Братя- синовете на Каин в търсене на корените си
Д-р Виолета К Радева,
Първа част
Библейският роман за Каин и Авел е матрицата, архетипната история за смъртната ненавист сред братя, родена от злоба и съревнование. История за кръвопролитието.
История за братоубийството
И защото всички ние, индивидите, сме деца на Каин, носим Божия щемпел и проклятието да скитаме по земята в търсене на помилван и вътрешен мир. Напразно! По оста София – Скопие се носи канонада от отровни речи, от взаимни обиди и укори, даже следим физическа разпра. Един артист подпали културен клуб, тъй като не му харесвало името на неговия патрон. Преди две десетилетия две момчета от Скопие пуснаха димни бомби в залата на хотел „ Холидей ин “, с цел да провалят представянето на Гражданското съдружие „ Радко “, а провокатор-журналист провокира на открито сборичкване. Това са единствено почтени припомняния за събития и държание, белязало връзките сред братя през последните 78 години.
Още един древен сюжет изплува в съзнанието ми, когато мисля за ориста на Каиновите синове на Балканите, възпроизвеждащи още веднъж и още веднъж архетипа за Божията отзивчивост и нейната цена. Става дума за разпилените по света синове на Израил, обекти в продължение на две хилядолетия на злоба и издевателства, подложени на физическо изтребване и на принудително отродяване. Колко припомня това тяхно скиталчество на криволичещите и разнопосочни пътища, по които българите в древността доближават в първите епохи след Рождество Христово от далечната си прародина в Азия до Североизточна, Централна и Югоизточна Европа.
За първи път етнонимът българи се появява в Европа през 354 година в неизвестен римски хронограф, където са изброени племена и нации. Там е обещано с латинска транскрибция името Vulgares (Ziezi, ex quo Vulgares). Въпреки скептицизма на някои историци, достоверността на сведението се удостоверява от два фрагмента от хрониката на арменския летописец от втората половина на V век Мойсей Хоренски. Интересуващият ни откъс гласи: „ В неговите дни (на Аршак I, царувал от 351 до 367 година – бел. моя) станали огромни безредици във веригата на голямата Кавказка планина, в земята на българите, от които доста, откакто се отделили, пристигнали в нашата земя и за дълго се преселили на юг от Кох в плодоносни и хлебоносни области “. Много учени – български, чешки, маджарски, немски, руски са предложили разнообразни пояснения за смисъла на етнонима „ българи “, „ българин “. Днес се постанова схващането, че то има тотемен генезис и е обвързвано с животното-прародител (булг-ан/а, булг-ин, булх-ън, булг-ар или бул-гачин), което ще рече белка, златка, самур. С други думи, настояват историците, „ българи “ значи „ ловци на самури “. Отново ми идва на разум аналогията с Каин и Авел, който бил скотовъдец и благ на Бога.
Коя е прародината на българите?
Кога са се появили на историческата сцена? Какво ги отличава от доста други племена и нации, чиито имена се загатват в глинени таблички, в папируси и каменни надписи, в устни предания и митове, само че следите им от дълго време са изтлели, делата им са забравени, културата им е изчезнала, до момента в който българите, въпреки постоянно да стават жертви на личните си неразбории, нелепости и неточности, както и на непознатите злоба и експанзия, към момента стоят стъпили крепко на земята и напук не престават да съществуват, да носят името си с вдигната глава и ненапълно с достолепие?
За страдание представянето на българското минало, изключително след окупирането на Царство България от руската войска на 8 септември 1944 година, напуща научното поле и се развихря като агитация, обслужваща ползите на руския империализъм, впрегнал всички идеологически оръжия и репресивни средства за русифициране на стотиците завладени в границите на няколко века нации и племена. Тази политика не подминава и българите, освен това стартира методично да се ползва доста преди следващата руско-турската война от 1877-1878 година, защото Руската империя цели с тази война да трансформира земите, населявани от българи, в съветски губернии и по този начин да приготви в бъдеще завладяването на Цариград. Налага се тезата, че българите са славяни. Пренебрегват се археологическите находки или се поясняват превратно. Не се вземат под внимание извори с китайски, арменски и даже български генезис. Не се оспорва мнението, че българите са див номадски народ с примитивна просвета, макар откритите при разкопки техни величествени каменни градежи, забележителни творби на ювелирното изкуство, впечатляващо въоръжение, майсторски обработени кожи и изящна керамика. Характерно е, че българите са били монотеисти и техният висш господ е Тенгри (Тангра). Сред забележителните им достижения са астрономическите знания и основаването на най-съвършената календарна система, почиваща на дванадесетгодишен лунен зодиакален цикъл. Според китайски хроники Великата китайска стена е издигната за предотвратяване от победоносните набези на българите, където те са наричани пу-ку, пу-гу, бу-гу. Българите са конен народ, формиран от смели воини, подчиняващи се на висок етичен кодекс и строго следван път на достойнството. Отличавали се и със своята благозвучност.
Както загатнах, руските пропагандисти, както и огромна част от българските историци комунисти, в публикации и книги по всякакъв начин
неглижират държавотворческия български детайл
за сметка на открилите се по-рано на Балканския полуостров славянски племенни групи. В оповестените си през 1993 година мемоари видният археолог, откривател на тракийското завещание и на далечното българско минало по земите на Европа проф. Иван Венедиков споделя, че директно след 1944 година руският акад. Державин се разхождал из България и в сказките си по градове и села твърдял, че Кубратовите българи не били играли никаква роля в основаването на българската страна. Те били „ тайфа разбойници “, които се разтворили в голямото славянско море. Да се чуди човек по какъв начин тогава са дали името на новата страна?!
В земите на юг от река Дунав българите се появяват през 493 година, хронисти ги загатват още веднъж през 499 и 502 година, а през 503 година даже се намесват в делата на Византийската империя, вземайки присъединяване в протеста на Виталиан. Славещи се като отлични бойци, те постоянно взели участие като наемници във войните на император Юстиниан I през първата половина на VI век. Но още преди този момент българи са част от хунската страна на Атила, чието име е при започване на най-значимия роден исторически монумент „ Именник на българските канове “ (Авитохол от рода Дуло) и след разгрома на хунската империя през 451 година най-малкият Атилов наследник Ернах (Ирник от рода Дуло в Именника) се открива в Малка Скития, т.е. в днешна Добруджа.
Но преди да стъпят на Балканския полуостров, обособени групи българи се настанили в Панония, покорени или увлечени от аварите. Знае се, че те взели участие във войните на лангобардския крал Албоин, в обсадата на Константинопол през 626 година. Почти по същото време различен български клон, воден от Кубрат (Курт), основава Стара Велика България. Той също принадлежи към владетелския жанр Дуло и съумява да сплоти българските племена от източния и западния клон. Столицата на страната била в античния град Фанагория. Границите ѝ били река Кубан на изток, река Днепър на запад, река Донец на север, Азовско и Черно море на юг. След гибелта на Кубрат властта е поета от най-големия му наследник Батбаян (Баян), което съответствува с появяването на сериозен зложелател в лицето на хазарите. Под техните удари Велика България се разпада на пет елементи. Батбаян остава в остарялата си татковина и се подчинява на хазарите. Друга част от българите се насочва към Волга и основава нова страна, просъществувала до XIII век. Кубер повежда своята част към Панония, а след това предвожданите от него българи се откриват в Македония. Българите отпред с Алцек стигнали до Италия. До през днешния ден там има географски названия и семейства „ Булгари, Булгаро “. Най-многобройното и най-известно българско племе уногундури отпред с Аспарух (Исперих) се насочва към устието на река Дунав.
Споменах, че съгласно руския акад. Державин Аспаруховите българи били „ тайфа разбойници “, шепа диви мъже, които потънали, изчезнали в славянското море, плискащо се по крайбрежията на Византийската империя. Какво свидетелства обаче хазарският държател от Х век Йосиф?
В писмо до испанския жрец Хасдай ибн Шафрут той известява, че в страната, където живее, преди живеели българите и неговите предшественици воювали с тях. Те били многочислени, „ по този начин многочислени, както пясъкът в морето, – само че не могли да устоят пред хазарите. Те изоставили своята страна и избягали, и те (хазарите) ги преследвали, до момента в който не ги настигнали при реката на име Дуна (Дунав). Досега те са ситуирани на реката Дуна и наоколо до Кустандина (Константинопол), а хазарите заели тяхната страна и до през днешния ден “.
Така се ражда Дунавска България
В борби, в победи и загуби за исторически малко време тя трансферира огромната европейска река, българите настъпват все по на юг оттатък Стара планина, към Мизия, към Тракия и Бяло море, към Македония, където, дано не забравяме, са се открили Куберовите българи. И тази поредна българска страна съществува над 1300 години. Въпреки негативизма и подмолните битки на разнообразни други етноси, съперничещи на българите освен в границите на Балканския полуостров. Въпреки даже измяната и родоотстъпничеството на част от наследниците на тези антични воини, против които китайците са построили едно от чудесата на света – Великата китайска стена.
Следва Втора част
*За първи път електронното македонско издание tribuna.mk разгласява текст на литературен български.
Първа част
Библейският роман за Каин и Авел е матрицата, архетипната история за смъртната ненавист сред братя, родена от злоба и съревнование. История за кръвопролитието.
История за братоубийството
И защото всички ние, индивидите, сме деца на Каин, носим Божия щемпел и проклятието да скитаме по земята в търсене на помилван и вътрешен мир. Напразно! По оста София – Скопие се носи канонада от отровни речи, от взаимни обиди и укори, даже следим физическа разпра. Един артист подпали културен клуб, тъй като не му харесвало името на неговия патрон. Преди две десетилетия две момчета от Скопие пуснаха димни бомби в залата на хотел „ Холидей ин “, с цел да провалят представянето на Гражданското съдружие „ Радко “, а провокатор-журналист провокира на открито сборичкване. Това са единствено почтени припомняния за събития и държание, белязало връзките сред братя през последните 78 години.
Още един древен сюжет изплува в съзнанието ми, когато мисля за ориста на Каиновите синове на Балканите, възпроизвеждащи още веднъж и още веднъж архетипа за Божията отзивчивост и нейната цена. Става дума за разпилените по света синове на Израил, обекти в продължение на две хилядолетия на злоба и издевателства, подложени на физическо изтребване и на принудително отродяване. Колко припомня това тяхно скиталчество на криволичещите и разнопосочни пътища, по които българите в древността доближават в първите епохи след Рождество Христово от далечната си прародина в Азия до Североизточна, Централна и Югоизточна Европа.
За първи път етнонимът българи се появява в Европа през 354 година в неизвестен римски хронограф, където са изброени племена и нации. Там е обещано с латинска транскрибция името Vulgares (Ziezi, ex quo Vulgares). Въпреки скептицизма на някои историци, достоверността на сведението се удостоверява от два фрагмента от хрониката на арменския летописец от втората половина на V век Мойсей Хоренски. Интересуващият ни откъс гласи: „ В неговите дни (на Аршак I, царувал от 351 до 367 година – бел. моя) станали огромни безредици във веригата на голямата Кавказка планина, в земята на българите, от които доста, откакто се отделили, пристигнали в нашата земя и за дълго се преселили на юг от Кох в плодоносни и хлебоносни области “. Много учени – български, чешки, маджарски, немски, руски са предложили разнообразни пояснения за смисъла на етнонима „ българи “, „ българин “. Днес се постанова схващането, че то има тотемен генезис и е обвързвано с животното-прародител (булг-ан/а, булг-ин, булх-ън, булг-ар или бул-гачин), което ще рече белка, златка, самур. С други думи, настояват историците, „ българи “ значи „ ловци на самури “. Отново ми идва на разум аналогията с Каин и Авел, който бил скотовъдец и благ на Бога.
Коя е прародината на българите?
Кога са се появили на историческата сцена? Какво ги отличава от доста други племена и нации, чиито имена се загатват в глинени таблички, в папируси и каменни надписи, в устни предания и митове, само че следите им от дълго време са изтлели, делата им са забравени, културата им е изчезнала, до момента в който българите, въпреки постоянно да стават жертви на личните си неразбории, нелепости и неточности, както и на непознатите злоба и експанзия, към момента стоят стъпили крепко на земята и напук не престават да съществуват, да носят името си с вдигната глава и ненапълно с достолепие?
За страдание представянето на българското минало, изключително след окупирането на Царство България от руската войска на 8 септември 1944 година, напуща научното поле и се развихря като агитация, обслужваща ползите на руския империализъм, впрегнал всички идеологически оръжия и репресивни средства за русифициране на стотиците завладени в границите на няколко века нации и племена. Тази политика не подминава и българите, освен това стартира методично да се ползва доста преди следващата руско-турската война от 1877-1878 година, защото Руската империя цели с тази война да трансформира земите, населявани от българи, в съветски губернии и по този начин да приготви в бъдеще завладяването на Цариград. Налага се тезата, че българите са славяни. Пренебрегват се археологическите находки или се поясняват превратно. Не се вземат под внимание извори с китайски, арменски и даже български генезис. Не се оспорва мнението, че българите са див номадски народ с примитивна просвета, макар откритите при разкопки техни величествени каменни градежи, забележителни творби на ювелирното изкуство, впечатляващо въоръжение, майсторски обработени кожи и изящна керамика. Характерно е, че българите са били монотеисти и техният висш господ е Тенгри (Тангра). Сред забележителните им достижения са астрономическите знания и основаването на най-съвършената календарна система, почиваща на дванадесетгодишен лунен зодиакален цикъл. Според китайски хроники Великата китайска стена е издигната за предотвратяване от победоносните набези на българите, където те са наричани пу-ку, пу-гу, бу-гу. Българите са конен народ, формиран от смели воини, подчиняващи се на висок етичен кодекс и строго следван път на достойнството. Отличавали се и със своята благозвучност.
Както загатнах, руските пропагандисти, както и огромна част от българските историци комунисти, в публикации и книги по всякакъв начин
неглижират държавотворческия български детайл
за сметка на открилите се по-рано на Балканския полуостров славянски племенни групи. В оповестените си през 1993 година мемоари видният археолог, откривател на тракийското завещание и на далечното българско минало по земите на Европа проф. Иван Венедиков споделя, че директно след 1944 година руският акад. Державин се разхождал из България и в сказките си по градове и села твърдял, че Кубратовите българи не били играли никаква роля в основаването на българската страна. Те били „ тайфа разбойници “, които се разтворили в голямото славянско море. Да се чуди човек по какъв начин тогава са дали името на новата страна?!
В земите на юг от река Дунав българите се появяват през 493 година, хронисти ги загатват още веднъж през 499 и 502 година, а през 503 година даже се намесват в делата на Византийската империя, вземайки присъединяване в протеста на Виталиан. Славещи се като отлични бойци, те постоянно взели участие като наемници във войните на император Юстиниан I през първата половина на VI век. Но още преди този момент българи са част от хунската страна на Атила, чието име е при започване на най-значимия роден исторически монумент „ Именник на българските канове “ (Авитохол от рода Дуло) и след разгрома на хунската империя през 451 година най-малкият Атилов наследник Ернах (Ирник от рода Дуло в Именника) се открива в Малка Скития, т.е. в днешна Добруджа.
Но преди да стъпят на Балканския полуостров, обособени групи българи се настанили в Панония, покорени или увлечени от аварите. Знае се, че те взели участие във войните на лангобардския крал Албоин, в обсадата на Константинопол през 626 година. Почти по същото време различен български клон, воден от Кубрат (Курт), основава Стара Велика България. Той също принадлежи към владетелския жанр Дуло и съумява да сплоти българските племена от източния и западния клон. Столицата на страната била в античния град Фанагория. Границите ѝ били река Кубан на изток, река Днепър на запад, река Донец на север, Азовско и Черно море на юг. След гибелта на Кубрат властта е поета от най-големия му наследник Батбаян (Баян), което съответствува с появяването на сериозен зложелател в лицето на хазарите. Под техните удари Велика България се разпада на пет елементи. Батбаян остава в остарялата си татковина и се подчинява на хазарите. Друга част от българите се насочва към Волга и основава нова страна, просъществувала до XIII век. Кубер повежда своята част към Панония, а след това предвожданите от него българи се откриват в Македония. Българите отпред с Алцек стигнали до Италия. До през днешния ден там има географски названия и семейства „ Булгари, Булгаро “. Най-многобройното и най-известно българско племе уногундури отпред с Аспарух (Исперих) се насочва към устието на река Дунав.
Споменах, че съгласно руския акад. Державин Аспаруховите българи били „ тайфа разбойници “, шепа диви мъже, които потънали, изчезнали в славянското море, плискащо се по крайбрежията на Византийската империя. Какво свидетелства обаче хазарският държател от Х век Йосиф?
В писмо до испанския жрец Хасдай ибн Шафрут той известява, че в страната, където живее, преди живеели българите и неговите предшественици воювали с тях. Те били многочислени, „ по този начин многочислени, както пясъкът в морето, – само че не могли да устоят пред хазарите. Те изоставили своята страна и избягали, и те (хазарите) ги преследвали, до момента в който не ги настигнали при реката на име Дуна (Дунав). Досега те са ситуирани на реката Дуна и наоколо до Кустандина (Константинопол), а хазарите заели тяхната страна и до през днешния ден “.
Така се ражда Дунавска България
В борби, в победи и загуби за исторически малко време тя трансферира огромната европейска река, българите настъпват все по на юг оттатък Стара планина, към Мизия, към Тракия и Бяло море, към Македония, където, дано не забравяме, са се открили Куберовите българи. И тази поредна българска страна съществува над 1300 години. Въпреки негативизма и подмолните битки на разнообразни други етноси, съперничещи на българите освен в границите на Балканския полуостров. Въпреки даже измяната и родоотстъпничеството на част от наследниците на тези антични воини, против които китайците са построили едно от чудесата на света – Великата китайска стена.
Следва Втора част
*За първи път електронното македонско издание tribuna.mk разгласява текст на литературен български.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ