Българският студент е цървул. Вече – безплатен цървул
Да очертаеш главните характерности на българския студент е невероятно. То е все едно Цветеслава Гълъбова да направи психоанализа на Андрей Райчев. Или Калин Терзийски – на Коце Копейкин. Българските младежи, решили да продължат да учат и след завършването на междинното си обучение, са събрани от села и паланки, от фризьорски техникуми и елитни частни гимназии, идват нашмъркани с газ от дискотеката, или с орден от олимпиада по математика. Има ги всевъзможни, но едно е несъмнено – множеството са отчайващи цървули.
В България акредитация имат 52 висши учебни заведения, което е прекалено много за една земя като човешка длан, както е споделил поетът. Предлаганите места за висше обучение надвишават съществено броя на зрелостниците. За сметка на това министър председателят Николай Денков предложи нови промени в Закона за висшето обучение, които плануват отпадане на таксите за образование на студентите и докторантите държавна поръчка. Демек освен няма кой да учи, само че пък ще го прави гратис. Както е тръгнало, скоро ще би трябвало да им плащаме, с цел да вървят на лекции.
„ Искаме да сме сигурни, че няма интелигентен юноша в България, който желае да учи в университета и не може да го направи, тъй като би трябвало да заплаща такси “. Така стимулира решението си ротационният министър-председател.
Чудесно, само че за този харч би трябвало някой да заплати. И това ще бъдат дебилите и селяндурите, които амбициозните и платежоспособни родители желаят да учат макар неандерталския им мисловен потенциал. С техните такси ще се устоят свестните деца, но къде отива тогава равнището на висшето обучение, когато умният юноша попадне в академична среда от чалгаризирани нарко тарикатчета, седнали в залата да отбият номера до идващия лайф на Емрах в „ Плаза “?
Студентството не е единствено придобиване на познания и заеми, то е цялост от фантазии, упоритости, купони, секс, житейски опит и проекти. А в тях съществена роля играят не акредитацията на университета, заинтересоваността на професора, изпитната сесия, техническото съоръжение. Важни са хората, които те заобикалят, които построяват свободния дух на младежите, който от епохи е равноценен с висшето обучение.
Умен или селски цървул, това да си сполучлив зависи най-много от персоналната мотивация, от желанието за прогрес. И от опцията за професионална реализация при актуалната икономическа обстановка. Дали ще плащаш такса, или ще смучеш от ботоксовата лелка, която гордо наричаш „ мама “, някой лев за семестриална такса, е без изключително значение. Въпросът е какво ще правиш след дипломирането и абсолвентското изтрезняване.
В България казусът е, че се излиза доста елементарно от университета. Всякакви дебили биват допускани в по-горни курсове, без да са покрили нужното равнище, единствено и единствено с цел да бъдат усвоени техните такси. Безплатната държавна поръчка единствено ще задълбочи тази порочна процедура, защото тези средства ще бъдат обезверено нужни, с цел да покрият разноските за „ умните младежи “ по Денков.
Старият соц афоризъм твърдеше, че всеки тъп, само че твърдоглав студент, приключва висше обучение. Сега парадигмата е малко друга – всеки кредитоспособен цървул взима тапия. Поне обаче се научава на малко отговорност, тъй като знае, че е цакал пари за нея. А оня, безплатният, колкото и да е интелигентен и упорит, бързо ще потъне в масата на посредствеността и ще смени Камю и Гарикс с Фики и Галена. И по този начин единствено преливаме от пусто в празно. По добре разгледайте лицензирането и хабилитацията на преподавателите, акад. Денков. Рибата се вмирисва откъм главата.
В България акредитация имат 52 висши учебни заведения, което е прекалено много за една земя като човешка длан, както е споделил поетът. Предлаганите места за висше обучение надвишават съществено броя на зрелостниците. За сметка на това министър председателят Николай Денков предложи нови промени в Закона за висшето обучение, които плануват отпадане на таксите за образование на студентите и докторантите държавна поръчка. Демек освен няма кой да учи, само че пък ще го прави гратис. Както е тръгнало, скоро ще би трябвало да им плащаме, с цел да вървят на лекции.
„ Искаме да сме сигурни, че няма интелигентен юноша в България, който желае да учи в университета и не може да го направи, тъй като би трябвало да заплаща такси “. Така стимулира решението си ротационният министър-председател.
Чудесно, само че за този харч би трябвало някой да заплати. И това ще бъдат дебилите и селяндурите, които амбициозните и платежоспособни родители желаят да учат макар неандерталския им мисловен потенциал. С техните такси ще се устоят свестните деца, но къде отива тогава равнището на висшето обучение, когато умният юноша попадне в академична среда от чалгаризирани нарко тарикатчета, седнали в залата да отбият номера до идващия лайф на Емрах в „ Плаза “?
Студентството не е единствено придобиване на познания и заеми, то е цялост от фантазии, упоритости, купони, секс, житейски опит и проекти. А в тях съществена роля играят не акредитацията на университета, заинтересоваността на професора, изпитната сесия, техническото съоръжение. Важни са хората, които те заобикалят, които построяват свободния дух на младежите, който от епохи е равноценен с висшето обучение.
Умен или селски цървул, това да си сполучлив зависи най-много от персоналната мотивация, от желанието за прогрес. И от опцията за професионална реализация при актуалната икономическа обстановка. Дали ще плащаш такса, или ще смучеш от ботоксовата лелка, която гордо наричаш „ мама “, някой лев за семестриална такса, е без изключително значение. Въпросът е какво ще правиш след дипломирането и абсолвентското изтрезняване.
В България казусът е, че се излиза доста елементарно от университета. Всякакви дебили биват допускани в по-горни курсове, без да са покрили нужното равнище, единствено и единствено с цел да бъдат усвоени техните такси. Безплатната държавна поръчка единствено ще задълбочи тази порочна процедура, защото тези средства ще бъдат обезверено нужни, с цел да покрият разноските за „ умните младежи “ по Денков.
Старият соц афоризъм твърдеше, че всеки тъп, само че твърдоглав студент, приключва висше обучение. Сега парадигмата е малко друга – всеки кредитоспособен цървул взима тапия. Поне обаче се научава на малко отговорност, тъй като знае, че е цакал пари за нея. А оня, безплатният, колкото и да е интелигентен и упорит, бързо ще потъне в масата на посредствеността и ще смени Камю и Гарикс с Фики и Галена. И по този начин единствено преливаме от пусто в празно. По добре разгледайте лицензирането и хабилитацията на преподавателите, акад. Денков. Рибата се вмирисва откъм главата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ