8 причини родителите на малки деца ВИНАГИ ДА ЗАКЪСНЯВАТ
Да, да имаш дете е най-голямата благословия. Но с малчуганите неведнъж стигането в точния момент някъде е задача невъзможна - необикновени стремежи, странни тръшкания, както и безбройните движимости, които не трябва да забравяте, са единствено част от аргументите родителите на дребни деца постоянно да закъсняват.
Да, вие сте прецизен човек. През живота си сте закъснявали за нещо едвам броени пъти. С подигравка и леко пренебрежение говорите за тези, които все не стигат в точния момент. И след това... " Пуф! ": в живота ви се появява дребното дребосъче. И дружно с него последователно контролът върху обстановката ви се изплъзва. Някак все закъснявате, без значение какъв брой рано сте почнали приготовленията. Ето някои от странните и занимателни неща, които се случват с един родител и водят до това да закъснее.
1. Спешна промяна на памперс
Облекли сте се, гримирали сте се. Чантата на малчугана е приготвена и нищо не може да ви спре този път да сте в точния момент. Наследникът е нагизден и към този момент е време за връхни облекла и обувки. И тогава я усещате! Издайническата миризма, която ви подсказва, че памперсът на мъника към този момент не е това искрящо бяло, което сте оставили преди тъкмо 10 минути. Следва събличане, промяна и ново обличане. Ако сте късметлии, няма да се постанова да сменяте целия тоалет . Но в случай че не ви е ден, следва цялостно преобличане. А идването в точния момент е невероятно.
2. Детето не желае яке, шапка, шал и каквото друго се сетите
Около 2-годишна възраст съвсем всеки мъник минава през етапа, в която демонстрира безапелационен отвод да носи избрана дреха . Най-често, в разгара на зимата, стачкува против шапката. Тя се задържа на главата му тъкмо секунда и половина, преди да се озове на пода или в най-близката кална локва. На тази възраст синът ми отхвърляше да носи панталони, които не са мрачно синьо или черно и макар че по принцип е дисциплиниран и отстъпчив, бяха нужни 6 месеца, с цел да преодолее тази волност. Споровете за облекла и непрекъснатото събличане могат да съсипят планирането на времето, колкото и да сте се постарали.
3. Всичко по пътя е обект на задълбочено наблюдаване
Има нещо неповторимо очарователно в това по какъв начин децата виждат света в близост. Най-обикновеното листо може да се трансформира в богатство , а събирането на всевъзможни камъни по пътя - в няколкочасово занятие. Просто няма по какъв начин да сте в точния момент, в случай че детето желае да прегледа всяко цвете, да ревизира другите камъни, листа, пръчки и да посъбере към хиляда кестена.
4. Забравили сте това, това, трето и пето
За да излезете с, е нужна сериозна подготовка. Трябва систематично и без пропуски да приготвите чантата, с цел да имате всичко нужно. Какво влиза в този лист? Ами, прекалено много неща. Вода, сухи и мокри кърпички, памперси, играчки, шапка, шалче, храна и какво ли още не. Често на родителите на дребни деца се постанова да се връщат по няколко пъти, с цел да вземат всичко нужно, което свежда до най-малко вероятността за идване в точния момент.
Да, вие сте прецизен човек. През живота си сте закъснявали за нещо едвам броени пъти. С подигравка и леко пренебрежение говорите за тези, които все не стигат в точния момент. И след това... " Пуф! ": в живота ви се появява дребното дребосъче. И дружно с него последователно контролът върху обстановката ви се изплъзва. Някак все закъснявате, без значение какъв брой рано сте почнали приготовленията. Ето някои от странните и занимателни неща, които се случват с един родител и водят до това да закъснее.
1. Спешна промяна на памперс
Облекли сте се, гримирали сте се. Чантата на малчугана е приготвена и нищо не може да ви спре този път да сте в точния момент. Наследникът е нагизден и към този момент е време за връхни облекла и обувки. И тогава я усещате! Издайническата миризма, която ви подсказва, че памперсът на мъника към този момент не е това искрящо бяло, което сте оставили преди тъкмо 10 минути. Следва събличане, промяна и ново обличане. Ако сте късметлии, няма да се постанова да сменяте целия тоалет . Но в случай че не ви е ден, следва цялостно преобличане. А идването в точния момент е невероятно.
2. Детето не желае яке, шапка, шал и каквото друго се сетите
Около 2-годишна възраст съвсем всеки мъник минава през етапа, в която демонстрира безапелационен отвод да носи избрана дреха . Най-често, в разгара на зимата, стачкува против шапката. Тя се задържа на главата му тъкмо секунда и половина, преди да се озове на пода или в най-близката кална локва. На тази възраст синът ми отхвърляше да носи панталони, които не са мрачно синьо или черно и макар че по принцип е дисциплиниран и отстъпчив, бяха нужни 6 месеца, с цел да преодолее тази волност. Споровете за облекла и непрекъснатото събличане могат да съсипят планирането на времето, колкото и да сте се постарали.
3. Всичко по пътя е обект на задълбочено наблюдаване
Има нещо неповторимо очарователно в това по какъв начин децата виждат света в близост. Най-обикновеното листо може да се трансформира в богатство , а събирането на всевъзможни камъни по пътя - в няколкочасово занятие. Просто няма по какъв начин да сте в точния момент, в случай че детето желае да прегледа всяко цвете, да ревизира другите камъни, листа, пръчки и да посъбере към хиляда кестена.
4. Забравили сте това, това, трето и пето
За да излезете с, е нужна сериозна подготовка. Трябва систематично и без пропуски да приготвите чантата, с цел да имате всичко нужно. Какво влиза в този лист? Ами, прекалено много неща. Вода, сухи и мокри кърпички, памперси, играчки, шапка, шалче, храна и какво ли още не. Често на родителите на дребни деца се постанова да се връщат по няколко пъти, с цел да вземат всичко нужно, което свежда до най-малко вероятността за идване в точния момент.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ