е премиер. Защо Зоран Миланович не може да участва в изборите във Хърватия
Да остане на президентския пост oще няколко месеца или да подаде оставка, с цел да се включи в парламентарните избори, с цел да се кандидатира за министър председател на страната? Това е алтернативата на президента на Хърватия Зоран Миланович, който се оказа в безизходен юридически проблем поради желанието си да победи своя главен политически конкурент.
Миналата седмица Миланович насрочи предварителни парламентарни избори в страната за 17 април и разгласи изненадващо, че самият той желае да води листата на главната опозиционна групировка - Социалдемократическата партия.
Срещу решението му се разгласи неговият главен конкурент - министър председателят Андрей Пленкович от Хърватския либерален съюз, който разгласи, че желанията на Миланович опонират на конституцията на страната.
Така се стигна до намесата на Конституционния съд, който реши, че до момента в който не изтече петгодишният мандат на Миланович, т.е. до началото на идната година, той не може да се кандидатира за други длъжности.
" Ако президентът на страната се кандидатира за народен представител или се явява обществено в ролята на предстоящ претендент за министър председател, до момента в който към момента извършва отговорностите си, той би трябвало да подаде оставка пред ръководителя на Конституционния съд, а по закон неговите отговорности поема ръководителят на Народното събрание, " взеха решение 9 от общо конституционни съдии, а двама гласоподаваха " срещу ".
Според парламентарната традиция в Хърватия водачът на дадена партия или претендентът, който след изборите счита да предложи за министър председател, става лидер на листата в така наречен първи изборен регион, който обгръща столицата Загреб и част от региона към нея.
По думите на ръководителя на Конституционния съд Мирослав Шепарович " това решение не пречи на президента да бъде президент, само че той не може да прави това, което правеше в последните дни ".
" Има граница и тя е, че Миланович не може да взе участие акцията, не може да е претендент на изборите и не може да е претендент за министър председател в този миг, " споделя Шепарович.
Той добавя, че след изборите няма проблем Миланович да бъде посочен като претендент за министър председател, само че че в случай че той не подаде оставка и взе участие в предизборната акция може да се наложи решението за провеждането на изборите да бъде оповестено за незначително.
Парламентарният избор в Хърватия трябваше да се организира през септември, само че държавното управление въпреки всичко реши това да стане преди изборите за Европейски парламент през юни на фона на митинги и обвинявания в корупция по високите етажи на властта, в това число от страна на президента.
Последният мотив за тези обвинявания пристигна след назначението на новия основен прокурор на страната, който съгласно Миланович единствено " ще замита следите от корупция на ръководещите ".
2024 се обрисува като година на " супер избори " за страната - след парламентарните и европейските избори, хърватите ще би трябвало да гласоподават и за президент, защото мандатът на Миланович изтича при започване на 2025 година
Миналата седмица Миланович насрочи предварителни парламентарни избори в страната за 17 април и разгласи изненадващо, че самият той желае да води листата на главната опозиционна групировка - Социалдемократическата партия.
Срещу решението му се разгласи неговият главен конкурент - министър председателят Андрей Пленкович от Хърватския либерален съюз, който разгласи, че желанията на Миланович опонират на конституцията на страната.
Така се стигна до намесата на Конституционния съд, който реши, че до момента в който не изтече петгодишният мандат на Миланович, т.е. до началото на идната година, той не може да се кандидатира за други длъжности.
" Ако президентът на страната се кандидатира за народен представител или се явява обществено в ролята на предстоящ претендент за министър председател, до момента в който към момента извършва отговорностите си, той би трябвало да подаде оставка пред ръководителя на Конституционния съд, а по закон неговите отговорности поема ръководителят на Народното събрание, " взеха решение 9 от общо конституционни съдии, а двама гласоподаваха " срещу ".
Според парламентарната традиция в Хърватия водачът на дадена партия или претендентът, който след изборите счита да предложи за министър председател, става лидер на листата в така наречен първи изборен регион, който обгръща столицата Загреб и част от региона към нея.
По думите на ръководителя на Конституционния съд Мирослав Шепарович " това решение не пречи на президента да бъде президент, само че той не може да прави това, което правеше в последните дни ".
" Има граница и тя е, че Миланович не може да взе участие акцията, не може да е претендент на изборите и не може да е претендент за министър председател в този миг, " споделя Шепарович.
Той добавя, че след изборите няма проблем Миланович да бъде посочен като претендент за министър председател, само че че в случай че той не подаде оставка и взе участие в предизборната акция може да се наложи решението за провеждането на изборите да бъде оповестено за незначително.
Парламентарният избор в Хърватия трябваше да се организира през септември, само че държавното управление въпреки всичко реши това да стане преди изборите за Европейски парламент през юни на фона на митинги и обвинявания в корупция по високите етажи на властта, в това число от страна на президента.
Последният мотив за тези обвинявания пристигна след назначението на новия основен прокурор на страната, който съгласно Миланович единствено " ще замита следите от корупция на ръководещите ".
2024 се обрисува като година на " супер избори " за страната - след парламентарните и европейските избори, хърватите ще би трябвало да гласоподават и за президент, защото мандатът на Миланович изтича при започване на 2025 година
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ